Ако не те излекуват добре, касата плаща наполовина
Само 11 държавни болници са в добро икономическо състояние и нямат просрочени задължения. Това каза зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков при представяне на анализа върху финансовото състояние на държавните болници. Общо на 396 милиона лева възлизат задълженията за 2014 година на държавните и общински лечебници. 150 милиона от тях са просрочени. По-голямата част от борчовете - 342 милиона лева, са на 65-те държавни болници. В тях влизат всички университетски и областни клиники. Останалите 54 милиона са дълговете на общинските болници. Едва 11 от 65-те държавни болници са в добро икономическо състояние.
Това са болницата в Монтана "Стамен Илиев", "Света Анна" в София, МБАЛ-Шумен, "Св.Иван Рилски"-София, Специализираната болница за рехабилитация БМБ "Свети Наум"-София, "Георги Странски" в Плевен, "Тузлата", Марикостиново и белодробните болници в Троян и Велинград. В относително стабилно финансово състояние са други 12 болници, а в лошо са останалите 40 държавни клиники. Топ 5 на държавните болници по борчове оглавява най-голямата лечебница в България "Свети Георги" в Пловдив. След нея се нарежда старозагорската, после хематологията в София, "Пирогов" и "Света Марина" във Варна. Разликата във финансовото положение на тези клиники обаче е различно. Борчовете на "Свети Георги" са 36 % от годишните й приходи, а на "Света Марина" - 22 %. В същото време дълговете на хематологията възлизат на 63 % от приходите й. Перспективите пред държавните клиники не са розови. При много от тях приходите са по-малки от разходите им, каза д-р Пенков. Според неговия екип причините за декапитализацията на държаните лечебници са няколко.
На първо място това е големината но болницата, видът и броят клинични пътеки, по които работи. Също така финансовото състояние зависи от тежестта на пациентите и наличието на спешно отделение в клиниката. Колкото по-голяма е една болница, колкото повече клинични пътеки работи и ако не прави подбор на пациенти, тя трупа по-големи задължения, обясниха от здравно министерство. Техните наблюдения показват, че към момента частните клиники продължават да селектират по-леките случаи, както и да работят предимно печелившите клинични пътеки като инвазивна кардиология, неврология и неврохирургия. Друга причина за лошото състояние на държавните болници обаче е и недобрият мениджмънт, както и краденето, обясни зам.-здравният министър д-р Ваньо Шарков. За да се подобри финансовото състояние на държавните клиники здравно министерство предвижда и поредица от мерки. Сред тях е въвеждането на задължителната здравна карта, разделянето на пакетите на касата и продажбата на обособени части от дворовете им за покриване на дълговете.
Също така по-строгият контрол над разходите им. Създали сме комисия, която всеки месец наблюдава разходите на клиниките и прави корекции, каза д-р Пенков. Благодарение на това са редуцирани цените на храненето и събирането на отпадъци в някои болници. Със смяната на един директор таксата за отпадъци от 30 000 на месец стана 8000, даде пример Пенков. От следващата година здравно министерство иска промени и в начина на финансиране на лечебните заведения, за да не се трупат дългове. Една от идеите ни е да въведем пакетно финансиране, обясни д-р Пенков. Това означава касата да плаща еднократно за осигуряването на цялото лечение на един пациент по дадена диагноза във и извън болницата.
Т.е. касата ще плаща веднъж за всички посещения на пациента при специалист, за лежането му в болница, за рехабилитация и наблюдения след това, а участниците ще трябва да си поделят средствата, обясни Пенков. Той допълни, че ако пациентът бъде хоспитализиран отново, защото не е лекуван добре, средствата, които ще получат участниците във веригата, ще са с 50 % по-малко от предвидените. Подобен модел на финансиране е въведен в Холандия и работи добре, а там удовлетвореността на пациентите е много по-голяма, мотивира предложението си д-р Пенков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
