Секторни анализи ще определят с хирургична точност къде държавата да помага, казва в специално интервю за ВЕСТНИК „СТАНДАРТ” председателят на БСК РАДОСВЕТ РАДЕВ
Радосвет Радев е председател на Българската стопанска камара от юни 2018 г., а преди това е зам.-председател на УС на БСК на обществени начала, още от 1990 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и е специализирал маркетинг и мениджмънт в САЩ.
В момента Радосвет Радев е изпълнителен директор на "Дарик холдинг", председател на Надзорния съвет на "Доверие - Обединен холдинг" АД и председател на СД на "Албена" АД.
- Край на споделената икономика, излизаме от кризата чак в края на 2021 г.
- Работна сила вече има, трябва да се преквалифицира
- Предимството на България са малкото заразени, това трябва да изтъкваме навън
- Сигурността в "Албена" е над 150%, почиваш в курорта, за да трупаш здраве
- Възстановяването на полетите ще изправи туризма на крака
- Банките инвестират в страните, където държавата съхранява бизнеса
- 100 държавни бензиностанции? 100 точки, от които може да се краде
- Г-н Радев, ясно е вече, че епидемията от коронавирус повлича нова световна икономическа криза, от която дълго време няма да излезем. Казахте, че за разлика от предишната, която бе финансова, тази е на пазарите. Пари има - пазари не. Какви мерки трябва да бъдат взети за възстановяване на пазарите?
- Пазарите ги има, но не в онзи предкризисен вид. В момента те са на критично ниско ниво. От дъното има само един път - нагоре. Анализът ни сочи, че основната пречка за възстановяване на пазарите са сложните логистични връзки между производството и потреблението. Голяма част от произведената продукция в Китай не стигна до Европа. Голяма част от произведената продукция в България не може да стигне до Германия или Чехия заради ограничителните мерки в отделните държави. В момента е доста обнадеждаващо, че първите усилия, които се полагат от държавите, от правителствата им, са за възстановяване на логистичните коридори. Разбира се, сложността на пазарите е съвсем различна в индустрията на услугите. При туризма, например, не става въпрос само да възстановиш възможността гостът да дойде с автомобила си. Тук огромна роля играе въздушният транспорт, който сам по себе си е може би най-ударената индустрия в света.
- Казахте, че Европейският съюз тепърва ще преоткрива възможностите на Източна Европа и това дава огромни шансове на България. Какви са те и как да се възползваме от тях?
- За жалост, Източна Европа продължава да бъде много по-бедна от Централна и Западна. Респективно, разходите за труд, колкото и да не ни харесва на нас, са значително по-ниски. Те са вече почти съпоставими с възнаграждението на китайския пролетариат. Удобството на близостта и кратката логистика ще стават основен фактор при обмислянето на инвестициите.
- Какво още промени коронакризата в икономиката?
- Това, което се случи, и то буквално за една нощ, бе фактът, че българският бизнес престана да страда от липсата на хора. На борсата всеки ден излизат около 3000 души. Другото, което се случи, е падането на цената на енергийните ресурси - от електричество до горива. Това са поначало двата фактора, които определят България като инвестиционна дестинация. В момента има и хора - независимо от това, дали те трябва да бъдат преквалифицирани, донаучени, или да си изградят изцяло нови навици и умения, има и падане на енергийните ресурси. Макар че това е доста неустойчиво. Утре може да се окаже, че заработвайки икономиката на по-високи обороти, потреблението отново ще се качи.
- Как може да спечели от всичко това България?
- Трябва да има много активна политика и по-ясно артикулиране на своите предимства като инвестиционна дестинация. България безспорно е на едно от последните места по разпространение на коронавирус. Ще дам пример с курорта "Албена", който се намира на територията на област Добрич. В областта има 11 заразени, нито един починал, всички са излекувани. А когато човек избира къде да почива, търси място за туризъм, на което ще се чувства сигурен. Трябва в по-широк външен план да комуникираме тези резултати. Вижте Гърция. В момента ниската заболеваемост в Гърция стана знаме на държавния пиар. Всички в Европа знаят, че в Гърция почти няма заболели...
- При нас, уви, това се случва по обратен път - новината, че България е отлично място за лятна почивка, защото има най-малко заразени, дойде от Англия, заедно с препоръката британските туристи да изберат Българското Черноморие.
- Точно така. Във Франция пък имаше специално онлайн приложение на FranceSoir, което мереше заболеваемостта точно с цел къде французите да изберат почивката си.
- Туризмът остава един от най-засегнатите сектори. Вие от години се заминавате с туризъм, председател сте на Съвета на директорите на "Албена". Как се справя курортът в кризата?
- Екипът е толкова амбициозен, че ако приемем за еталон 100 процента сигурност, целта в "Албена" е тя да бъде поне 150-160%. Увеличава се разстоянието между чадърите, прави се маркировка във фоайетата, която обозначава точно определеното място, на което трябва да стоиш, преди да стигнеш до рецепцията. Има физическо разделяне между рецепционистите и туристите с прегради. Има стерилни прибори за еднократна употреба на всеки турист. Въвели сме дори нещо, което не се изисква - дезинфекция на гумите на колите на КПП-о при влизане в "Албена".
Амбицията е да се създаде усещането, че отиваш наистина да натрупаш здраве.
- Каква е формулата за излизане на туризма от кризата?
- Възстановяването на полетите. Но тук се случва нещо, което в момента коренно променя икономическите модели в света. Спомнете си кой бе един от най-харесваните и най-вкусните за изследване процеси - споделената икономика. Споделяне на всичко - офиси, пространства, пътуване... Всички тези неща ни накараха да мислим, че ако не инвестираш в нещо от споделената икономика, значи си зад борда, изостанал си. В един момент тази криза каза точно обратното: не, трябва да имаш дистанцирана икономика. Във времето преди кризата взехме решение за нова сграда на БСК. Направихме я цялата open space, защото това е модерната тенденция в офисите. Сега обаче актуална се оказва старата сграда на БСК, която е изцяло изградена върху "презряната" кабинетна система. Действително сега се случва нещо, върху което може би ще се пишат дисертации след години - как този ентусиазъм към споделена икономика се трансформира в индивидуализация на всички процеси. Ето, и масовият туризъм започва да става индивидуализиран. Слагате си плажните принадлежности под чадъра, но следващият чадър е на 7 метра от вас. Имате общността само на своето семейство. Отивате на ресторант обаче сядате 4 или 6 души, ако сте от едно семейство. Ние и до днес имаме забрана да съберем повече от 10 души на едно място. А Управителният съвет на БСК е от 19.
- Дистанционно ли заседавате?
- Да. Макар че залата ни позволява и 50 души да се съберат, при това с необходимата дистанция. Но има норма, която спазваме.
- В момента главният обществен дебат е за по-голямото участие на държавата в икономиката. Какво е Вашето мнение?
- Имах разговор преди месец с един банкер от Брюксел. И той каза: променя се оценъчната скала. По някакъв невероятен начин всичко се обръща наопаки. Ако в началото на годината знаехме постулата, че задлъжнелите държави са лоши държави, че тези, които имат дългове с висок процент от брутния вътрешен продукт като Италия, където е 155%, са укорими, сега самите търговски банки следят какви са инвестициите, които прави държавата. Защото смятат, че там, където държавата съхрани бизнеса или по-бързо го вдигне, средата ще е по-безрискова за тях. Разбира се, държавите имат свободата да направят и най-великите глупости. Всички знаят за щуротиите на японското правителство, когато си осигуриха 20-годишна рецесия.
Държавата е свободна да не похарчи нито един лев, но това значи бавно възстановяване на икономиката, много бавен ръст на излизането от кризата. Може да направи и някои много смели неща, които да изтеглят икономиката. Защото, който пръв тръгне, ще спечели най-много. Рано или късно хармонизацията на производството и потреблението ще се възстанови до нивата отпреди кризата. Вероятно и малко повече. Но този процес е доста дълъг.
- Каква е прогнозата Ви - кога виждате излизане от кризата?
- Аз съм по-склонен да вярвам на тези, които прогнозират излизане от икономическата ситуация в края на 2021 г.
- Разнопосочни остават оценките за мярката 60/40 за запазване на работните места във фирмите. Макар вече да са спасени близо 200 000 работни места, много сектори - като автотранспортът, например, казват, че мярката не е приложима за тях и искат конкретни стимули по браншове. Каква е оценката на БСК за мярката? Възползват ли се компаниите в камарата от нея?
- Това беше нашият съвсем експертен апостроф към тази мярка - че тя е с претенцията да бъде универсална, а в действителност не е. Разбира се, не е безсмислена, но ние сме в много двойствено положение.
Това беше първата мярка, която тръгна. Сега върви мярката "3-10 хиляди", както я наричат - грантовете в помощ на фирмите. И ние в БСК сме безкрайно изненадани колко много хора потърсиха тази мярка още в първия ден.
С 60/40 бе манифестирано желание да се помогне на бизнеса. Лукавството е разбираемо - не помагаш много на бизнеса, но съхраняваш заетостта. Не само автотранспортът, има много други отрасли, където това не помага и не решава проблема. С установяването на отраслите, в които това не работи, и ако има, разбира се, такова вдъхновено ръководство на държавата, което иска да помогне, трябва да се направят отраслови мерки, които да са типизирани.
- ДПС предложи да бъдат направени секторни анализи, които да определят приоритетните за подпомагане браншове...
- Това е изключително необходимо.
- Според анализите, които правите в БСК, кои са секторите, които се нуждаят от държавна подкрепа?
- Едва ли ще мога да изброя всички. Но те много скоро ще станат ясни - когато приключат отчетите за второто тримесечие, ще видим къде е катастрофата. В интерес на истината големите двигатели в българската икономика - мините не са спрели...
- Но пък пострада машиностроенето, което преди коронакризата правеше най-голям процент от БВП.
- Да, то е под вода. Строителството - пострада, но не много. Там обаче има опасност заради вече променените нагласи изведнъж да изчезне пазарът. Ето там трябва да се създаде пазар. Пазарът на жилищното кредитиране също замря. В момента ипотеки не се дават по простата причина, че никой не е в състояние да оцени дълбочината на кризата и дали ще има възстановяване на цените на имотите, дали хората ще продължават да купуват, дали ще съхранят работата си и ще могат да плащат. Нещата са комплекси. Така че наистина в секторни анализи могат да се получат конкретни резултати като данни къде какво се е нарушило. И там с хирургическа точност да се стимулират определени процеси. Най-страшно е когато даваш конкретна помощ на фабрика, а не на отрасъл, защото тогава винаги казват& "А, той е приятел на премиера, той му дава парите".
- Как бихте коментирал идеите, които вече се чуха, държавата да национализира стратегически предприятия, които са закъсали, а след това отново да ги приватизира?
- Това е правено в други икономики, от други правителства - имало го е във Франция, в Англия. Аз стоя на фундаменталната позиция, че държавата е лош стопанин. По принцип. Ако обществените ценности го налагат и това е единственият начин, добре. Но това не е бизнес. Ще дам примера с "Ал Италия". Спасяваш националния превозвач, защото просто трябва да имаш такъв и го национализираш. Същото е с "Луфтханза", която получава 10 милиарда свежи пари срещу това, че емитира една четвърт от капитала си като го дава на държавата. Много е важно какво искаш да постигнеш като обществено здраве, като здраве на икономиката и тогава да избереш лекарството. Но по принцип държавата не е добър мениджър.
- Тогава как гледате на намерението държавата да влезе в петролния бранш - да създаде Държавна петролна компания и 100 бензиностанции? Това работещ механизъм ли е?
- Имам спомени от времето, когато бензиностанциите бяха 100% държавни. Моите съученички най-много обичаха да забият гадже бензинджия. Те бяха едни от най-богатите хора. Бензинджията можеше да й отвори нощния клуб на Гранд-хотел София и какво ли още не. От държавата се краде най-лесно. Като направиш 100 бензиностанции, това не са 100 магазина, в които продаваш, а 100 точки, на които може да се краде.
- ДДС сякаш вече не е константа. С предложението за падане на данъка за ресторантьорския и развлекателния бизнес се отвори друг голям дебат трябва ли да има и други сектори с по-ниска ставка. Хранителната индустрия поиска 3-5%. Финансовото министерство се обяви против и даже поиска единната ДДС ставка да стане 24%, а данък печалба 18 на сто. Какво е Вашето мнение?
- Политическата и икономическа програма, с която ГЕРБ дойде на власт, беше обещанието да не увеличава данъчната тежест, така че за мен е неприемливо компенсаторното увеличаване на други данъци за бизнеса.
От чисто икономически позиции, ефективността на българската данъчна система бе предпоставена от въвеждането на плоския данък и на това, че ставката по ДДС е една-единствена за всички отрасли, с изключение на туризма.
Това даде възможност за по-лесно администриране на данъците, както в самата данъчна администрация, така и в бизнеса. Всяко намаляване на данъчните ставки е добре дошло за бизнеса, стига да не е за сметка на друго увеличение на данъчно-осигурителната тежест.
От друга страна, след като някой има готовността да разшири прилагането на диференцирана ДДС ставка, трябва да бъде готов и за епидемията, която ще се случи пред кабинета му, където много други браншове ще докажат и с морални, и с икономически аргументи, че също страдат от последствията от кризата и намаленото ДДС ще им осигури спасителната "глътка въздух".
- Вицепрезидентът Илияна Йотова предложи създаването на икономически и социален съвет, който до лятото да направи хронограма на мерките, които държавата трябва да предприеме. БСК как оценява подобна идея и бихте ли участвали в такава структура?
- Тази идея за първи път бе артикулирана от бизнеса още на 28 февруари 2020 г. Работодателските организации казахме, че след като има здравен щаб, трябва да има и икономически такъв. Ценността на този труд е, че наистина ще се направи онази детайлна преценка къде - кому - колко. Кой ще го създаде за нас е все тая. Какво ще направи обаче не е все тая. Ако това е просто събиране на говорещи глави, едва ли има особен практически смисъл. Да, разбира се, в национално представителните работодателски организации членуват над 90% от активните субекти на българската икономика. Ние знаем най-добре какви са проблемите на нашите членове и какво трябва да се направи. Ако можем да бъдем полезни, разбира се, ще участваме. Това не е политическо решение, а мениджърско - дали искаш да имаш екип, който да направи този анализ.
Държавническата позиция е: парите са малко, не стигат. Затова трябва да бъдем максимално критични към мерките, с които малкото пари се наливат в пясъка или напротив - мултиплицират икономическото възраждане на българската икономика. Пестеливостта трябва да е интелигентна. Там, където имаш икономика, която не е спряла, още се движи, да бутнеш, за да тръгне и да увлече следващите отрасли.
В момента проблемът е, че някои от мерките са анонсирани като държавно поведение, но никой не е проверил колко мъртвородени са те.
- Бихте ли дал пример?
- Банката за развитие каза: ние ставаме гарант за кредитите на целия български бизнес. Отидете да вземете кредит, за да видите какво е в търговските банки...
- Не дават?
- Не само, че не дават. Цената на ресурса стана по-висока. Лихви от порядъка на 1,7 - 2,7%, каквито бяха, вече няма. Така че не е важно само да сложиш етикета и да развееш знамето "Ето, имаме мерки, съхраняваме икономиката". За съжаление, ние не сме, както ми се иска, онази модерна дигитална държава, в която в 8 ч. вечерта знаеш произведения брутен вътрешен продукт на България. Някои общества го имат.
- На 21 април БСК навърши 40 години. Какво в дейността на най-старата работодателска организация в България променихте като неин председател?
- Когато на 30 г. станах заместник-председател на Стопанската камара през 1990 г., тя беше казионната организация, онази, създадена от Огнян Дойнов и Политбюро. Всички останали работодателски организации се случиха след това. На АИКБ даже ние, БСК, сме акуширали. Всички някак черпеха авторитет от отрицанието на Стопанската камара. Казваха "Ние сме новите, ние сме капиталистите". Това ми беше най-голямото предизвикателство - да променя имиджа. Божидар Данев, царство му небесно, свърши страшно много неща. Той направи организацията установена - доайен на работодателските организации в България. Амбицията ми е да динамизираме процесите, да бъдем по-комуникативни, по-разбираеми.
Искам на 40-ата годишнина да се знае, че от 1980 година ние сме в помощ на бизнеса. Да се помни, че БСК е една от лястовичките в края на комунизма, защото макар и създадена като всичко в онова време отгоре, е била дисидентска организация - за първи път започва да се говори за мениджъри, за първи път се създават малки предприятия, за първи път има алтернативно финансиране. За първи път утвърждава предприемаческия дух като основна ценност на обществото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com