С теснолинейката през три планини

Отбелязаха 100 г. от старта на строежа на уникалната жп линия
Маршрутът с невероятни природни гледки и места с древна история привлича заклети фенове

Със специален влак, теглен от парен локомотив, на 6 юни БДЖ и Гражданско сдружение "За теснолинейката" отбелязаха 100-годишния юбилей от старта на строежа на теснопътната жп линия Септември-Добринище. Атракционният влак пътува по първата открита отсечка от линията - от Септември до Велинград и обратно. Допълнителна екстра бяха народните певици от фолклорната вокална формация "Магическите гласове на България", които заедно със създателя на формацията Нина Николина участваха в концерта с акапелни изпълнения "Песента на теснолинейката".Началото на изграждането на линията е дадено през пролетта на 1921 г. Днес, 100 години по-късно, железният път е определян като архитектурен шедьовър и чудо на инженерната мисъл. БДЖ планира организирането на още две пътувания с парен локомотив през юни - на 19 и 20.

Историята

Идеята за Родопската теснолинейка, която днес свързва Септември и Добринище, се заражда през 1915 г. Тогава военното министерство иска от държавата да построи железница от Тракия към Родопите за връзка с недостъпните населени места. Причината е, че при евентуално военно положение няма кой да защити селата в планината. Министерството на горите също настоява да се построи тази линия, за да се осигури достъп до горския ресурс в планината. Година по-късно е решено тя да минава през Чепинското дефиле - към днешен Велинград и Разлог, а един ден да стигне и до Гоце Делчев. Строителството започва през 1921 г. Първият участък - от Септември до Велинград, е открит през 1926 година - на 1 август от гара Саранбей заминава първият тържествен влак за Варвара, Баните, Дорково, Долене, Чуката и Лъджене. Разстоянието от 39 км е изминато за 3 часа и 22 минути, а днес са нужни 85 мин. Линията е построена за 5 г. чрез въведената през 1920 г. трудова повинност и с много доброволен труд. В първия участък има 10 тунела и се преодолява денивелация от 238 м при гара Септември до 801 м при Костандово, след което се спуска в Чепинското корито и достига гара Велинград. След това железният път стига до Якоруда, после - Белица, Банско и през 1945 г. - до Добринище.

ЖП линията е наречена "теснолинейка", защото разстоянието между релсите е по-малко от това на общоприетия за Европа стандарт. То е 76 сантиметра, тоест почти два пъти по-малко от стандартното междурелсие, което е 143.5 сантиметра. Известно е като "босненски тип", защото първите подобни трасета се изграждат масово на територията на днешна Босна и Херцеговина по време на окупацията на Австроунгарската империя след 1878 г. Тесните жп линии са по-подходящи за пресечен планински терен. За тях са нужни и специални локомотиви. Първоначално те са с парна тяга, а после са сменени с дизелови. Първите от серия 75-000 са произведени специално за линията Септември-Добринище през 1965 година в германския завод "Хеншел". Те са най-мощните по рода си в целия свят (1100 к.с.). И до момента са основната тяга по най-високата жп линия на Балканите, заедно с по-нови попълнения, доставени от Румъния през 1988 г."Това е най-живописната железопътна линия на Балканите! Пътува през Родопа планина, влиза в Рила при Черна Места и стига да Пирин в Банско! Минава през прекрасни курорти с минерална вода: Варвара, Марко Николов, Велинград, Якоруда, Баня, Добринище!", пишат възторжени потребители във Фейсбук.По този маршрут е събрана накуп невероятната красота на България. Зиме, лете, пролет, есен - очите не могат да се наситят на гледките.Селищата, през които минава влакчето, са с много интересна история. Много от тях са с нещо "най" на Балканите. Затова много туристи избират да спрат на някоя от гарите и да разгледат местните забележителности.

Най-високата гара на Балканите

В родопското село Аврамово /до 1983 г. се нарича Аврамови колиби/ е най-високата гара на Балканския полуостров - на 1267.4 метра надморска височина. След Освобождението, от 1878 до 1912 г., на мястото на днешната гара е минавала границата между Княжество България и Османската империя. Гарата е построена след 1926 г. като част от теснолинейката Чепино - Якоруда. Отсечката е въведена във временна експлоатация на 12 декември 1937 г., а официално е открита на 30 юли 1939 г.

Най-големият стан тъче килими за кралицата

Друго интересно място е Костандово. Малцина знаят, че в малкото градче в община Ракитово има фабрика за килими, която разполага с най-големият стан в цяла Европа - на него могат да се тъкат постелки с площ до 140 кв. м.Това се прави ръчно, от 100% истински материали и багрила. Направата на един килим отнема няколко месеца, а цената е 300 евро на кв. м. Тези килими красят Бъкингамския дворец, Версай и дома на Мик Джагър. Британското кралско семейство всяка година си поръчва по един килим от Костандово. Внучката на Чърчил също поръчала два килима. Както и Тони Блеър - за приеманата на Даунинг Стрийт, разказва собственикът на фабриката Нино Парпулов. В Костандово са правени и килими за замъка Алнуик, в който са заснети част от снимките на Хари Потър.

Траки, римляни и минерална вода

Якоруда впечатлява със своята история. Името се споменава за пръв път в издадения през 1508 г. ферман на султан Баязид, с който великия везир Гаази Кара Мустафа паша е назначен за владетел на цялата Рила планина, в която влизали и Кюстенджеве, Якориде айласи, Костенецко и Якорудско поле, пише Пирин прес. Но селището е много по-древно. Останките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са свидетелство, че го е имало при траките. Якорудското землище е една от точките по пътя на римляните, който съединявал Филипополис и долината на Марица с един от главните пътища на империята - Виа Егнация. За това свидетелстват руините на двете крепости - Калята под града и Градището край Черна Места. В местността Богданово боище през 1666 г. е имало кръвопролитна битка. Жителите от ридищата Блаца, Валого, Кривак, Смолево и Чиста могила дали отпор на редовната турска войска под командването на Мехмед Кюпрюлю. Последиците били катастрофални. На огън и сеч били подложени околните якорудски махали, до основи била опожарена и Якоруда.

След кървавата битка населението се разпръснало - от Балчик на север, до Лозенград на юг. Малкото останали семейства се заселили на левия бряг на р. Места, в подножието на западно-родопския масив Бунтишка. Съживяването на Якоруда започнало от първите десетилетия на 19-и век. Освен скотовъдството, в продължение на много десетилетия катранджийството е осигурявало поминък на населението. Свободата идва в града едва през 1912 г., в самото начало на Балканската война.Освен с вековна история, мястото омайва и с изумително красиви местности. Вече работи и якорудската минерална баня, а по предложение на Гражданско сдружение "За теснолинейката" там има спирка. Тя се намира на 3 км от Якоруда и там слизат хората за банята, плажа и СПА хотела. Минералната вода на Якоруда е с температура 42 градуса по Целзий, слабоминерализирана, бистра, без мирис, приятна за пиене.

Единственият парк за танцуващи мечки

Между трите планини е сгушена и Белица. Има много причини градът да привлича туристи - някои се любуват на планината, други се запътват към древните тракийски светилища, трети идват специално за парка на мечките, а четвърти - за екстремното влакче.Знаково място е каменната статуя на Бела Ица, местната хубавицата, която природните стихии са изваяли. Именно тя е дала и името на града - Белица. Едно от най-привлекателните места е уникалният RILA FUN PARK. Това e място за любителите на екстремни преживявания, които се спускат с двуместните колички по изградено трасе. Забавлението е подходящо и за деца. Екстремното влакче е в местността "Дедово", само на 1,5 км от Парка за танцуващи мечки, който е единствен на Балканите. Разположен е в южна Рила, на 12 км от Белица, в местността "Андрианов чарк". Простира се на 12 хектара на надморска височина от 1200 до 1345 м. Основната заслуга за изграждането му е на фондациите "Четири лапи" и "Бриджит Бардо" и на община Белица, която предоставя терена. Сред гъстите иглолистни и широколистни гори, хълмове и поляни има специални места за почивка, излети и детска площадка. Паркът е включен в 3 екопътеки - "Властелинът на планините", "Пазителката на живота" и "Летящите цветя".

Градина за еделвайси и водопад-чудо

На 6 км от Банско е последната спирка на влакчето - Добринище, сгушено в полите на Пирин. Мнозина го познават като ски дестинация, но и през топлите месеци там има с какво да се забавляваш. От Добринище тръгват много планински пътеки, които водят до Попово езеро, Кременските езера и Самодивски връх. Недалеч от градчето са хижите Гоце Делчев, Безбог и самият връх Безбог. Там е единствената в България градина за еделвайси на Иван Парин. Църквата "Св. Св. Петър и Павел" от 19 век е обявена е за паметник на културата с особена архитектурна стойност. Водопадът Свети Никола пък е природно чудо. В самия край на градчето се намира старият римски басейн с минерална вода, която лекува над 20 болежки. До банята има и плаж. Почти всеки хотел в града разполага с басейни, които се захранват с лековита вода.