Без да се навлиза дълбоко в теория на конспирацията, може да се предположи, че създаденият сценарий за срив на финансовата ни система цели оправяне на взети вече кредити и невръщане на задължения чрез тяхното редуциране или отписване, каквито сделки бяха реализирани в предишната банкова криза през 90-те години и бе поставено началото на забогатяване на определени кръгове за сметка на обикновените вложители. До голяма степен за създалата се паника около банките водят и някои фактори, като например:
- Страхът на българина, че ще се повтори ситуацията от 1996 - 1997 година и хиперинфлацията ще се завърне. Специалистите знаят, че повторение не е възможно при наличие на валутен борд, който гарантира стабилност и предвидимост. Каквито няма да има, ако бъде прекратен, каквато е целта на определени политически и икономически кръгове.
- Друг фактор е убедеността на хората, че са ограбвани по непочтен и дори незаконен начин от същите тези политици, които те са избрали. В медиите изтече достатъчно информация, която дава основания да се твърди, че това е точно така. И докато политиците не потърсят отговорност от виновниците, народните избраници нямат основание да твърдят, че се ползват с доверието на народа. За успокояване на хората не е достатъчно само разобличаването на конкретните участници в схемите. Много по-важно е осветяването на детайлите от самите схеми, за да се гарантира, че никога повече няма да се повторят.
Политиците са длъжни да докажат, че твърдо и неотклонно ще застанат на позицията за стабилизиране на финансовата ни система и за стартиране стимулирането на българския бизнес. Повечето от факторите, спъващи растежа, са добре известни от много години и всяко едно правителство през последните 25 години, ако имаше управленска воля да стимулира производството и икономическия растеж, можеше да го направи. Единствената причина това да не се е случило е, че управляващите политици винаги са оказвали свръхрегулация над бизнеса. Практически всеки бизнес в България се контролира и регулира най-малко от 3 държавни институции. Още по-тежко става, когато с вътрешноведомствена наредба контролиращият орган придобива правото да изисква документ, който той самият издава срещу заплащане. Ако добавим глобите, съдебните разходи, хонорарите на адвокати и частните съдебни изпълнители, съдебните такси и т.н. рекламираният пред чуждите инвеститори 10% корпоративен данък неусетно става 50%, без да се брои загубеното от бизнеса време да се ориентира в безумието на тези административни лабиринти.
Основните области, в които трябва да се търсят пречките пред българския бизнес могат да бъдат обобщени както следва:
1. Информационно обслужване;
2. Пазар на труда;
3. Национални пазари;
4. Европейски пазари и износ;
5. Капиталови пазари и кредитиране;
6. Законодателство и регулаторна рамка;
7. Макроикономически фактори;
8. Социално психологически фактори.
Важно е да се има предвид, че проблемите пред българския бизнес обикновено са комплексни. Дори, ако едно бъдещо управление постигне чудеса в някоя от изброените области, няма никаква гаранция, че това ще бъде оценено подобаващо от същия този бизнес. Политиката за насърчаване на бизнеса трябва да бъде сдържана, но системна и да се развива на етапи, от които се очакват конкретни резултати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
