Като учител и като български писател мога да говоря за обучението по роден език и литература единствено развълнуван.
Голямата тревога, която е надвиснала като облак над нас, е, че пред постъпващите в училището деца е поставен въпросът не да научат български език, а да научат западен език. Давам си сметка, че хората мислят за бъдещето на децата си, но и провиждам, че това бъдеще не се свързва с родината. Знам, че английският и някои други западни езици се превръщат в универсални, но това в никакъв случай не оправдава известни български личности, социолози и други да проповядват едно верую, което плаши. Страхът ми е свързан и с онова чувство, с което се прекрачва прага на училището. Не мога да да приема, че XXI век ще превърне училището ни в алианс. Това не само е недостатъчно,
това е направо престъпно и бих казал дори морално подсъдно
Ако трябва да бъдем по-конкретни, става въпрос и за едно повсеместно въвеждане на тестови проверки от началното образование до държавните зрелостни изпити. Наистина трябва да се подчертае, че тестът измерва в по-голям мащаб онова, което са научили учениците. Но той не измерва най-важното - субективното отношение и душевното преживяване. За съжаление в много отношения тестът ми прилича на конвейер, в който се правят щайги.
Оценката ми за резултатите от изпитите след 4 клас не е, че са ниски. По-скоро бих използвал една по-мека формула - не са високи. Проблемът идва от това, че значителна част от задачите са свързани с четене и осмисляне на нещо, което децата прочитат. Тук самите критерии не отчитат субективното - текстът е нещо много лично и индивидуално, а критериите са общи и това няма как да се измери. Освен това мисля, че трябва да има повече задачи по правопис и пунктуация.
Като български писател искам да кажа, че в немалката си част авторите, които се изучават в училище, са избрани на случаен принцип. Набляга се на развлекателното, на забавното, на залъгващото в техните текстове. Това отдалечава учениците от начален курс към добрата, сериозната и зряла "детска" литература. В това отношение и много издателства са монополизирали издаването на учебници и в тях включват автори, които на тях им се струват добри. Нужни са други по-високи критерии и по-широко мнение за конспекта. Има и голямото разминаване между учебната програма и вариантите за изпит. Като цяло критериите са толкова свалени, че от 100 възможни максимални точки тройка се пише за нещо далеч по-ниско. Потресен съм и от факта, че ученик може да си вземе матурата, без да пише по последния компонент, който е есе или съчинение разсъждение. Никой не би могъл да ме убеди, че
без писане на текст човек може да завърши успешно
Оплакват се, че Яворов им е труден, но тях ги затрудняваше и Вазов! Отново повтарям - не се стимулира творческото мислене.
Авторите, подбрани за изучаване от 8 клас нагоре, са много еклектични, нямащи нищо общо помежду си. Бих нарекъл учебникът за 8 клас една леко ферментираща боза и тези, които са го подготвили, са ги го изсмукали от пръстите. В учебниците за 10 клас е отделено ужасно малко място за авторите от Българското Възраждане и те там се чувстват като свити в ъгъла. Съвсем спокойно могат да се направят по-обзорни и сериозни уроци, за да се обхване литературата и до наши дни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
