Руската църква в София е българска. Разкритието направи русенският митрополит Наум, който излезе с изявление относно затварянето на Руската църква, което контрастира с това на друг висш представител на клира - видинския митрополит Даниил.
Докато Даниил изрази огорчение от изгонването на руските свещеници, Наум заяви, че заключването на храма "Св. Николай Мирликийски" е недопустимо и че той е българска собственост.
Водачът на Русенската митрополия призова софийския митрополит, който е патриарх Неофит, веднага да се разпореди храмът да бъде отворен и да се възобновят богослуженията.
Русенският владика Наум е вторият висш сановник от Светия синод, който взема отношение по случая.
Той обяснява, че го прави по повод на запитвания на миряните след изгонването от страната, като заплаха за националната сигурност, на тримата свещеници, представители на Руската православна църква, сред които предстоятелят на подворието у нас Васиан.
В същото време Наум разкрива, че допреди известно време в Руската църква са служили и български свещеници, отстранени през последните години.
"През последните години българските свещеници-ефимерии по неясни за нас причини бяха последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството, че функциите му имат само и единствено представителен характер.
"Считаме, че заключването на храм "Св. Николай" от странични лица е недопустимо, като следва Софийският митрополит веднага да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят своевременно и богослуженията в него", категоричен е Наум.
Позицията му е озаглавена "За статута на храм "Св. Николай" в София".
"Относно отправени към нас запитвания за статута на храм "Св. Николай Мирликийски" в София, познат като "Руската църква", бихме желали да споделим с обществената аудитория следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом. Храмът е построен с благословението на Св. Синод на Българската православна църква като легационна църква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. "Раковски" и ул. "Московска".
Осветен е на 11 ноември 1914 г. от нашия приснопаметен предшественик и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са участвали руски архиереи, заради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че руски архиереи не са участвали и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 г. по същите причини.
След 1917 г. храм "Св. Николай" е обслужвал богослужебните нужди на руската емиграция в София, начело с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 г. по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти и се предава на българското правителство, което от своя страна го предава на Българската православна църква, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 г. храмът е силно повреден, като през 1945/1946 г. е реставриран от Софийската митрополия, а в него през следващите години са назначавани различни български свещенослужители-ефимерии, а заедно с тях са служили и руски духовници-белоемигранти, постоянно пребиваващи в страната ни след Октомврийската революция.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна църква от 10 ноември 1952 г., прот. № 8, всички други руски православни енории, манастири и клир в България, преминават в юрисдикция и владение на Българската православна църква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 г. в бившата легационна църква "Св. Николай" в София е открито подворие, с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител.
През 1977 г. в него са завършени поредните реставрационни работи, а през 1981 г. по случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, е позлатен и интериорът на храма (3).
Митрополит Наум се позовава на: БПЦ от Освобождението до настояще време, Годишник на Софийския университет, том 16/6 от 1938/1939 г., с. 183, 191. Протокол на Св. Синод, пълен състав, № 16/25.06.1953 г., § 5. "Църковен вестник", бр. 3/21.01.1984 г., с. 4.
Припомняме, че в позиция на руското посолство у нас, публикувана във фейсбук, се заявява, че "по-нататъшната съдба на църквата ще бъде решена от Руската православна църква".
Църквата затвори след като трима руски граждани бяха изгонени с решение на ДАНС за осъществяване на политическа дейност, сред тях бе и архимандрит Васиан (Змеев). Те бяха изпратени лично от посланик Елеонора Митрофанова, която обяви решението за "дъно".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
