Най-тежкият сблъсък през нощта на 23 срещу 24 юли избухна при опита група депутати да бъдат изведени с бял автобус през блокадата до храм-паметник "Ал. Невски" около 22 часа. В епицентъра на кървавото меле попаднаха три жени - депутатката от БСП Дора Янкова, полицай Ани Витанова от СДВР и протестиращата Елисавета Белобрадова. Белобрадова бе ударена жестоко при опита на полицейския кордон да разпръсне блокадата. Окървавеното й лице се превърна в символ на протеста в този ден. Полицай Витанова също получи сериозни наранявания, когато провокатори започнаха да хвърлят камъни и да нападат униформените. Дора Янкова, която и бивш кмет на Смолян и шеф на Сдружението на общините в България, пък беше в блокирания автобус, чиито стъкла бяха изпочупени с камъни, а депутатите бяха принудени да седят на пода. "Стандарт" предлага различните гледни точки на три жени, попаднали насред бруталните безредици.
- Г-жо Витанова, пострадахте след нощните събития? Какво се случи?
- Имам скъсан мускул в лявата предмишница. Изпитах тъпа болка, но заради адреналина въобще не съм разбрала кога се случи. Тръгнахме да осигуряваме коридор за прословутия бял автобус с депутати. Предварително бяхме инструктирани да бъдем абсолютно мирни, без никакво използване на сила и само да се опитаме да осигурим път на депутатите. Трябваше да се разделим в 2 колони. Указанията бяха да не се поддаваме на провокации и да не търсим агресивност.
- Защо някои от колегите ви бяха с маски?
- Бяхме с каски и защитни жилетки, палките бяха прибрани, заповедта беше да се вадят само при изключителна заплаха за здравето ни. Под каските имаме текстилни чорапи. те играят ролята на уплътнение за каската, пазят при пожар. Да, някои ги сложиха, но не заради това да бъдат анонимни - те нас ни познават лично повечето от протестиращите.
- Кога започнахте да използвате сила и да биете?
- Според мен, когато започнаха провокациите. Хората от предната фаланга бяха под силен натиск отзад. Получи се една преса между нас, мирни граждани и провокатори, които започнаха да ни замерят. Съвсем добронамерено им казвах - моля отстъпете назад, трябва да направим коридор. Те вдигаха ръце и казваха, че не могат, защото ги мачкат и бутат отзад. Моделираха ги буквално като пластелин от задните редици, където бяха провокаторите. Ходя и охранявам мачове - там нещата са далеч по-зверски като отношение, като атмосфера. Затова знам, че и тук в един момент на преден план изскочиха лица от агитките на "Левски" и ЦСКА. Когато тези хора минаха отпреди и влязоха в досег с полицията, тогава започна хвърлянето на камъни, ударите с палки и пръти. Въпросът е, че техните действия не се виждат, а когато полицаите размахат палки - всички започват да крещят.
- Ти лично удари ли някого?
- Не, аз не съм ударила никого. Но развитието беше голяма изненада както за мен, така и за колегите ми. През тези 40 дни между нас и протестиращите се изгради доверие. Хората проявяваха небивало разбиране към работата ни. Лично аз не предполагах, че въобще ще се стигне до снощните сблъсъци. Бях спокойна. Въпреки че се усещаше във въздуха, че нещо ще се случи, че тези протести трябва да тръгнат в някаква посока - да ескалират. Затова на инструктажите постоянно се повтаря - физическа сила само в краен случай, това по никакъв начин не се толерира. Затова изпаднах в абсолютен шок, когато разбрах след това, че половината ми лице от лявата страна е залято с течен парафин. Някой беше плиснал върху мен и този восък беше изсъхнал върху лицето ми. Не го разбирам това.
- Колко време ти трябва да свалиш адреналина след една такава полицейска смяна?
- Смяната по принцип е 12 часа, но напоследък стоим и по 16 часа. След нощта във вторник се прибрахме чак в 8 часа сутринта. Вчера не съм успяла да мигна, просто ти трябва време да преосмислиш всичко около себе си.
- Не са ли полицаите истинските заложници на протеста, а не депутатите?
- Май е точно така. Но се чувствам заложник не на протестиращите, а на цялата политическа система, на тези, които не са свършили работата си и които са ни довели до това положение. Тези мирни граждани, които отиват от сърце да протестират...
- Ти симпатизираш ли им?
- Няма да отговаря. Много ми се иска да се намери този баланс, който е нужен на всички ни.
- Как се подкрепят един друг в полицейския взвод?
- Ние сме като семейство, помагаме си, подавахме си вода, въобще не ми пукаше, че колегата ми е пил от същата бутилка. Но е факт, че сме силно демотивирани и крайно изтощени. На първо място гледахме да сме живи и здрави - кой с какви рани е. Единият от офицерите ни е със счупена ръка, другите са с рани по главите, с натъртвания.
- В семейството подкрепят ли те?
- Съжаляват ме. Казват, че не си заслужава за тия пари да стоя под камъните на протестиращите. Личният ми живот е доста на заден план. От 6 години съм в полицията и все е така.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
