Бягаше от училище заради футбола, но винаги намираше оправдание
От вълнение не можех да гледам мачовете в САЩ, казва Атанас Узунов
Датата е 7 февруари 1988 година. Тогава Христо Стоичков се жени за своята любов Мариана в Пловдив. Кум е добрият му приятел още от детските години Атанас Узунов. Бившият съдия винаги е бил близо до Камата. Винаги го е бранил от нападките и насърчавал за бляскавата му футболна кариера. За това може би Христо Стоичков винаги е назовавал името на Наско като едно от тези 4, които са му помогнали най-много. Другите са Сава Савов, Огнян Атанасов и Петьо Зехтински. Сега юбилейният мач на големия Стоичков наближава с пълна сила. И Узунов ще бъде на националния стадион на 20 май заедно с голяма част от световните футболни величия, както хилядите фенове, които ще дойдат да уважат легендарния номер 8. И все пак Наско има специално място в сърцето на Ицо. Именно затова "Стандарт" се свърза с Узунов, който разказа доста любопитни случи още от ранната му детска възраст та чак до ден днешен.
- Г-н Узунов, юбилейният мач наближава, вълнувате ли се?
- Е, чак да се вълнувам. Не бих казал. Със сигурност ще е доста емоционално на националния стадион. Но отдавна минахме времената да се вълнуваме толкова. Когато бяхме млади, може би повече очаквахме с нетърпение мачовете.
- Как всъщност се запознахте?
- О, трябва да е било преди 42 години. Тогава Ицо беше малко хлапе още. Спомням си, че всеки ден се появяваше на стадион "Марица" да гони топките. Това му беше любимото занимание. Но то бе за сметка на училището. Питахме го - защо не ходи да се учи. А той всеки ден измисляше оправдания от сорта: "Госпожата е болна" и "Имаме свободен час". Впоследствие съдбата беше благосклонна към него. Първо той отиде в "Ботев", но заради пубертета не го одобриха. Още беше много нисък. За това взех при мен в заводския тим на комбината "Юрий Гагарин". После той стана 9 клас и видях, че няма смисъл да седи тук. Затова го пратих в Харманли при покойния Сава Савов. Казах му: "Имам едно много талантливо момче, ще ти хареса". И наистина го хареса.
- Защо всъщност решихте да му помогнете?
- Аз виждах качествата му. Беше невероятен. И така стана - аз и майка му го закарахме в Харманли.
- Какво всъщност ви направи близки приятели?
- Аз съм такъв човек, че не обичам затворените хора. А Христо
още от дете беше устат
а не затворен в себе си. Винаги отговаряше, имаше какво да каже. Може би именно това ни сближи.
- И до днес ли Стоичков не може да ви бие на дузпи?
- Е, не сме си били отдавна. Не знам. Но доста често като млади изпълнявахме по 5 наказателни удара. Това беше след тренировка за разпускане. Дори когато той отиде в "Барселона", продължихме да играем на дузпи. Пак го побеждавах.
- Как се случи, че Стоичков ви покани за кум?
- Бяхме в София. Ицо беше вече в ЦСКА. Живееше в "Младост" тогава. И Мариана живееше през един блок от него. Така се запознали. Един ден той ми каза "Ела да те запозная с една мацка, много е готина". Отидохме в комплекс "Нова Деница" в Младост. След срещата ми сподели, че когато се ожени за нея, ще ме покани да му кумувам. И така и стана. Нямаше проблем.
- Успяхте ли да му организирате ергенско парти?
- Беше '88 година. Времената бяха такива, че просто нямаше как да стане. Дисциплината беше на голямо ниво. А и той правеше големи крачки във футбола. Така че дори беше опасно за ергенско парти.
- Разкажете за самата сватба. Какво ще запомните най-вече от нея?
- Много впечатляващо беше, фактът, че големият елит бе дошъл. Уважението, което хората му оказаха. Генерал Добри Джуров, целият отбор на ЦСКА. Страхотна сватба, наистина.
- Подарили сте му хладилник и печка, защо?
- Честно да си призная, не помня дали му подарих тези неща (смее се). Може би защото тогава си взимаха апартамента и тези неща са били от необходимост.
- В днешно време като сядате на маса, говорите ли си за времената, когато бяхте по-млади?
- По-рядко. Но, да, има моменти, в които се смеем на нещата, които сме правили. Например преди много години се бяхме разбрали да отидем на море. Пристигнахме по тъмно в Несебър. Тръгнахме към плажа, за да прекараме нощта там. Но тъй като по онова време беше абсолютно забранено да се стои нощем край морето, ни изгониха. Докато се чудехме къде да идем, видяхме една пътека. Тръгнахме по нея и стигнахме до нещо като поляна. Там спахме.
Аз опънах едно платнище и легнахме на тревата
А на сутринта като се събудихме, видяхме, че всъщност сме в гробищата на Несебър. Като се огледахме къде сме, ни хвана малко страх. Но все пак си казахме, че щом сме добре, значи няма страшно.
- Когато Стоичков замина за "Барселона", развалили ли се малко връзката?
- О, не. Дори стана по-силна. Зима, лято ходихме при него. Гостувахме му много често. Имам страхотни спомени от Барселона. Много красив град. Знаете, че по това време бях треньор на един юношески отбор и че станах и няколко пъти шампион на България с него. Като бях в "Барселона", взимах назаем много неща от тренировъчния процес на Йохан Кройф. Учих се от него.
- Да се върнем до САЩ '94. Как вие изживявахме мачовете на Стоичков и компания?
- Беше много трудно наистина. Аз съм много суеверен човек. Помня, че ми беше много тежко, когато дойдеше време на някой двубой. Общо взето търпях около 10-20 минути от началото и не можех повече. Излизах по улиците и се разхождах сам. А разбирах какво се случва по виковете на хората в близките блокове и къщи. Всички събития ги изживявах много емоционално.
- А гола на Ицо срещу Германия видяхте ли го?
- Да, него го гледах. Но след това трябваше втория на Лечков да го видя на запис. Просто бях толкова щастлив, че Стоичков вкара този фаул, че
от подскачане и викане пропуснах плонжа на Данчо
Тогава имах едно заведение, барче. И по време на световното то беше непрекъснато отворено. Пълнеше се до дупка. Беше наистина незабравимо лято.
- Какво ви пожела Христо на вашия бенефис през 2000 година?
- Това беше един голям мач. Незабравим сблъсък между "Локо" и "Ботев". Аз и Христо се насладихме изключително много на това събитие. Стадионът беше препълнен. Стоичков дори вкара гол.
- Какво чувствате, когато отидете в чужбина и кажете, че сте от България, да ви отговорят: "А да, Стоичков"?
- Присъствал съм не един път на подобно нещо. В Барселона най-вече. Горд съм, разбира се. Подобно нещо е наистина голямо признание.
- Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли изживели всичко с него отново?
- Да, без да се замислям. Всеки един разговор и всяка една случка. Включително тази с гробищата.
- Имате общо хоби...
- О да, риболовът. Често ходихме с въдиците. После Ицо се запали по лова.
Дълго време се опитваше да ми даде пушката
Но така и не успя. Просто това не е нещо, което бих правил. Но като ходихме за риба, беше много весело. Взехме един язовир и до ден днешен го имаме. Но това не е бизнес, просто хоби.
- Като всички добри приятели, имали ли сте кавги?
- Никакви. Никога. Но говоря за сериозни караници. Вече 42 години сме така. Имало е дреболии. Например помня един мач между "Хеброс" и "Сливен". От яд Стоичков изрита топката извън стадиона. А аз тогава у се скарах и го пратих да я гони. Същото се случи после и на един мач между "Черно море" и ЦСКА.
- Наскоро той каза, че вие сте първият съдия, когато е напсувал?
- Сигурно е така (смее се).
- Стоичков може би не е човек с лесен характер. Как се става негов приятел?
- Искам да ви кажа, че той е изключително добродушен. Това е неговото най-силно качество. Но често пъти хора го нападат и то без причина. Не знам защо се е насадило такова мнение. Но човекът Стоичков винаги е бил добър, отзивчив.
- Какво ще му пожелаете за юбилея?
- На първо място здраве. Успех във всички начинания, с които се захваща. Пожелавам и цялото му семейство да е усмихнато. А един ден внуците да го настигнат, дори задминат по успехи.
Неделчев за Христо: Взеха му капитанската лента заради двойки
Николай Неделчев - човекът, който се нагърби със спасяването на "Локомотив" Пд миналото лято, е играл със Стоичков в детските си години. Той е бил вратар в селекцията на Огнян Атанасов - треньора, дал първите стъпки на Камата във футбола. Неделчев сподели интересни спомени за най-успелия български футболист, за "Марица".
"Стоичков беше универсален боец - смени всички постове във футбола. Когато започнах да тренирам в "Марица", играеше като ляв защитник. След това стана метач. После халф, ляво крило, нападател. Беше капитан, но понеже беше двойкаджия, му отнеха лентата. Треньорът прецени, че капитанът трябва да е за пример и в училище и я даде на Виктор Загоров. Ицо се разсърди. Сърдеше се, но бързо му минаваше. Още тогава прякорът му беше Кучето. Той единствен канеше целия отбор на рождения си ден - без хора от училище или от махалата. Живееше в една къщурка срещу гробищата на Рогошко шосе. Бедни хора - майка му чистачка, баща му шофьор. Но бяха много сърдечни. След като разделиха набора ни, отиде при Ради Стефанов, който казваше, че от този запъртък футболист няма да стане.
Това, което според мен го различаваше от другите и го превърна в голям футболист, е, че след тренировка всички си хващахме автобуса и се прибирахме по къщите и кварталите и само той ходеше да гледа тренировките на "Ботев" и своя кумир Петьо Зехтински. Гледаше го как биеше пряк свободен удар. Това правеше разликата. Беше изцяло отдаден на футбола още тогава. Имаше голям хъс. Беше буйничък, но добро, мъжко момче, с щедро сърце.
На един лагер бягахме в гората и се връщахме пеша. По едно време - гледаме един огромен смок. Убихме го с камъни. Христо хвърли последния камък, след което взе смока и си го върза около врата. Наближаваме лагера, а Ицо чака да си покаже трофея. Смокът уж умрял, но знаете, че при змиите дори след смъртта им има някакви конвулсии. Взе да го стяга и да го души. Треньорът скочи да му помага... През 1993 г. пък, след като се класирахме за световното в САЩ, Стоичков ни събра целия детски отбор на Марица да празнуваме Коледа в новотела. Тогава беше рекламно лице на някаква модна испанска марка Домино и през цялото време бе със сако. Ние се шегуваме: Хайде свали го това сако, какво се правиш на баровец! А, не, ще ме снима някой, а аз имам договор и на публични места трябва да съм само по сако. Продължаваме да поддържаме връзка, чуваме се от време на време", заяви още той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
