Законопроект предвижда рестрикции за паралелния износ на лекарства. Текстовете предполагат за всеки случай на експорт да бъде уведомявана Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Паралелната търговия обаче е разрешена в Европейския съюз (ЕС) - договорът за функционирането му забранява количествени ограничения на износа между държавите членки, както и всички мерки с еквивалентен ефект. Защо от Европейската асоциация на еврофармацевтичните компании (EAEPC) са против рестрикциите - отговаря Хайнц Кобелт, генерален секретар на базираната в Брюксел EAEPC.
- Г-н Кобелт, ако износът към Европа не е основната причина за недостига на лекарства, коя е?
- В повечето случаи дискусията относно недостига на лекарства е много спорна и противоречива, защото липсват сурови данни за направата на анализ как можеш да решиш конкретни проблеми на пациентите. Това изглежда е и случаят и в България. Знаем ли кои продукти не са налични за пациентите? Знаем ли, че тези продукти са изнесени от страната? Или не са доставени от производителите в достатъчно големи количества, или пък не са доставени изобщо?
Интересът на пациента означава наличие на съвършено синхронизирана верига на доставка на лекарства - комбинираща отговорностите на фармацевтичните производители, търговците на едро, паралелните дистрибутори, аптеките. Към момента, новата промяна в българския Закон за лекарствата засяга само един елемент от доставната верига - търговците на едро, които седят между производителя и аптеката. Европейската агенция за лекарствата направи анализ на недостига на медикаменти в ЕС. Той показа, че проблемите са предимно свързани с проблеми на производството - например липсата на субстанции, съответстващи на стандартите на добра производствена практика, изтегляне от страна на производителите на стари лекарства, чиято рентабилност е много ниска. Мога да дам и друг пример - недостигът при доставките до българските болници е свързан с нестабилното финансиране и невъзможността им да прогнозират количества лекарства. От друга страна, самите аптеки много често задържат количества от някои лекарства с цел търгуване. Ние искаме да решим проблемите на пациентите, но по продуктивен и всеобхватен начин - ние искаме паралелната дистрибуция
да бъде част от решението, а не част от проблема
- Какви са конкретните ползи за пациентите в България от паралелния износ на лекарства? Не е ли противоречиво да се взимат от ограничените количества, предназначени за местния пазар, за да се обслужват терапевтично например германците?
- Паралелната дистрибуция е концепция специфична за единния европейски пазар, позволяваща свободното движение на лекарства и позволяваща на фармацевтичните производители да реализират икономия от мащаба и да получават по добра възвръщаемост от инвестициите си в научно-развойна дейност. Освен това българският пациент се възползва от единния европазар, като има достъп до модерни иновативни лекарства, които иначе не биха били налични в страната. Търговията обикновено е добър начин да се развива икономиката: защо да не е така и във фармацевтиката! Търговците на едро, които участват в паралелния износ, действат напълно законно, при положение, че снабдяват напълно местния пазар, което в България е задължение за тях. Те също така използват приходите си от износа, за да инвестират в развитието на техните национални дистрибуционни мрежи.
Знаейки, че българските пациенти имат относително високо споделено заплащане на лекарствата, те също биха могли да се възползват от по-евтините цени на предоставяни от паралелната дистрибуция. На европейско ниво,
секторът допринася за около 500 млн. евро
директни спестявания за различните здравни каси годишно.
Паралелната дистрибуция може също да бъде решение за определен вид недостиг на лекарства. Например в момента във Франция опитват да доставят липсващи медикаменти чрез паралелен внос. Става дума за одобрени лекарства с незабавен достъп до аптечен пазар и това ще спести пари на здравната каса - вместо да се купуват по-скъпи неодобрени лекарства от други пазари.
- България обаче може да има специфични проблеми, сравнено с другите страни членки, разрешава ли европейското законодателство местни законови разпоредби?
- Страните членки са упълномощени да ограничават свободното движение на стоки по изключение само с цел защита на публичното здраве. Ключовият въпрос тук е, че българските власти не са предоставили никакво обяснение с какви аргументи на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) й е възложено да отказва износ. Също така
е неясно понятието "застрашава сериозно живота"
и защо наложените на износа рестрикции са за всички прескрипторни лекарства. Защо не само на тези, които са животоподдържащи или животоспасяващи? И също къде са проблемите с доставките, така че пациентите да не могат да получат лекарствата си? Така че при тези обстоятелства европейското законодателство трябва да се спази, защото мерките срещу недостига трябва да бъдат ефективни и пропорционални. Особено, свързани с паралелната търговия, която е установена от ЕС като стимулираща конкуренцията практика - предоставяща на европейските граждани ползата от достъпа до висококачествени лекарства на достъпни цени от всички страни членки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
