Мартин Любенов е от най-колоритните и най-успешни съвременни български музиканти, които работят в странство. Акордеонистът прави оркестър във Виена и го кръщава "Джазта-праста".
Формацията печели най-престижната австрийска награда за "уърлд мюзик" - отличие, което се връчва всяка година във Виена, като подборът се прави между 1000 избрани творци от целия свят. Идеята на Любенов е да създава мелодии без аналог в света. Неслучайно обединява ритми - от тангото и салсата през шансоните и арабските мотиви до различните балкански стилове и рап. Принципът и философията на тяхното съчетаване е джазът, казва самият Мартин.
Снощи феновете на този музикален конгломерат се насладиха на лайфа на триото "Джазта-праста" - Любенов, китариста Ангел Демирев, контрабасиста Михаил Иванов.
Мартин Любенов твори част от музиката към тв сериала "Хъшове" на Александър Морфов, композира и нотите за постановката "Къщата на съдията" на Димитър Динев във виенския Бургтеатър. По-късно работи върху саундтрака на "Мисия Лондон" на Димитър Митовски, подписва музика за десет късометражни английски филма. В последния си албум съчетава джаз, хеви метъл и балкански ритми. През 2009 г. Андрей Слабаков засне за него документалния "Jazzta Prasta или кои са българските ноти", в който Мартин разказва пътя си от България - до Чикаго и Виена. "Това е филм за таланта, който има шанса да се превърне в световноизвестна звезда - като "Джипси кингс" или Джанго Райнхард", казва Слабаков. През 2006-а Франция му връчва престижната си награда за джаз инструменталист "Гюс Визьор".
Мартин е роден в София през 1976-а. Корените му са от Котел, но предците му бягат след опожаряването на града през 1894-а в Златарица, оттам - в Лясковец. Преди да си тръгнат от Котел, руснаците войници, участващи в Руско-турската война, им подаряват тромпет и бас флигорна. Това е началото, оттам започват да се занимават с музика. Така в гените на Любенов са закодирани нотите. Столетие по-късно животът и любовта към изкуството отвеждат внука в Котел, в една от най-бедните цигански общности в страната, за да дава музикални уроци на даровитите местни тийнейджъри.
"Между връстниците от училището за народни инструменти и ромчетата съществува обмен на идеи, те се учат едни от други. Занимавах се с около десетина малки музиканти. С тях поработих върху неща, които дотогава им бяха малко чужди - като мотиви, хармонични схеми. Силно ме впечатли фактът, че възприемаха много бързо всичко, което им обяснявах. Накрая направихме концерт в центъра на града. Беше много вълнуващо, защото всички жители буквално се изсипаха на площада, за да чуят невръстните си съграждани", разказва акордеонистът.
Животът му не се вмества в мита за талантливия, но страдащ циганин. Защото дарбите го отвеждат при един от най-добрите педагози по акордеон в България, Ангел Вангелов. "Моята баба настояваше да свиря на акордеон, заради нея хванах инструмента, иначе имах голямо влечение към барабаните. Преди да се науча да чета, биех барабаните. Коленете ми бяха посинели от постоянното тропане. Музиката е в кръвта на фамилията ми. Дядо ми е тромпетист, свирил в придворния оркестър на цар Борис III, баща ми е барабанист от оркестъра на Ибро Лолов, единствения по времето на социализма цигански бенд, субсидиран от държавата. След Вангелов около година учих музика в Чикаго, но в Америка се чувствах като в отворен затвор, не ми беше комфортно. Затова заминах за Европа и избрах Виена", разказва виртуозът.
Преди това обаче спира за малко в Швейцария, където свири в ресторант, но чувства, че не е за него. Усеща, че може повече и заминава за австрийската столица с идеята да учи и да намери среда, каквато тогава България не му предлага. Случва се преди 13 години и се оказва, че усетът му е бил правилен. Става звезда на виенската група "Чушенкапеле", завършва консерватория. Освен "Джазта-праста", с която свири балкански джаз, той създава и "Мартин Любенов оркестър" от 10 души, с които правят главно ромска музика. Мартин свещенодейства със "Скандали", инструмент, който не се произвежда вече. Според думите му това е "Страдивари" на акордеоните. Има и още един - марка "Хонер". С него пък изпълнява пиеси с класическа звучност. Случва се да правят съвместни джемсешъни с Милчо Левиев и Ибряма. А в свободното си време много обича да чете. Харесва добрата литература, интересната история и смислените неща.
Мартин се справя прекрасно не само с циганския, а и с немски, английски, руски и сръбски език. Покрай колегите си музиканти е научил и доста думи на испански и португалски. Съпругата му Веселина е българка, която е микробиолог и имат син Стефан. Запознават се в софийска сладкарница - той сяда случайно на нейната маса, защото другаде няма места. Съдба. Точно тогава Любенов тръгва за САЩ и следва дълга телефонна любов. А после Веселина отива да учи във Виена при него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
