САМО В СТАНДАРТ: Последната изповед на акад.Сендов

Не си оставям магарето в калта, казва големият български математик в последното си интервю за Мария Мушкарова, специално предоставено на "Стандарт"

Големият български математик акад. Благовест Седнов трябваше да навърши днес 88 години. Той ни напусна и отиде завинаги в тайнствения свят на числата на 19 януари 2020 г. За да си спомним за невероятната му космополитна личност, публикуваме последната му изповед. Тя е направена пред Мария Мушкарова - съпруга на неговия колега проф. Олег Мушкаров. Последното интервю на акад. Благовест Сендов, взето в математическия институт „Стеклов“, Москва, не е публикувано досега.

Мария Мушкарова е преподавател на студентите специалност "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски". Правила е портрети на много известни български автори. Тя предостави последната изповед на акад. Сендов специално на "Стандарт"

МАРИЯ МУШКАРОВА, Математически институт “Стеклов”, Москва, 1 април 2019г.

Академик Сендов е значима фигура в фигура в обществения и политическия живот у нас, световно известен учен и емблема на българската математика.
Бил е ректор на ЦУ СУ ”Кл. Охридски” , председател на 37-мо Народно събрание, председател БАН. Политик и дипломат от левицата в няколко парламента, посланик на България в Япония и Филипините. През годините е заемал и други почетни длъжности. Награждаван е с ордени “Стара планина”, “Кирил и Методий” и ред международни отличия. До последно работи в Института по математика и информатика на БАН, където е полезен с новаторските си идеи. През годините е въвел образователни реформи по математика, автор е на близо 30 учебника, на няколко научни монографии и статии.
На въпроса, коя е най-голямата житейска формула, която е решил до сега, акад. Сендов обобщава, че от математическа гледна точка постиженията не се мерят с формули.
В Русия участваше с доклад на международна конференция в математическия институт “Стеклов”. Бе и гост на Национална среща на ректорите от цяла Русия в Ломоносовския университет, където също имаше доклад.
На желанието ми да разговаряме за нелекия му житейски път и предизвикателствата отвърна с усмивка. Замислен над водопада от въпроси, ученият отвори душата си и бе искрен докрай.

С Никола Вапцаров сме братовчеди
Човечеството трябва да поумнее, за да не се самоунищожи
Мама плетеше, за да ни издържа, ненавиждаше две неща - лъжата и мързела
Не си оставям магарето в калта
На Питагор принадлежи сентенцията: ”Музиката се е родила когато шумът се е оженил за математиката”
Недостатък ми е, че трудно прощавам
По-интересен е пътят към върха, а не самият връх
Истината, че активното ми участие в политическия живот не бе успешно, боли

- Академик Сендов в каква среда израснахте?
- Майка ми Марушка Благова Сендова, по баща Ушева е дъщеря на Благо Ушев от Банско, който е бил заместник знаменосец в четата на Яне Сандански. Премества се в Чепино и построява фабрика за столове до Клептуза. Майка ми беше стълбът на семейството, завършила Американския колеж в Самоков. Баща ми Христо Сендов е син на Стою Сендов, абаджия от с. Петково, Смолянско. Семейството му се премества в Асеновград, където баща ми от ранна възраст започва самостоятелна търговия с платове. По-късно става успешен индустриалец. След експроприацията на цялото му имущество, баща ми не можа да се приспособи, загуби психическото си равновесие и по същество, до края на живота си боледуваше. Доста години мама плетеше, за да изхрани многодетното си семейство и болния си съпруг. Възпитанието си дължа на майка ми. Тя ненавиждаше две неща - лъжата и мързела.
- Кой е най-забавният, впечатляващ спомен от младостта?
- Много е трудно да избера един. Животът на всеки човек е уникален и аз имам уникални преживявания. Важното е учим ли се от тях.
- Кога за първи път Ви завладя магията на математиката? От кого наследихте дарбата си?
- Брат ми Стоян беше три години и половина по-голям от мен, но аз се стремях да разбера какво пише той в тетрадките си. На четири години проумях как се назовават последователните цели числа и представянето им чрез десетината позиционна система. Що се отнася до наследяването, майка ми е била отличничка по математика в колежа и е мечтала да следва инженерство. Но статистическите изследвания в математическите факултети показват, че най-често математическият талант на професора се предава на неговия зет. Аз не съм имал жена с баща математик.
- Вашата отличителна черта коя е?
- На този въпрос ще отговорят по-обективно тези, които ме познават. Моят отговор е - не си оставям магарето в калта.
- Достойнство, което най-много цените?
- Честност и трудолюбие.
- Вашата любима мисъл, девиз?
- Всичко може да стане, но не всеки може да го направи.
- Кой е най-хубавият миг в живота Ви? А най-тъжният?
- Тъй като животът ми все още не е свършил, не мога с увереност да отговоря. С голяма вероятност най-хубавият миг в живота ми отдавна е минал. Надявам се най-тъжният да не дойде скоро.
- Коя е Вашата най-главна надежда?
- Човечеството да помъдрее, за да не се унищожи.
- Вярвате ли в приятелството?
- Не си представям живота без него.
- Прекланяте ли се пред нещо?
- Да, пред майчинството.

- А кой според Вас е идеалът за земно щастие?
- Понятието “щастлив” не е добре дефинирано. То зависи от обекта, за който се отнася. Ако намалим изискванията си, ще увеличим вероятността да се чувстваме щастливи или поне доволни.
- Най-почтената добродетел коя е?
- Да осъзнаваш че си като другите, а може би по-лош.
- Кое е майсторското творение на природата?
- Човешкия мозък.
- А любим художник?
- Не мога да кажа. Възхищавам се на класическите майстори, които не са имали конкуренцията на съвременните технически средства за визуализация. Съвременният художник се налага със своя уникален стил и неочаквани хрумвания. Конкуренцията е жестока и дава простор на художествената критика да формира вкусовете и определя модата.
- Любима музика певец?
- Обикновено математиците са добри музиканти. Чувал съм, че на Питагор принадлежи сентенцията: ”Музиката се е родила когато шумът се е оженил за математиката”. Брат ми Стоян свиреше на цигулка. Майка ми ми е казвала, че нейната ученическа любов е бил флейтист и се надяваше някое от децата й да свири на флейта. Аз свирех на тромпет в гимназиалната музика, без видими успехи. Като студент се увлякох в събирането на плочи и винаги преди да тръгна на изпит си пусках ”Кореолан” на Бетовен.
- Най-приятното развлечение кое е?
- Разговор с приятели.

- Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
- Трудно ми е да кажа. Симпатията е доста нестабилно чувство.
- А коя личност или герой от книга?
- Учудва ме, колко умни, мъдри хора е имало преди хилядолетия. Например, Архимед и Платон.
- Любим български и чужд автор?
- Под автор разбирам не само писател. Извън математическите текстове чета нашумели исторически автобиографични и полемични книги. Нямам литературни идоли.
- Академик Сендов, намирате ли някакво сходство, прилика между математика и литература?
- Литературата е много общо понятие. Има художествена литература, има математическа литература. Математическата литература е специализирана, учебна, популяризаторска. Общото за всяко писано слово е да спазва граматиката на използвания език. Съществени са различията в стиловете и критериите за качество, да речем на един художествен разказ и на една математическа статия.
- На коя човешка черта държите най-много?
- Честността.
- Ваш недостатък?
- Трудно се избира при голямо разнообразие. Един недостатък - трудно прощавам.

- Представата Ви за нещастие?
- Загубена надежда, невъзвратима загуба.
- Кой е най-високият житейски връх към който сте се стремили през годините?
- Трудно е да кажа кой е най-високият връх през дългия ми живот, когато силно се стремя към нещо, то е най-високия връх за мен в момента. Съгласен съм с твърдението, че по-интересен е пътя към върха, а не самият връх.
- Имате ли хобита?
- Едно постоянно - математиката и допълнителни, в зависимост от възрастта. Сега допълнителното ми хоби е градинарството. Радвам се на дърветата, които съм посадил и оформил. Мисля, че усещам тяхното настроение. Ласкаят ме комплиментите за качеството на моите зеленчуци.
- За какво мечтае днес академик Сендов?
- Не съм мечтател, но имам желание да стигма до края на живота си така, както пристигам на летището след дълъг полет и виждам, че багажът ми не се е загубил.
- С какво може да Ви привлече жената?
- Мога да кажа с какво една конкретна ми харесва. Но не мога да обясня, защо съм се влюбил в жена си. Харесването е несравнимо с влюбването.
- Бохем ли сте по природа?
- Обичам да седна на маса с интересна компания, но чак за бохем не минавам.

- Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
- Тъй като най-дълго след България съм бил в Япония, имам по-специално чувство към японците.
- Най-голямото Ви разочарование в живота?
- Много пъти съм преживявал разочарования по различни поводи и причини. Не съм в състояние да ги подредя по големина. Спомням си за големи разочарования от стари и много близки приятели. Когато претърпя голямо разочарование от даден човек, вече го считам за покойник.
- Как живеете днес?
- Първите дни от седмицата работя в кабинета си в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. Последните дни от седмицата прекарвам в ранчото си край язовир Бакър дере. Обичам да пътувам и се радвам на интересни покани за конгреси и конференции. Имам фиксирани обеди и вечери в определен ден от седмицата или месеца с приятели и колеги, които са важна част от живота ми.
- Като се обърнете назад какво е миналото за Вас?
- Нещо , което не може да се върне, грешки, които не могат да се поправят и много роднини, приятели, човеци, които вече ги няма.
- Дата, която ще помните докато сте жив?
- Доста са тези дати. Дано не загубя паметта си преди да съм си отишъл.
- За какво имате хъс?
- За дисциплина, особено за точността по време.
- За мъжкото си Аз как се борите?
- С годините все по-рядко се налага да се боря за мъжкото, за сметка на човешкото си Аз.
- Какво може да Ви нарани най-много?
- Обвинение, че лъжа.
- Какво не знаят хората за Вас?
- Има неща, които не се знаят за мен, защото е невъзможно всичко да се знае. Интересно за обществото ще е, ако има нещо значимо, което не се знае. Ако нещо такова има, то ще излезе наяве.
- Кое е най-абсурдното нещо, което сте чували за Вас?
- Много измислици, не си заслужава а се занимаваме с тях.
- Има ли истина, от която Ви боли?
- Има разбира се. Истината, че активното ми участие в политическия живот не бе успешно, е такъв повод.
- Романтична натура ли сте?
- Едва ли. Но може всеки да изпадне в романтично настроение.
- В забързания и тревожен ден в какво намирате спасение?
- В работата.
- Какъв сте, когато сте ядосан?
- Лош. Налагало се е като началник да показвам, че съм много по-ядосан отколкото съм в действителност. Този театър е част от наказанието на подчинените. Стремя се да не прекалявам с театъра.
- Въпреки обърканото време, в което живеем и масово обедняваме на народа ни, щастлив човек ли сте, доволен ли сте от себе си?
- В контекста на въпроса Ви, аз персонално нямам основание да хленча. Задоволен съм и не съм нещастен. Не съм самодоволен, защото винаги има какво да се направи по-добре, но спокойно се гледам в огледалото. Все по-често ми казват, че изглеждам много добре. Все по-често констатирам, че това е много силен комплимент. Все по-далече от истината.
- Как реагирате на разрастващата се корупция и бездуховност сред обществото ни?
- Приемам я като характерна черта на политическите системи. Борбата с корупцията е постоянна точка от дневния редна всички страни. Всички се стремят да покажат, че я намаляват, но никой не мисли как да се премахне. Ние не сме изключение. Корупцията помага да се сменят правителствата, но когато тя обхване съдебната власт и това може да отпадне.
- Накъде върви математиката днес?
- Математика за разлика от другите науки не старее. Тя е като крепост, която постоянно расте на ширина и височина, но нейните части не отмират. Това, което е доказано е вечно. То е част от математиката, макар да не е на мода в момента. Тя е в основата на механизацията на обработката на информация, която е модерно да се нарича цифровизация. Математическите модели са мощен инструмент във всички науки.
- Как пишете и кога не можете да пишете?
- Ако става въпрос как се пише математически текст, който съдържа нови резултати, писането идва, когато е намерен и доказан новият резултат. Това може да отнеме месеци и години, а някога и десетилетия. Не можеш да пишеш ако не всичко е готово в главата ти.
- Какви хора допускате до себе си?
- Каквато и позиция да съм заемал, винаги съм имал достатъчно приемни часове седмично и съм приемал всички желаещи. При голям наплив приемах и разговарях прав. Казвах какво мога и какво не мога да реша. Сега интересът към мен е много по-малък, затова каня всеки посетител да седне.
- На какво дължите творческото си е житейски дълголетие?
- Сега това се обяснява с гените. Моите са от Родопите и Пирин.
- Какво е усещането от върха на математическия Олимп, който превзехте отдавна?
- Нямам такова усещане. Като един от най-отдавна помнещите, какво е било българското математическо семейство, не мога да не се вълнувам от неговото настояще и бъдеще. Чувствам се отговорен и за неща, за които отдавна формално нямам никаква отговорност и никой не я търси от мен.
- С какво искате хората да Ви запомнят?
- Всеки запомнят с делата му. Помни се добро и лошо.
- А вярващ ли сте?
- Възпитан съм в християнската култура. Кръстен съм в Българската протестантска църква.
Баща ми и майка ми бяха от протестантски семейства и бяха искрено вярващи. Като дете редовно ходех на църква и неделно училище. В къщи беше задължително четенето на молитва преди ядене и четене на глави от Библията преди лягане. Прекланям се пред Българската Православна църква, защото тя е духовната опора на България. Всеки човек има нужда от вяра, защото не всичко може да се обясни и докаже. Религиите предлагат тази възможност. Религиите и науката не трябва да се противопоставят. Те взаимно се допълват и характеризират човечеството сред останалите живи същества. Няма ясна граница между вярващ и невярващ. Аз не вярвам в надгробния живот. Вярвам, че съм длъжен да бъда човечен.
- Плаши ли Ви смъртта?
- Инстинктът ми за самосъхранение работи нормално, но в годините се старая да свиквам с мисълта, че краят приближава. Иска ми се той да дойде неустно.
- Усещането Ви за красив миг?
- Изгревът, като надежда за оползотворен ден и залезът, защото просто е красив.
- Какъв урок бихте дали с опита си на подрастващите?
- Да се радват на делата си. Да се стремят да не правят това, от което може да се наложи да се страхуват.
- Академик Сендов, според Вас куца ли нещо в днешното ни образование?
- С тревога наблюдавам ентусиазма, с който в съвременния свят образованието се превръща в голям печеливш бизнес. Тъжно ми е когато ярки и успешни труженици на педагогическия фронт оценяват тази тенденция като велико постижение на пазарната икономика, а всемогъщи политици я подкрепят със закони, с които освобождават държавата от задължението да плаща за възпитанието на бъдещите си граждани. Разбира се, образованието трябва да се съобразява и задоволява нуждите на бизнеса, но е трагедия превръщане на образованието в бизнес. Ако нещо сериозно куца, то е че образованието губи ролята си да възпитава, да изгражда бъдещия гражданин.
- Може ли политическата ситуация у нас да наречем “време разделно” и какво би ни обединило като нация?
- “Време разделно” са силни думи, но едно е средството за обединение на нацията - повече патриотизъм.
- Били сте посланик в Япония. Има ли разлика в бита и нравите между японския и българския народ? А прилика?
- Разбира се, има разлики и прилики, но това не ни пречи да се разбираме и да сме добри приятели.
- В сивото ни безнадеждно ежедневие, каква оценка давате на политиците ни?
- Бил съм в политиката и знам, че между тях има много свестни хора. Не можем всички да сложим в един кюп. В края на краищата всички ние ги избираме. Трябва повече внимание на изборите.
- Споменахте ми, че имате родствена връзка с Никола Вапцаров. Каква е истината?
- Знам го от Мая Вапцарова, че сме братовчеди. Моята майка ми е казвала, че дядо ми Благо е бил близък с бащата на Никола Вапцаров, когато е живял в Банско.
- Какво си пожелавате в личен и творчески план занапред?
- Да не се чувствам излишен.
- И накрая акад. Сендов, как си представяте бъдещия свят през 2050 година?
- Сигурен съм, че ще е много различено от сега. Надявам се да не е по-лош!