Здравка Евтимова е писател и преводач, като сама превежда творбите си на английски. Автор на романи и сборници с разкази, като нейният разказ "Кръв от къртица" бе включен в учебно помагало в САЩ редом с разкази на Рей Бредбъри. Нейни творби са публикувани в литературни списания и антологии в над 30 страни. "Стандарт" разговаря с нея за 24 май и какво е езикът, на който пишем.
- Тази година ще ми липсват светналите младежки лица, които пеят "Върви, народе възродени"
- Историята на нашия език ни прави силни
- Хора, които не владеят добре граматиката, понякога създават смайващо красиви думи, казва Здравка Евтимова
- Удоволствието от писането не може да се сравни с нищо
- Издателите са подложени на върхово изпитание
- Във Великобритания и САЩ, ако имате две грешки на страницата, редакторът спира да чете
- Госпожо Евтимова, за 24 май мнозина казват, че е най-българският празник и дори настояват той да бъде национален. Как го възприемате Вие за себе си?
- 24 май е един от най-светлите дни не само за България, а лично за мен и моето семейство. Той е българското лице на гордостта, българската проекция на достойнството. Заслужената гордост, че сме дали нещо на света и имаме достойнство, сили и зания да разговаряме с всички културни хора по света.
- Тази година ще го посрещнем в необичайна ситуация - без парад, без детските изпълнения, но и без помпозните слова. Вие какво бихте казали на българите в този ден?
- Признавам си, че на този 24 май ще ми липсват светналите младежки лица, децата, които пеят песнички, които пеят този прекрасен химн "Върви, народе възродени!" Този дух обаче се е запазил. Да, помпозните слова винаги съпътстват празника, но те също му придават определен чар. Винаги, колкото и да е помпозно едно слово, в него ще се намери една или друга фраза, която ще докосне сърцата на младите. Затова нека мислим за тази хубава фраза - "Върви, народе възродени". И да сме убедени, че въпреки тази по-голяма тишина в условията на пандемия и социална дистанция, въпреки принудителната изолация, 24 май ще ни огрее и ще ни стопли. Ще ни накара да се почувстваме наистина щастливи. Ще отвори сърцата ни за обич към книгите и към двамата братя, които са ни подарили азбуката. Към всичко, което е свързано с нашия много хубав, много силен и много труден за изучаване български език.
- Вие пишете на български, превеждате на английски, включително и собствените си книги. Как усещате единия и другия език?
- Аз мисля, че повечето български писатели и поети, когато пишат на български, може би имат усещането, че 1400-те години история на нашата страна идват по неведом начин в това, което пишат. Историята на нашия език ни прави силни. А освен това ни прави и много съчувствени към човешката болка. Така продължаваме да бъдем хора. Българският език е едновременно и много суров, но в него могат да бъдат намерени и такива топли пролетни нюанси, които наистина ми е трудно да превеждам на английски. Когато пиша, предполагам с всички хора е така, то идва от въздуха, от погледа, от това, че този език винаги е с нас. Той като че е създаден специално, човек да пише на него. Ако напиша един разказ за седмица или месец, после го превеждам много по-бавно, може би три пъти по-дълго. Удоволствието от писането не може да се сравни с нищо. При превода има друга красота - да се опиташ да запазиш българското, да вдъхнеш на текста български дух. Да звучи така, както едно българско сърце би го разбрало. Високо предизвикателство е и изисква много корекции, докато на български то просто се излива, както водата запълва езерото, без да мисли защо го прави. Ако пък пиша на английски, не усещам онова вълнение, което изпитвам, да живея с героите от книгата и когато прекъснеш, да не знаеш къде си. Пишейки на английски, по-скоро си потънал в мисълта да бъдеш коректен в граматиката. Английският е прекрасен език, но не усещаш онова срастване с хората, за които си мислил, когато пишеш на български. Българският език е толкова красив, но и труден. Толкова много глаголни времена, които трудно се изучават. Как да научи някой "Аз рисувам, ти рисуваш". "Аз блея, ти блееш". Смятам, че нашите деца са толкова интелигентни, защото за три-четири години овладяват основите на този толкова труден език. Така те имат основите да овладеят всяко друго знание на света.
- Срещам българи, които владеят добре английски, но не владеят дори българския език и граматика...
- Понякога българите, които не владеят както трябва българската граматика, създават стряскащо красиви фрази. Дори и хора, които не са наясно с пълния и краткия член, създават словотворчество. Творят нови думи. Не оправдавам тяхното пренебрежение към граматиката, което за мен като филолог е болезнено. Имам опит с издателства във Великобритания и САЩ - ако имате две грешки на страницата, редакторът не го чете по-нататък и казва, че той не е образователна институция. Аз обаче си мисля, че ако съм редактор, ще прочета дори и текста с грешките, защото се интересувам от словотворчеството, от красотата и живота в текста. Но този подход не се подкрепя и може би заслужено - защото писателят поради респекта към езика би трябвало в дълбочина да познава неговата граматика.
- Аз донякъде имах предвид и този тип неграмотност сред хората, които се смятат за високообразовани, но грешат основни граматични правила...
- Аз винаги бих поставила под висока степен на съмнение такъв човек. Той не може да е образован в една област, а в родния си език, който е учил 12 години, да бъде драстично неграмотен. Човек, който не е научил елементарни правописни правила, едва ли е добър в професията си, защото не е склонен да изпипва нещата. А както знаем, успехът се кове в малките детайли.
- По отношение на книгоиздаването, забелязвате ли някакъв спад, особено след като по време на извънредното положение част от книжарниците не работеха?
- В момента издателите са подложени на върхово изпитание. Книгите не се издават с тези темпове и с тези тиражи, които бяха преди това. Срещите, литературните четения, които така ми липсват, са силно затруднени. Но бих искала да коментирам романите на българските автори от 2019 година, където имаше много творби, внушителни като литературно качество. Искам да изтъкна седем или осем романа, които много ме разтърсиха - "Хроники на неведомото" на Николай Терзийски, "Поразените" на Теодора Димова, "Компарсита" на Димитър Шумналиев, "Чудовището" на Владимир Зарев, "Странстващият албатрос" на Деметра Дулева... Като оставим така наречената висока проза, има много и много силни книги, които в България не са особено забелязвани - фентъзи на млад автор "Изпитанието на Розара" на Никола Чалъков. Прекрасният роман "Балкански ритуал" на Георги Тенев. Това е жестока художествена криза с криминален привкус. Един много интересен роман - "Руни" на Радко Пенев. Много интересни книги. Тоест, посоките в които съвременната българска литература се развива, са силни. Хората, живеещи под българското слънце, показват, че 24 май не само стопля сърцата, но ни дава нови посоки и нови хоризонти. Искам да поканя българите да се докоснат до тези книги.
- А за Вас тази изолация около коронавируса даде ли импулс било за сюжети, било за размисли?
- Аз написах два или три разказа, които са родени в тази изолация. Първият разказ бе по-светъл, вторият - не толкова. Но от друга страна, човек не знае какво би могъл да напише. В момента редактирам един свой роман, писан преди изолацията и правя нещо като пренаписване. Обединено е от общи герои, не знам накъде ще отиде, но точно това е хубавото на писането - ако човек знае предварително какво ще се случи в книгата му, то ще прилича на преразказ или на доклад. А когато го пишеш и всеки момент те води в различна посока, е много интересно. Това е може би тайната на писането - както когато си много гладен, се стремиш към храната, да искаш да пишеш по същия начин. Писането е щастие, не е нужно да го затриваме с нещо задължително.
- В разказа Ви, публикуван и в учебник в САЩ, "Кръв от къртица", героинята дава от своята кръв на хората, които се нуждаят от надежда. Имаме ли нужда в момента като общество от кръв от къртица? И кой ще ни я даде?
- В момента наистина положението е сложно. Тези своевременни мерки успяха да не позволят на болестта да се развилнее. Сега се иска много разум, премисляне на всяка крачка, защото икономическите проблеми ще имат застрашителни размери. И това ще бъде лакмусът за хората, които управляват България. Много се надявам да съумеят по някакъв премислен и прецизен начин да разпределят тези оскъдни ресурси, за да можем да се възстановим икономически и да се справим с усложненото състояние, в което ни захвърли коронавирусът. Убедена съм, че българинът е много изобретателен човек и ще съумее да измисли изход и да се справи с цената на много икономии, много повече труд с това трудно време, в което ни се налага да живеем. Ние нямаме никакъв друг избор, освен да се справим. Трудно ще бъде, но ако погледнем назад в историята, кога ли пък на нас ни е било лесно. Така че имаме исторически опит. Нека извлечем от историческия си опит коравост в действията си, гъвкавост на характера и да бъдем почтени. Защото ако опитаме да трупаме пари по непочтен начин, далаверата и спекулата в крайна сметка се обръщат срещу човека, който ги извършва. Такъв човек едва ли живее добре със себе си, може да хвърля пари, да има десет хотела и 25 апартамента, но той не може да бъде в тях едновременно. Като видиш под собствения си покрив едно щастливо дете, което ти се усмихва, за какво са ти милиарди? Ти си ги имаш тези милиарди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
