Само алкохолен рай ли може да бъде България като туристическа дестинация? Кои са най-големите пречки пред родните хотелиери? Как държавата може да помогне на туризма? Потърсихме отговорите от Благой Рагин, председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България.
- Г-н Рагин, как ще повлияе на туризма ни негативният образ на курорта Слънчев бряг като място за пиене на евтин алкохол до смърт, както бе представен във филма на Би Би Си?
- Аз бях запознат още преди месец, че Би Би Си проявява интерес към Слънчев бряг. Моят колега Веселин Налбантов ми каза, че са идвали при него журналисти от телевизията, поискали му десетина стаи, в които да се настанят, и са му обяснили, че искат да правят позитивна кампания във Великобритания за курорта. Той обаче се усъмнил, защото в договора, който поискали да подпишат, било вписано, че той няма да има претенции към съдържанието във филма. Тогава той отказал при тези условия и те се настанили в друг хотел. Затова и той се съмнява, че филмът е поръчков. Но не отрича, че има проблем с английските туристи, които се напиват у нас. Преди да пренасочат интереса си към България, те са се държали по същия начин и в испанските курорти. В момента такива са едва 5% от всички, които идват у нас. Сега моите колеги умуват как този проблем да се минимизира. Едната идея е да се разнообрази анимацията. Другата е да се повишат цените на твърдия алкохол, тъй като е вярно, че такива конкурентни цени наистина няма в цял свят. Вярно е и обаче, че подобен проблем съществува единствено с английските младежи, въпреки че тези цени са същите и за останалите туристи от други държави.
- Появиха се коментари, че това е аранжирана кампания срещу родния туризъм заради факта, че през последните години привличаме повече гости и сме "откраднали" с ниски цени клиентите на други дестинации. Как ще коментирате?
- Явно че тук имат интереси и нашите конкуренти. Наистина България без каквато и да е външна реклама успя да предложи добър продукт. И може би това е една от причините да се появят подобни материали. Но не искам да кажа, че няма проблем. Въпросът е да не изхвърлим с мръсната вода и бебето. Да не гледаме твърде крайно и да взимаме драстични мерки. Моите колеги казват, че когато преди време вестник "Сън" излезе с подобен материал, в който се твърдеше, че България е страна за евтин алкохолен туризъм, два пъти повече са се увеличили записванията на английски туристи. Понякога негативната публикация влияе обратно на пазара. Трябва да се види как може да се излезе по-безболезнено от ситуацията. Единият вариант наистина е да насочим усилията си в рекламиране на културен туризъм и привличане на друг тип гости. Едва ли обаче тези младежи на 18-19 г. ще се заинтересуват от такъв продукт. Да, на техните родители наистина можем да покажем чудесата на България, но има и туристи, които търсят именно евтиния алкохол и купона.
- Решение ли ще е да се забранят организираните алкохолните турове, с които се прочу Слънчев бряг?
- Разговарял съм с туроператорите, които организират подобни обиколки по заведенията. Според тях проблемът не е в бар кроловете, защото по време на тях на туристите се сервират наистина минимални количества алкохол, но проблемът са супермаркетите в самия комплекс, които продават питиета на много ниски цени. С г-н Налбантов бяхме заедно по работа в Канкун, Мексико. Оказа се, че там няма супермаркет, в който да си купите алкохол, въпреки 17-километровата ивица. Нямаше нито едно място, на което да се продава алкохол освен в ресторантите и баровете към хотелите. Може да се мисли по този въпрос, но решението трябва да се вземе след дебат, за да не пострадат някои от бизнесмените, които с това си изкарват хляба и работят в тези курорти.
- В крайна сметка защо българи, руснаци или германци не се славят със същите изпълнения като британците, след като и те имат достъп до същия евтин алкохол ?
- Според колегите в Слънчев бряг проблемът е само с британците. Но ние не искаме да насъскаме нашите сънародници против английските туристи, защото те все пак са на трето място в класацията на гостите, които посещават страната ни. Идват и през зимата и мнозинството от тях не се държат по този начин, който е показан във филма.
- Не е ли същинският проблем в позиционирането на рекламата, защото Слънчев бряг и Златни пясъци вече са с имидж на дестинации за купон и веселба. Не трябва ли ние да се възползваме от тяхната слава и да ги предлагаме именно на гости, които търсят това. А в същото време да се опитаме да привлечем друг тип туристи с културните си атракции във вътрешността на страната?
- Да, този проблем съществува единствено в Слънчев бряг и в значително по-малка степен в Златни пясъци. Според мен наистина България трябва да акцентира в рекламата си зад граница с предимствата като дестинация за културен и спа туризъм. Подкрепям вицепремиера Даниела Бобева и зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Бранимир Ботев, които искат да ни представят именно така.
Наистина този тип туристи са по-малко на брой, но пък носят по-големи приходи. В същото време не бива и да забравяме, че морските курорти реализират 70% от приходите на бранша. Културният туризъм носи едва 5% от парите, има бъдеще и е хит в световен мащаб. Ето, само Айфеловата кула прави оборот колкото България. Така че културният туризъм има бъдеще, но трябва да се инвестират много средства във външна реклама и много да се работи. През 2014 г. сме предвидили десант в Париж. Искаме с един чартър да изпратим, за да се представят 10-15 общини, министерството, медии, чудесата на страната и изработените маршрути, благодарение на кампанията на в. "Стандарт". За да се запознаят всички туроператори в света с този вид туризъм.
- Достатъчен ли е бюджетът за туристическа реклама на страната ни и какво може да се направи с тези пари?
- С тези пари нищо не може да се направи. Конкуренцията като Хърватска харчи 100 млн., Турция 170 млн., Гърция 120 млн. евро. Борим се 1% от приходите от туризма да отиват за външна реклама. Но в момента държавата е в криза, финансовият министър се безпокои да отдели толкова средства. Така беше и в Македония, но след 7 години обмисляне и убеждаване от страна на бранша те се съгласиха на такива радикални мерки. И за миналата година увеличиха 3 пъти прихода си на валута.
- Кои бяха тези радикални мерки?
- Освен че заделиха 1% за външна реклама, наляха 1 милион евро субсидия за чартърни полети, махнаха визите за Русия и Турция между май и октомври. Това, за което тук се борим, там го постигнаха. Освен това всеки туроператор, който задържи гостите до 3 нощувки, получава 15% бонус върху сумата, която оставят те. Срещу тази мярка финансовият министър се съпротивляваше най-яростно, а именно тя донесе най-големи приходи. Защото всички туроператори от Балканите пренасочиха туристите си към Македония и направиха програми за минимум 3 нощувки. Те все още не са в ЕС, при тях европейските закони все още не важат и затова те използват тази свобода и са много гъвкави. Това го правят и в Албания и Черна гора. Хърватите досега го правиха, сега не се знае дали ще могат да продължат. Те заедно с Испания обаче имат облекчен режим за издаване на визи за руснаците - издават ги направо на летището или по електронен път. Вицепремиерът Бобева лично се е ангажирала да лобира в Брюксел за тези преференции, които искаме за турските визи и за тези на рускоговорещите държави и да ги представи на Барозу като антикризисна мярка. За да станем конкуренти и да не изпаднем и ние във финансова криза. България засега стои фискално добре, но плащаме много висока цена със здравеопазването, пенсионерите, безработицата. Но Брюксел трябва да намери някакъв начин да ни разхлаби връзката, за да не станем европесимисти.
- Браншът настоява за увеличение на парите за реклама, но в страните с високи бюджети половината от тези средства идват именно от бизнеса. Готов ли е браншът да направи своята вноска?
- Браншът вече доброволно се обложи преди 6-7 години с туристически данък, като целта беше събраните средства да отидат за реклама. Ние и тогава, и сега искаме те да се изразходват целево, да бъдат в отделна банкова сметка и да бъдат наблюдавани от държавата, общината и бранша. И да не могат да се разходват както сега се случва в някои общини, които си ги ползват като приходна част и си ги харчат по собствени предназначения вместо за реклама на туризма. През тази година са събрани към 14 милиона лева, но и моите колеги нямат нагласа да увеличат вноските си, защото не вярват, че парите отиват по предназначение. Единствено отличници в тази насока са Велинград и Велико Търново, където всички пари, които се събират като туристическа такса, кметовете ги връщат 100% за реклама. И виждате как и двата града са едни от отличниците по брой туристи, приходи и популярност във вътрешността на страната. Този пример може да се мултиплицира от всички общини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
