- Г-жо Маринова, предстои откриването на ловния сезон, има ли интерес от чужбина към нашия дивеч?
- С най-голямо удоволствие пожелавам на колегите ловци наслука. Дано този ловен сезон е малко по-различен, с много повече емоции, с много повече добри трофеи. Миналата година посрещахме ловци от Германия, Испания, Италия, Франция, Гърция. Всички те са останали с достатъчно добри емоции и добра слука и имат нови заявки за този ловен сезон. Това показва, че има последователност в действията и в държавните ловни стопанства, и при сдруженията на ловците и риболовците.
- Какъв е потенциалът на страната ни да печели от ловен туризъм?
- Трудно е да се говори за печалба, защото има разнообразие и всеки един участък има различни приоритети. Тази стопанска дейност е дългосрочна. При нея трябва да има последователност, за да имаме добри резултати. Популацията на основните видове дивеч може да бъде запазена тогава, когато дейността е съобразена с изискванията на животните. Затова всеки един участък има план за действие, за да се постигнат максимални резултати. Очакваме по-добри трофеи със селекционни заложби. Ние единствени в Европа имаме все още дивеч, който е уникален и с най-добри трофейни качества.
- Бракониерството е сериозен проблем. Имате ли план как ще се справите с него?
- Това е тема, която е била извеждана на преден план и в сектор гори, и в сектор рибарство. Винаги е имало затруднения при обхващането на тези набези. Опитваме се да направим общи програми заедно с Министерството на вътрешните работи, с които да сформираме мобилни групи. Те ще действат на най-проблемните места, където се очаква да има нарушения.
С промяната на Закона за горите през 2011 г. недържавните собственици - общини и частни лица, имайки предвид разпокъсаността на техните имоти, създават предпоставки за недобра охрана на горите. Хората у нас все още нямат културата да управляват залесените територии, това изисква време. Затова през 2012 г. законът беше променен и колегите от държавните предприятия също охраняват част от собствеността на тяхната територия. Най-много недържавни гори има в Берковица, Ловеч, Велико Търново и донякъде Смолян. Там имаме подсилена охрана от инспектори, които да реагират своевременно, за да няма такива масови нарушения. Но и общините, като втория голям собственик на гори, трябва да полагат грижа на добър стопанин.
- Ще се повтори ли и тази година "дървеният" бунт, на който бяхме свидетели заради високата цена на дървата за огрев?
- Има задоволяване на търсенето на всички нива на потреблението на дървесина. Със стагнацията на пазара, с икономическата криза, която не е само при нас, а се забелязва още от края на миналата година, имаме излишък на дървесина на пазара. Като се започне от едрата иглолистна и стигнем до дървата за огрев и технологичната дървесина. Така че дървесина на пазара има и така ще бъде до края на годината. Ние осигуряваме 1,2 млн. кубика дърва за огрев, които ще задоволят нуждите, имайки предвид, че дървата за огрев са един от най-евтините топлинни източници. Винаги когато вървим към икономическа нестабилност, потреблението на дърва се увеличава. Някои от предприятията позволяват гражданите сами да си добият дървесината. Така цената излиза между 5 и 16 лв. Покупката на добита дървесина от временен склад е между 22 и 36 лева.
Предстои и подготовка и отдаване на дългосрочни договори на различни дейност в горите във връзка с необходимостта от по-голяма устойчивост на този сектор. В момента се уточняват и детайлизират условията, при които ще стане това отдаване.
- Стана ясно, че се готвят промени в закона за горите, какви са те?
- Даваме срок на общините до 2014 г. да преведат структурите си в съответствие със Закона за горите. Намаляваме от 7 на 3 години срока за залесяване на невъзобновени горски територии. Следващата промяна е синхронизиране с еврорегламент 995 за изработване на системи за контрол по движението на дървесината. Той вменява повече отговорности на всички преработватели и ползватели на дървесина. Така че да може ползвателят на всеки един продукт, който има дървесина в своята същност, да знае дали тя е придобита по законен път. За целта ще се проследява всичко - от разрешителното за сеч до фактурата за продажба на крайния продукт. През септември очакваме да получим от Европейската комисия материал, в който всички страни членки ще покажат своите системи и предложения. Търговската мрежа ще се проверява за наличието на набор от документи, които ще доказват, че тези мебели или други продукти са от контролирана дървесина. А не както към момента има констатация, че в третите страни има наличие на неконтролирана дървесина.
- Това ще оскъпи ли крайните продукти?
- Не. Реално регламентът действа от 3 март тази година, но в момента се уточняват правилата, по които ще го прилагат отделните държави. В момента ние правим промяна в закона, за да може не само Изпълнителната агенция по горите, но и Митниците да бъдат привлечени като страна, която да събира и администрира данните. Защото те са структурата, която получава първата информация за внос и износ на такива продукти. Друг важен момент, който сме засегнали в промените на Закона за горите, е значението на понятието "местна фирма". Тези фирми в момента се ползват от определени преференции при търговете за дървесина.
- Ще има ли смяна на директори в държавните горски предприятия?
- В южноцентралното и югозападното предприятие бяха направени смени на директори. В Смолян Ботьо Арабаджиев е сменен с Айнур Ибрямова, а в Благоевград на мястото на Светльо Петров е назначен Светослав Михайлов до провеждането на конкурс. Изпълнението на финансовите планове там е под 40%. Това води след себе си проблеми с доставката на дървесина, извършване на лесокултурните мероприятия и всичко, което обществото очаква от тях като ангажименти. Очакваме задълбочен анализ за това, което се е случило с доставката на дървесина, изпълнението по договори. Имаме информация, че има забавяне и прекратяване на договори. За това всеки един от директорите и на останалите предприятия ще докладва в края на този месец и ще се направи преразглеждане на финансовите планове.
- Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури също има нов шеф. Какво наложи смяната?
- Нещата в агенцията са доста изостанали. Това, което заварих, са спрени средства, несертифицирани от декември 2012 г., изоставане с подготовката на програмата за новия програмен период и недоговорирани или нереализирани договори по различните оси. В момента съм разпоредила няколко анализа, които да покажат кое е довело до несправянето. Има голямо текучество, тромави наредби, които утежняват работата на бенефициентите, има голямо забавяне на кореспонденцията. Част от мерките не са заработили заради недостатъчен административен капацитет и проблеми в наредбите. В момента променяме няколко наредби, които пряко администрират програмата за рибарство. Идеята е, че бизнесът има притеснения за забавяне, някои отправят и питания, защото смятат, че имат неправомерно нанесени санкции, с които им се намаляват неоправдано сумите, за които са кандидатствали. В момента върви проверка.
- Как върви усвояването на европарите за рибарство и има ли опасност да изгубим средства сега, както и за периода 2014 и 2020 г.?
- Към момента се опитваме да не позволим орязване на средствата, защото ресурсът на програмата е доста оскъден - близо 102 млн. евро. Нашето искане е тази сума да бъде запазена и за следващия програмен период. Усвояването на парите се е забавило най-вече заради късния старт на програмата, но и защото в програмата не се предвижда авансово плащане. Поради липса на история и активи за обезпечаване на кредити бенефициентите трудно получават подкрепа от банките. Като цяло имаме 82% договорени средства. Но това е цифра, която е много нереалистична, имайки предвид, че по-голямата част от договорите, които в момента се обработват, са или с много големи пропуски, или с разминавания и част от тях няма да бъдат допустими за финансиране. Реално разплатени са 29 на сто от средствата. На базата на тези цифри мога да кажа, че аз лично имам притеснения, че ще имаме успешен първи програмен период. Смятаме да удължим срока за прием на проекти и той да приключи към март-април 2014 г. Надяваме се да можем да приключим програмния период с добри резултати, но трябват много усилия, за да се получи това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
