- 5 млрд. лв. са нужни за ремонт на водопроводната мрежа
- Не ни подават информация и не можем да анализираме причините, казва доц. Петър Филков, заместник-декан на УАСГ
В институциите, свързани с водния сектор, липсват хидроинженери
Загубите нощем са по-големи. Денем всички ползват вода и налягането пада
Нямаме кадри за ремонт на тръбите. Кандидатите за специалност "ВиК" са намалели 2 пъти за 5 години
Поне 40 млрд. лв. са нужни, за да се "стегне" целият воден сектор
- Доц. Филков, в хидроинженерно отношение язовир "Студена" е във фокуса на коментарите. Беше ли предизвестена кризата?
- По отношение на язовир "Студена" тези дни ми попадна статия от март 2014 година. Заглавията са почти същите като сегашните. Само че тогава не е имало режим. Днес, почти 6 години по-късно ситуацията е подобна.
- Как се е разминало без водна криза тогава? Повече валежи ли?
- Донякъде. Тогава през март е имало 9 милиона куб.м. вода в язовира. Докато сега още през ноември бе под четири милиона. Но при нас в университета няма подробни данни нито за отток, нито за това кое дружество колко потребява от язовирите. Рядко имаме подробна информация, за да можем да направим анализ на причините.
- А кои са основните проблеми на язовирите в България?
- Основният проблем за мен е, че както при решаването на въпросите с язовирите, така и за ВиК, и за останалите отрасли на водния сектор, не се търси и взема мнението на специалисти - хидроинженери. Те липсват или са критично малък брой в основните институции, свързани с водния сектор. Там, където ги има, са изтласкани на по-заден план, за сметка на хора, които нямат това образование и квалификация, но имат самочувствието на знаещи, защото им е дадено правото да вземат решения. Управлението на водите е важна дейност, която не може без високо квалифицирани специалисти.
Иначе, ако трябва да обобщя съвсем накратко другите проблеми - те са технически и оперативни. За техническите проблеми на язовирите не бих искал да говоря - това е много обширна и твърде специализирана тема. Техническото състояние на язовирите се следи от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Там въпросът е колко са язовирите. У нас имаме 53 язовира, които са комплексни и значими, описани в Закона за водите. Общият брой за България е 6844, но не е окончателен. Това споделиха от ДАМТН на кръглата маса, проведена в УАСГ в края на ноември миналата година. Според мен, не всички от преброените язовири са по същество такива. Смятам, че бройката е по-малка, но от ДАМТН спазват дефиницията в Закона за водите - ако един воден обект отговаря на определени критерии, значи е язовир. Дефиницията в закона веднъж вече бе променена, но отново е неудовлетворителна.
- А кои са оперативните проблеми?
- По отношение на оперативните проблеми, които са свързани с режима на изтакане на водохранилището нека да направя едно пояснение. Язовирите регулират речния отток и се подразделят на годишни и многогодишни изравнители. При годишните, още наричани сезонни, един цикъл запълване-източване-запълване е в рамките на една година. Обикновено максимумът на запълването е през май-юни, след което следва източване и минимумът е през ноември-декември, като може да се пренесе и в януари-февруари. При многогодишните изравнители времето за запълване е повече от година. Така в периода на пълноводие язовирът плавно, с колебания, се запълва за 2, 3 или повече години, като са възможни и преливания. Съответно в периоди на маловодие за няколко години може да се достигне до мъртвия обем. Никъде няма язовири, които да обезпечават 100% потреблението, затова е напълно нормално да има и периоди на криза с недостиг на вода. Годишните изравнители са по-уязвими в периоди на суша. По тази причина има идея язовирите за водоснабдяване, годишни изравнители, да бъдат свързани с аварийни връзки с язовири, многогодишни изравнители. На този етап това е само идея, тя ще струва много пари, но си заслужава да се обмисли, като се има предвид какво се случва с климата.
- Какъв изравнител е бил яз. "Студена"? Възможно ли е да взема вода от мъртвия обем?
- Яз. "Студена" е проектиран за многогодишен изравнител. Обемите на всички язовири се определят чрез водностопански изследвания и баланс на приходите и разходите, т.е. баланс на оттока на реката и потреблението - например, за водоснабдяване, за напояване, за производство на електроенергия. Болшинството язовири у нас са проектирани и изграждани преди 50 и повече години. За това време са се променили както оттокът на реките, така и потреблението. В резултат на тези изменения, даден язовир може да се превърне от многогодишен в годишен изравнител. Пример за това е яз. "Копринка", за който проучвания беше правил покойният декан на Хидротехническия факултет доц. Стефан Модев. За комплексните и значими язовири в България подобна преоценка не е правена. Да не говорим за по-малките. Дали яз. "Студена" е все още многогодишен изравнител и сега? По предварителни данни от НИМХ, изнесени в пресата, 2019 година е била суха. Но колко голямо е било изземането от язовира и как е било регулирано и контролирано нямаме официални данни.
Нека кажа няколко думи за мъртвия обем. По принцип от него не се взема вода, защото той е предназначен да се запълни с наносите, които реката носи със себе си през годините на експлоатация на язовира. При големите язовири размерът на мъртвия обем обикновено се изчислява за сто години. Това значи, че на петдесетата година той не е запълнен и би могло от него да се взема вода, стига да има техническа възможност за това. Да, водата няма да е с изискваните качества и ще е мътна, защото пречиствателната станция не е проектирана за такъв режим на работа, но вода ще има. Това е крайна мярка и се прилага изключително рядко.
- Може ли да се подава вода за водоснабдяване от язовир, който е правен за други цели?
- У нас язовирите са правени за различни цели - за напояване, за водоснабдяване, за производство на енергия. Има и такива за комплексни цели. Отговорът е, че един язовир, който е построен, например, като напоителен, може да бъде използван по-късно за водоснабдяване. Стига качеството на водата да отговаря на изискванията за питейна вода, като например бъдещият язовир "Луда Яна". Започнат е като напоителен, сега се довършва като водоснабдителен.
- Имат ли новопостроените малки ВЕЦ-овете роля в източването на язовирите?
- Към почти всички големи язовири има изградени ВЕЦ. Те са големи, защото са били проектирани да обработват големи количества вода, тъй като по времето на построяването им въпросът с т.нар. екологичен отток след язовирите не е стоял. Сега такъв отток трябва да се осигури и резонно в съществуващите ВЕЦ са инсталирани малки турбини, които да го "обработват". Тук проблем не виждам, стига наистина да е обработван само екологичният отток. Повечето нови малки ВЕЦ са изградени предимно на "течащи води", т.е. не са към язовири. Но, ако на реката над тях има изграден язовир, те биха могли да окажат влияние, въпреки че не те командват изтакането на язовира. Как и колко са работили може да се проследи от разрешителните им за водоползване, издадени от МОСВ, както и от количеството произведена енергия.
Още малко информация по темата за язовирите и новите ВЕЦ. За последните 30 години консумацията на вода за напояване у нас е спаднала почти шест пъти. Това оставя "неизползвани" обеми в язовирите, които обслужват напояването и към тези обеми интерес проявиха малките и не толкова малки ВЕЦ. От една страна, в това няма нищо лошо, тъй като прекалено пълните язовири намаляват капацитета си за предпазване от наводнения. Отделно от това, всеки прелял обем, необработен от ВЕЦ, е загуба за икономиката на страната. От друга страна, обаче, новите ВЕЦ могат да блокират евентуално разширение на напояването, поради утвърдените им обеми за водоползване. Отделен, но важен въпрос е и доколко обосновано са били определени тези обеми. Интересно е да се отбележи, че има и малки ВЕЦ, които са разположени на напоителни канали, което не е изненадващо, странното е, че са частни. Проблемът при тях не е, че работят през поливния сезон, а това, че искат да работят и през зимата, когато напоителната система по принцип не действа. От това следват много негативи за доставчика на вода, но не бих искал да навлизам в подробности.
- А какви са другите хидротехнически проблеми с водите на България?
- Язовирите са само едната страна. От другата страна са доставчиците на вода. Загубите на вода са именно там - в системите за пренос и доставка. В самите язовири има загуби от филтрация или изпарение от водното огледало, но те не са интересни, защото са неизбежни. Важни са загубите на вода във водоразпределителните мрежи. Тази информация, обаче, се намира трудно. Но от свободно достъпните данни на Националния статистически институт може да се види, че загубите за питейно-битово водоснабдяване са средно 60 на сто, а за напоителните системи - 65 на сто. Това, което винаги споделям на студентите е, че не е нормално в напоителните системи, където водата тече в открити канали и във водоснабдителните системи, където водата тече в тръби, да има почти еднакви загуби.
- А защо се случва?
- Защото водоснабдителните системи са стари - повечето са над 50 години, а някои имат и над 70 години. Тогава тръбите са били азбестоцименти или чугунени, връзките между тях са основният проблем. И оттам има течове. Другият са старите арматури. Колкото по-голямо е налягането в мрежата, толкова по-големи са и течовете. Хората едва ли са се замисляли, че в едно населено място течовете са по-големи нощно време, отколкото през деня. Причината е, че денем всички консумират вода и налягането пада, което води до по-малки загуби.
- Какви са мерките за справяне с тези загуби?
- Мерките ги има написани в нашите учебници. Едната е подмяна на тръбите. В днешно време има дълготрайни тръби със сигурни връзки, при които загубите на вода в мрежата може да са под един процент. Или се свеждат до загуби от недобре затворени кранове и арматури. Другите мерки са за намаляване на налягането в мрежата. Не искам да изпадам в повече подробности, но да не забравяме и личната отговорност на всеки от нас за това как използва водата вкъщи.
- А каква би била инвестицията за намаляване на загубите?
- Мои колеги от Хидротехническия факултет, които са се занимавали с темата, споделят, че става дума за 11 милиарда лева за ВиК мрежите в страната. Но тук влизат също и помпени станции, пречиствателни станции и пр. Само за водопроводната мрежа вероятно ще са нужни около 5 милиарда лева. Ако говорим за подобряване на състоянието и на напоителните системи, инвестициите за тях биха били от същия порядък. Само за рехабилитация, частичен ремонт и минимална модернизация на транспортно-разпределителната мрежа, според Световната банка, са необходими около 2 милиарда лева. Повтарям, това е само за главните и второстепенни канали и не включва т.нар. напоителни полета, т.е. третостепенната мрежа. Вероятно, ако трябва да се "стегне" целият воден сектор, в това число язовири, хидроенергийни системи, отводнителни системи и др. сумата би била към 40 милиарда, но никой не е правил конкретни изчисления.
- Кой би трябвало да плати за това? Или фирмите ще ни натоварят с по-висока цена на водата?
- Първо искам да кажа, че инвестиция от 5 или 10 милиарда лева не може да се осигури за една година. Дори и за десет ще е много трудно. Проблемът е двупосочен - хората искат да има вода, това е неотменимо човешко право. От друга страна, част от водата се разхищава безогледно, като някои поливат с питейна вода тревата в двора си или си пълнят басейна. Други си поливат градинките със зеленчуци. Но за някои от тези, вторите, това е единственият начин да си помогнат финансово. Именно затова проблемът с водните ресурси е комплексен. Но на въпроса за цената на водата. ВиК операторите, както и подобни на тях дружества като "Напоителни системи", например, трябва да определят цената на водата на база възстановяване на разходите, без да се начислява печалба. Тук се включват разходи за заплати, за ток, горива, ремонти и други. Голямо перо са и инвестициите. Цената се получава като се разделят разходите на обема вода. Ако инвестициите са направени с дарения от някого, тогава не би трябвало да се включват в разходите. Но ако са осигурени със заем, който трябва да се връща, ще се включат. Това е и идеята на европрограмите - да осигурят един вид дарение, което не се връща, т.е. намалява се частта на инвестицията, която се включва в цената на водата. Но тук има и още един интересен момент. Разходите на какъв обем вода да се делят - на иззетия от водоизточника или на доставения на клиентите? С две думи, кой трябва да поеме загубите по водопреносната мрежа? Всяка система има неизбежни загуби на вода. Тези загуби би трябвало да ги поеме потребителят, защото той иска доставката на вода. Но загуби над неизбежните трябва да се поемат от дружеството. Това би трябвало да го стимулира да ги намалява, т.е. да инвестира. За съжаление, звучи лесно, но когато трябва да се направи на практика става трудно. Например, кой ще каже колко са неизбежните загуби? А ако дружеството няма средства, откъде ще се осигурят инвестициите? Как ще се стимулират потребителите да пестят вода?
Тези въпроси могат да намерят своето решение, но има друг въпрос, който не се задава - ако започнем подмяна на тръбите, имаме ли кадри, с които ще го направим? Кандидат-студентите за специалност "ВиК" са намалели близо два пъти през последните 5 години, а работа има много, както се вижда. Кой ще направи проектите? Кой ще работи по тях след това? Кой ще експлоатира системите? Има висши училища, които подготвят инженери по "ВиК", без да ги обучава нито един преподавател, завършил тази специалност. За какво качество можем да говорим? При инвестиции за 10 милиарда, качествените проект и изпълнение дори 2% да спестят, това означава 200 млн. лева икономии! Толкова ли сме богати, че да се лишим от тях? Относно язовирите - въпреки че Министерски съвет обяви нашата специалност "Хидростроителство" за защитена, броят на желаещите да я учат студенти е критично нисък от години. Кой ще проектира нови язовири? Кой ще ремонтира тези отговорни съоръжения? Кой ще ги експлоатира? Същото се отнася и до хидромелиорациите - напоителни и отводнителни системи, диги и пр. Там проблемите не са толкова ясно видими, но също ги има. Отново се връщам на темата в началото - най-големият проблем на водите у нас е, че с тях основно се занимават неспециалисти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
