Само в "Стандарт"! Новият председател на БАН: Ще се бия за по-висок бюджет

Акценти:

. В България има учени на световно ниво

. Мечтая Академията да се сдобие с дом за млади хора, има резерв да се случи това

. Тенденцията на срив при учените в началото на кариерите им е стопирана

. Ще продължа усилията нашите докторантски дипломи да станат международно признати

.Нека колегите ми да бъдат пример за духовност

- Честит отговорен пост, начело на учените в България, член кореспондент Славчева! „Приемственост и модерност“! Това казахте, че ще е основният принцип, който ще спазвате в бъдещата си работа в една от най-важните институции в България - БАН. На научен език какво означава това?

- Скоро отбелязахме 155 години от създаването на Академията. БАН е мъдра организация, която през цялата си история е съхранявала най-ценното, натрупано от предшествениците ни. В този смисъл ние често споменаваме наши учени, които имат световни открития през годините. Академията е минала през различни периоди и преструктурирания в своето развитие и всичко това е запазено в архивите. Освен това го има и духът! На мен много ми се иска да бъдем уважителни към тези, които са били преди нас и да надграждаме. Да пазим тази жажда на нашия народ към знания, към книжовност, която е била причината да се създаде Българското книжовно дружество. Защото виждаме, че като че ли леко позагасва това пламъче. Ние сме хората, които трябва да го държим разпалено. В този смисъл говорих за приемственост. По-скоро емоционално, отколкото в чисто научен план.

- В БАН безспорно пишете история. В близките години се сбогувахме със учени като акад. Константин Косев, акад. Благовест Сендов, акад. Стефан Воденичаров, акад. Антон Дончев – все светила в своите области. Можете ли да кажете, че Академията е в състояние да създаде бъдещи академици по подобие на тези личности от световен мащаб и доколко това е възможно в условията на кризи, в които безусловно се намираме?

- Така е. Ние в Академията минахме през тежка криза, в която направихме огромни съкращения. Навлякохме си незаслужени епитети от страна на властта и редукция на бюджета. Това го преодоляхме. По тази причина смятам, че имаме сили. Към днешна дата нещата стоят много, много по-добре. Имаме, макар и не много, завръщане на млади хора – докторанти, учени. Така, че тенденцията на срив е стопирана. Трябва просто да обърнем посоката, тъй като в момента стоим сравнително стабилно. Затова мисля, че да, в България има учени, които са на световно ниво. Имаме достатъчно събития и участия в международни консорциуми.

- В кои специалности изпъкваме на световната карта?

- Силни са математиците ни, филолозите, химиците. Ние от природо-математическите науки работим и се равняваме с европейските колективи. Специално обаче искам да обърна внимание на социалните обществени науки. Колегите ни от тези специалности правят и много важна научна дейност, която касае управлението на България. Демографията на нашата държава, социалната страна на развитието на обществото ни. Те заслужават наистина признание на национално ниво. Да, те фактически работят и по световни стандарти. Но продуктът от техния труд е приложим така, че трябва повече от държавните институции да се обръщат към тяхната експертиза. Ние сме обективни максимално, при нас думата „политика“ се употребява единствено в смисъл на научна политика. Тоест, обективните оценки обикновено винаги са във въпросните специалисти.

- В първата си телевизионна изява пред БНТ заявихте, че мечтаете Академията да има дом за млади хора. Има ли финансовата възможност за да се сдобие БАН с жилищен блок, например?

- Това е една от целите, които съм си поставила. Мисля, че могат да се намерят механизми това да се случи. Знаете, за нас често в обществото се казва: те имат много имоти, защо плачат за пари? Не може обаче нещата да се категоризират по този начин. Вярвам, че има резерви в нашата собственост – да помислим как по най-добрия начин да я управляваме и да изградим този дом. Тук ще ни трябва малко професионална помощ.

- Строителният бранш би ви помогнал.

- Да, но там трябва да се пипа много внимателно. Защото всичко минава през Общото събрание на БАН, а ние с много грижа се отнасяме към нашите имоти. Обаче не можем всичко да си стопанисваме. Това е вътрешен факт. Аз го виждам. Тоест, има резерви и трябва да го направим.

- От доста време ме занимава темата с избор на председател на БАН. В закона пише, че в момента на кандидатстване за длъжността съответният учен не трябва да е на възраст над 70 години. Но не са ли това годините, в които ученият е завършен и зрял? В този смисъл има ли необходимост от промяна в Закона за БАН?

- Мисля, че законът е добър. Това ограничение го има не само за председател. 70 години за член кореспондентите и академиците е възрастта, до която те могат да заемат щатна длъжност. Навремето по този въпрос много се е дискутирало. Защото се смята, че ако се повиши възрастта, ще се стопира израстването на младите хора. Деликатно е. Но това вече е прието от научната общност и смятам че активните академици работят и след тази възраст, а и са много полезни за обществото и Академията. Знаете, че когато се пенсионират те получават допълнително заплащане. Така, че по-скоро да не пипаме закона.

- Наскоро получихте одобрението на транспортното министерство на предложението на БАН летището в София да носи името на Васил Левски. Удовлетворени ли сте?

- Много се надявам това да се случи. И дано този път стигнем до края. Знаете колко много усилия положи и акад. Юлиан Ревалски, и много учени. Така, че би било нещо много хубаво.

- Акад. Ревалски беше два последователни мандата в продължение на общо 8 години начело на БАН, на трети нямаше право по закон. Какво не успя да довърши той и Вие го ще продължите?

- Мандатите на акад. Ревалски бяха успешни. Надявам се с него да продължим да работим. През изминалите години аз бях и председател на Общото събрание на БАН. Имали сме много добри работни отношения. В какво не успя той ли? С
грижата за бюджета за неакадемичните длъжности. Там положението в момента наистина е много зле. Да, заплатите на академичните длъжности бяха повишени, обаче счетоводители, специалисти по човешки ресурси и други длъжности от администрацията са много ниски възнаграждения. Опасяваме се, че ще има нова вълна на напуснали. Трябва да се погрижим и за заплатите на специалистите с висше образование. Казва ни се, че те трябва да израснат в научната кариера и да станат асистенти. Да, но тези млади хора са ни нужни днес и сега.
Другото, което със сигурност ще се опитам да направя, е да продължа усилията нашите дипломи за доктори да бъдат международно признати. Днес те са такива само на европейско ниво. Тази интернационализация трябва да се случи.И може би усилията да привличаме и ние хора отвън. Защото имаме такива кандидати, но когато не са от страните от ЕС, възникват проблеми.

-Не бяха малко годините, в които БАН влизаше в остър спор и изпълнителната власт по отношение на бюджета. Ще настоявате ли за по-високо държавно финансиране през идната 2025 година?

- Относно заплатите акад. Ревалски беше много успешен и настойчив. И Общото събрание помагаше. Да, разбира се, ще искам по-висок бюджет, защото учените трябва да имат достойно заплащане. А без специалистите, за които споменах, Академията не може да функционира нормално. Така, че това ще бъде постоянна грижа. Аз много се надявам, че този коефициент, който обвързва заплатите на асистентите със средната работна заплата за страната в бюджетната сфера, който беше заложен в Закона за висшето образование, ще се прилага стриктно и за Академията. Не само за асистентските, но и за тези на останалите академични длъжности. Така, че това ще бъде една от битките ми.

- Доколко изкуственият инвтелект може да помогне и доколко ще навреди в 9-те направления в 44-те института на БАН?

- Изкуственият интелект е нещо чудесно и може да бъде от голяма помощ. Но тук трябва много да се внимава. От една страна заради плагиатството, а от друга заради това, че може да изкуши обикновено по-младите хора да избират лесния път за отразяване на своите идеи и разработки на хартия, което не е добре. Така, че наистина трябва особено внимание и обучение за ползите и рисковете.

- Безспорно, 2025 г. за България ще мине под знака на ЮНЕСКО. През лятото ще сме домакин на 47-та сесия на световната организация за опазване на културното наследство. Министърът на културата маестро Найден Тодоров вече обяви, че нашата държава би могла да кандидатства с обектите Солницата – Провадия, Голямата базилика в Пловдив и на трето място със старите български столици Велики Преслав и Плиска. Учени от Академията са откриватели на тези големи обекти. Как БАН ще се включи в тези събития?

- Академията ще се включи с всички свои възможности и сили. Затова ще направим консултации с министерството и заедно с тях най-добрите специалисти от нас ще участват. Това е инициатива от много голям калибър и как да кажа, цялата държава трябва да сме в една тоналност.

- А можете ли с ръка на сърце да кажете, че електрохимията, където вие тежите най-силно и откъдето идвате, няма да бъде приоритет в дейността Ви?

- О, тя ще ми остане в сърцето като приоритет. Но бъдете сигурна, че няма да се отрази на управленските ми решения. Не! Това няма да го допусна.

- Избрахте ли си вече екип? Конкурентът Ви за поста председател на БАН акад. Христо Найденски ще попадне ли в него?

- На първо място изразявам моята благодарност към акад. Найденски. Защото той участва в конкурса колегиално и по един много достоен начин. За екипа си още не съм мислила, защото сегашните заместници са с мандат до края на януари, 2025 г. Така, че ще имам време да обмисля въпроса внимателно. Не решавам такива неща предварително. Нека се запозная, зам.-председателите ще ми бъдат от голяма полза, за да вляза в час. Защото това е сложна организиция.

- В навечерието на Нова година какво бихте пожелала на колегите си – на младите, а и на по-възрастните?

- На първо място бих им пожелала здраве! Да бъдат пример за вдъхновение, да носят духовността в себе си, да бъдат модерни, смислени, одухотворени, да бъдат горди че са представители на научната общност. Студентите да проявят малко повече активност!