Само във вестник СТАНДАРТ: Рисковете в демографията

Автор: Доц. д-р Георги Бърдаров

България се намира в много тежка демографска криза и от реалните данни никой не може да избяга. Категорично съм против обаче ситуацията да бъде квалифицирана като катастрофа,срив,колапс или като необратим процес. Абсолютно убеден съм, че негативните демографски тенденции в България могат постепенно да бъдат обърнати с прагматично мислене, прилагане на научни подходи и много работа в правилната посока. Същевременно, тъй като в демографията всичко е с т.нар. "отложен ефект", т.е. предприетото или непредприетото днес, ще даде резултат след пет, десет, петнадесет години. Затова е изключително важно да започнем веднага.

Демографската криза в България се определя от показателите за раждаемост, смъртност на населението, миграционното салдо, продължителност на живота, а те от своя страна се обуславят от пет демографски процеса. Два от тях са общоевропейски, характерни за всички развити държави, част от естествения, нормален ход на социо- демографското развитие на света и Европа и резултат от причинно-следствените връзки на историята. Върху тях не можем значително да повлияем самостоятелно. Три са специфично българските, които именно определят тежката ни демографска криза - върху тях можем да повлияем и там трябва да насочим усилията си, за да обърнем негативните тенденции.

Двата общоевропейски процеса, които са част от тенденциите в развитите общества, са все по-ниската раждаемост и ускореното застаряване на населението. Ниската раждаемост е резултат от редица фактори, които се определят от начина на живот и репродуктивното поведение на съвременните хора. Това са все по-високите нива на продължаващото образование, равенството между половете, променената социална роля и функция на жената в индустриалните и постиндустриалните общества, свръхдинамиката на живота и все по-отговорното родителство на младите хора. Всъщност мит е, че в миналото в България е имало многодетни семейства, защото хората тогава били "по-отговорни" за бъдещето и допринасяли съзнателно за нарастване на общото население. Действително е имало свръхраждаемост, но тя се е компенсирала от много високите нива на детска и обща смъртност, така че голяма част от родените деца не са доживявали до зряла възраст. Многодетни семейства е имало за един кратък период от време през XX век, но без устойчивост от историческа значимост. Още в началото на настоящия век в Европа като основен проблем за ниската раждаемост се очертава относителният стерилитет при хора в активна възраст, който вече се определя като пандемия. Днес в България има близо 150 хиляди двойки в активна възраст, които искат да имат деца, но не могат поради репродуктивен проблем на един от двамата партньори.

Коефициентът на раждаемост (плодовитост), който показва средния брой деца, родени от жена във фертилна възраст (15 - 49 години) на една територия за определен период от време (най-често една година!), в Европейския съюз (ЕС) варира от 1,2 - най-ниският на Малта, Испания и Италия, до 1,8 - най- високият на Франция. Средно за ЕС той е 1,5 и България със своите 1,6 се вписва нормално в европейската демографска картина по отношение на раждаемостта спрямо средния за ЕС коефициент, като трябва да отбележим, че според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) от 2023 г. той дори се е вдигнал на 1,7, което при непроменени коефициенти за останалите страни от ЕС за 2023 г. би отредило място на България по този показател в челната петица сред страните в ЕС. За реалната трудност да бъде повлияно върху раждаемостта селективно на национално ниво пример е Унгария, която от няколко години провежда много активна пронаталистична политика за стимулиране на раждаемостта, включително безвъзмездно даряване на 33 000 евро на семейство, ако в рамките на 10 години има 3 деца, но страната е с почти същия коефициент на детност като нашия. Следователно може да се твърди, че при съвременния живот и начин на мислене на младите хора в ЕС едва ли има прагматична мярка, с която драстично да бъде повишена раждаемостта.

Вторият процес, характерен за целия развит свят, е повишаването на средната продължителност на живота, което е обективен резултат от подобрените условия на живот, повишения жизнен стандарт в общоевропейски план, по-достъпното и все по-качественото и научно подкрепено медицинско обслужване, както и повишеното ниво на образование и здравна култура на хората като цяло в Европа. В резултат на увеличената продължителност на живот се наблюдава растящо застаряване на населението - абсолютно безпрецедентно и без аналог в цялата преходна човешка история.

Както виждаме от таблицата, само в рамкитe на малко повече от век средната продължителност на живота в Европа се е повишила над два пъти (от 35 - 40 до над 80 години), а според демографски прогнози скоро някои от южноевропейските държави ще имат коефициент на детност под 1 и средна продължителност на живота близо 90 години.

Тук е налице определен парадокс - като индивиди искаме да живеем все по-дълго, все по-активно и в по-добро здраве, а като общества - да не застаряваме. Няма как да се случи това. През 2018 г. хората на 65 и повече години за първи път станаха повече от хората под 5-годишна възраст в света. И когато говорим за тези процеси, трябва също така ясно да си дадем сметка, че демографската картина на Европа днес е демографската картина на света утре, защото всички територии минават през сходни фази на демографско развитие, само че в различни времеви периоди. През XXI век имаме изцяло нови, непознати досега в човешката история демографски модели на мислене и поведение на хората, които включват все по- ниски репродуктивни нагласи и раждаемост, по-висока средна продължителност на живота, ускорено застаряване на обществата и глобално разместване на населението. И онези общества, които успеят да се адаптират към тази нова ситуация, ще прогресират. През XXI век голямата битка ще бъде не за територия, не и за ресурси в традиционния смисъл на думата, а за човешки капитал - и то активно, образовано население с добро обществено здраве.

От тази гледна точка е много важно да по- гледнем към специфично българските демографски процеси, на които можем да повлияем - именно върху тях трябва да работим целенасочено, за да излезем от порочната спирала на тежката демографска криза!

Първият процес има по-скоро значение за териториалното разпределение в страната на човешкия капитал и не оказва съществено влияние върху цялостната ни демографска картина - това са сериозните териториални демографски дисбаланси. В България има концентрация на активно население по осите София - Бургас, плюс Варна, и София - Кулата, както и няколко разпръснати ареала с компактно ромско или мюсюлманско население. От друга страна, има обширни депопулирани и обезлюдени ареали в Северозападна, Централна Северна и Североизточна България, Странджа-Сакар, Родопите и Краището. Всяка една система функционира нормално, ако отделните º съставни части са в относителен баланс, а когато се наблюдават такива големи дисбаланси, системата започва да буксува. В областите Видин, Габрово, Смолян, Кюстендил, Ловеч и Монтана населението на 65 и повече години е около и дори над 30% от цялото население, а коефициентът на демографско заместване, тоест в съответната година на съответната територия колко излизат/влизат в активна трудоспособна възраст, клони към 100 на 40. През 2008 г. испанският демограф Пинила въведе термина "демографска пустиня" - това са територии в умерените ширини, които предлагат най-добри условия за живот и стопанска дейност, но където гъстотата на населението е под фрапиращите 10 души/км?.

Според прогнозни данни към 2040 г. близо 70% от територията на България ще е демографска пустиня, ако не променим нещо, а ръстът на тези опустинени демографски територии само за половин век ще е почти три пъти, от 23% през 2001 г. до 69% през 2040 г.

Днес в България, макар че се наблюдава увеличение в исторически план, вариращо в по- следните 4 - 5 години, включително се отбелязва и увеличение за 2022 г. спрямо 2021 г., имаме най-ниската средна продължителност на живота в ЕС, като по данни на Европейската комисия и НСИ за последните три години (2020, 2021 и 2022 г.) тя е 71,9 години.

През втората пандемична година от COVID-19 (2021) България достигна до срамното първо място по смъртност в света с нива 21,7%, характерни за най-слаборазвитите държави в Субсахарска Африка. Разбира се, във всички европейски държави се наблюдаваше сериозен ръст на смъртността поради COVID-19, но разликата например между България и Белгия, която е със сходно като брой население, е над два пъти - нивото на смъртност в Белгия бе под 10% за 2021 г.

По данни на ООН и за предпандемичната 2019 г. България със своите 15,5% смъртност отново е на първо място в света, макар и с по- малка разлика пред следващите я държави. Разбира се, тук трябва да отбележим, че в последните години държавите от Субсахарска Африка, Южна и Югоизточна Азия, които бяха водещи по смъртност на населението в крaя на XX и началото на XXI век, в последните години значително намалиха нивата си на обща смъртност. Причината е в акумулирането на свръхмного младо население (средна възраст на населението 16 - 18 години!) и голямата по обем емиграция към Европа на хора в активна възраст. Те все още обаче остават лидери по нива на детската смъртност. В държави като Мозамбик, Сомалия, Чад, Лесото, Мали, Сиера Леоне, Афганистан, Пакистан, Хаити и др. детската смъртност надхвърля 50% (UN).

Само че България е държава от развития свят, член на ЕС и такива високи нива на смъртност са наистина скандално срамни. Те се дължат на няколко основни причини, сред които водещи са критично лошото здравно състояние на населението, породено от свръхвисоката заболеваемост от социалнозначимите болести, като водеща причина са сърдечносъдовите заболявания, следвани от раковите, респираторните, метаболитните и други, които през 2020 - 2021 г., "подпомогнати" от без- прецедентната вирусна пандемия, доведоха до катастрофалния изход да загубим хиляди човешки животи. Разбира се, това е най-трагично в хуманитарен смисъл, много повече, отколкото като удар върху демографския по- казател, макар краен и неприемлив.

Но за мен като писател, хуманист и професионалист в областта на демографията е непростимо и невъзможно просто да остана пасивен регистратор на демографски данни. Всеки общественик, политик, учен и експерт в своята област в България трябва да поеме отговорност и да предприеме каквото е по силите му за преобръщане на ситуацията и тенденциите. Високата заболеваемост, водеща до висока и преждевременна смъртност, се дължи на множество фактори - на изключително стресовия начин на живот, занижената здравна култура на населението относно вредите от рисковите поведения и навици, игнорирането на профилактиката, обърнатата пирамида и фокус в здравната ни система: повече лечение, отколкото превенция. Дължи се вероятно и на относителната бедност на населението, което не допринася за провеждането на редовни специализирани медицински прегледи. Тъжното е, че в България умират хора в активна възраст от иначе контролируеми или лечими заболявания за разлика от развития свят, където доброто състояние на здравната система предлага ранна диагностика и превенция на същите тези заболявания.

Имах възможността наскоро да се запозная с широк набор от световни, европейски и национални данни, подбрани и структурирани от професор Борислав Георгиев, кардиолог, в принос на доклада "(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ", издаден от ПанЕвропа в края на 2022 г. Авторите на доклада, сред които професор Георги Момеков, фармаколог; професор Милена Георгиева, молекулярен биолог; Детелина Стаменова, психотерапевт; Аркади Шарков, здравноикономически експерт, са набелязали напълно реалистични за изпълнение, прагматични и ефективни мерки за адресиране на най-разпространените вредни навици на българското население, които стоят в основата на проблема с високата заболеваемост и смъртност. Освен рекордната заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови болести, българите са и с най- ниска преживяемост от ракови заболявания (39%), за сравнение най-високата е в Швеция - 65%. Отдавна повтаряната, но като че ли до това се свежда реакцията на обществото, е статистиката за тютюнопушенето - почти една трета от населението над 15 години в България пушат цигари ежедневно, което означава, че и повече от една трета от хората биват ежедневно излагани на цигарен дим. А в комбинация с най-високото в ЕС (30% от населението на годишна база) излагане на замърсен въздух с твърди прахови частици (PM10) това звучи абсурдно, но е вярно. Абсурдно е също, че имаме и най-ниската консумация на плодове в ЕС - само малко над една трета от българите приемат плодове един път на ден и водим класацията по най- ниска физическа активност в ЕС. Всички тези данни са налични в годишните доклади на Европейската комисия и Световната здравна организация за 2021 и 2022 г.

Като демограф, общественик и човек изцяло подкрепям идеите, застъпени от авторите на доклада "(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ", че пълното ликвидиране на рисковите поведения в средносрочен или дългосрочен план е нереалистична цел. Приемът на вредни храни, алкохол, тютюн или повсеместната дигитализация са вредни поведения, за които има съвременни и щадящи подходи вредата им да се модифицира и така да се намали нивото на риска от тях, което ще допринесе за редуциране на степента и скоростта на развитие на социалнозначимите заболявания.

Научно доказаните подходи за намаляване на вредата от нездравословното хранене, прекомерната консумация на алкохол, употребата на тютюн и проблемното използване на дигитални устройства, наред с профилактиката и ранната диагностика, са по-добрият път към постепенното ограничаване и превенция на болестите, в резултат на което и предотвратяване на ранната смъртност и осигуряване на живот в по-добро здраве.

Данните от статистиката са показателни и силно обезпокоителни. За да имаме прогресивно демографско развитие, трябва да имаме здраво физически и психически общество. Подценяването на рисковите за здравето фактори, пренебрегването на възможностите за редуциране на степента на вреда от всички нездравословни навици, на профилактиката и ранната диагностика на лечими заболявания само утежняват и без това сериозната ни демографска криза. Необходими са разяснителни и обучителни кампании за опасностите за здравето и възможностите за редуциране на тежките ефекти от нездравословните навици и за техните научно доказани по-малко вредни алтернативи. В България под демография продължава да се разбира само съвкупност от показатели, като раждаемост, смъртност и миграция на населението, но не се осъзнава, че работата за здравето на хората стои в основата на всички важни демографски процеси, определящи и цялостното състояние на демографската ни картина.

Затова моят призив като учен и общественик е да се търсят решения и да се приложат такива политики и мерки, които ще допринесат за по-благоприятна демографска картина в средносрочен и дългосрочен план на базата на устойчивото подобряване здравето на хората чрез повишаване на здравната култура за вредите от рисковите фактори и насочване към профилактиката с цел подобряване на качеството и продължителността на живот на активното население.

Изчислените коефициенти на предотвратима смъртност с добра превенция в България са значително по-високи от средните за ЕС по отношение на редица социалнозначими заболявания. Средният коефициент на предотвратимата смъртност в България е 226 на 100 000 души население, като средно за ЕС е 160 на 100 000 души. Данните нееднозначно сочат, че промяната на вредните навици е належаща - тяхното ограничаване или намаляването на вредата от тях ще доведе до значително подобрение на резултатите.

Б. ред. Публикуваме с незначителни съкращения доклада на доц. Бърдаров "Демографски рискове и предизвикателствапред България", представен на дискусия в СУ на 18 януари.