Приоритет в работата на парламента трябва да бъдат най-важните закони, а икономическото законодателство е точно такова, смята зам.-шефът на парламентарната икономическа комисия депутатът от БСП Румен Гечев. За такъв приоритет той смята новия закон за ипотечния кредит, поправките в приватизацията и ЗОП.
- Г-н Гечев, какво искате да промените във взаимоотношенията между банките и техните клиенти?
- В момента работим по създаването на нов закон за ипотечния кредит по подобие на този за потребителския, тъй като няма специален закон за тези заеми. За купуване на жилища се предпочитат дългосрочни заеми, за да се намали тежестта при плащането и това ги прави доста различни от потребителските. Видяхме, че Законът за потребителския кредит свърши много добра работа, бяха защитени интересите на потребителите. Резултатът беше по-силна конкуренция и лихвата по потребителския кредит намаля. Затова искаме да използваме логиката и механизма и в един нов, специален закон за ипотечните кредити.
- Какъв ефект търсите?
- Преди всичко ще падане наказателният лихвен процент при предсрочното погасяване на кредита. От 4-5 процента, колкото е сега, той ще бъде изцяло отменен или в границите под 1%, както е при потребителските кредити. Системата е узряла за това. Факт е, че и сега някои банки намаляват с 1-1,5 % наказателната лихва при редовни клиенти, които искат предсрочно погасяване на заема си. Освен това клиентите ще могат да рефинансират заемите си и няма да са обвързани с една банка цял живот. Това ще подобри конкуренцията. Сега на практика сключваш брак с банката, който не подлежи на разтрогване. За да можеш да се отървеш от нея и да си рефинансираш кредита, трябва да намериш друга банка, която да ти даде лихва с 5% по-ниска от сегашната, без да смятаме големите такси и комисиони.
- Как очаквате да се разберете с банките и да ги убедите да приемат ограниченията?
- Ясно е, че банките няма да са много щастливи. По-голяма конкуренция за тях означава по-трудно изкарване на печалбата.
Предстоят много срещи - и в централната банка, и с търговските банки. Не може без тяхното мнение. Те защитават интереса не само на директора си и на акционерите, но и на хилядите вложители - граждани и фирми. Не искаме да настройваме кредитори и кредитополучатели едни срещу други, просто търсим баланса на интересите. Публична тайна е, че интересът е нарушен в полза на банковата система, специално в този случай. Затова искаме да бъде защитена и другата страна.
- Как ще предложите да се реши проблемът с доживотната задлъжнялост?
- Има хора, които са плащали 10-15 години, губят работата си, не могат да изплащат вноските и банката им взема апартамента. Тя е в правото си, защото не е благотворителна организация, там са парите и на други хора. Но не е редно закъсалите длъжници да продължат да плащат разликата между пазарната цена към момента, в който са сключвали договора и сегашната цена на жилището. В България сега има много такива случаи. Купил си човекът жилище за 60 хил. евро, не може да го плаща, банката го продава за 40 хил., изкарва го на улицата и продължава да търси от него още 20 хил. евро. Искаме загубата в рамките на тези 20 хил. да бъдат споделени от банката. Тя и без това ги е отчела като загуба, провизирала ги е по закон. Значи тя счетоводно ги е признала като загуба
да спре дотам. Банката има и облекчения, че не плаща данъци върху тези пари. Аз ще поискам информация на срещите с банкерите какво всъщност събира банката след това от хората, които не могат да плащат. Предполагам, че това е много малък дял, тъй като човек, който не може дори да си изплаща жилището, от него банката не може да вземе много. Става дума за пряк финансов ангажимент на банките към няколко хиляди семейства, които са на улицата, и които дълго време са били техни лоялни клиенти.
- Вицепремиер Даниела Бобева каза, че ще предложи извънсъдебната защита на ползвателите на финансови услуги да бъде поета от помирителна комисия, а не от омбудсман. Вие на какво мнение сте?
- Търсенето на варианти за доброволно извънсъдебно решаване на проблемите между банките и техните клиенти е похвално. Не съм обаче голям оптимист за резултатите, защото какъвто и подход да се предприеме, банките си искат парите. Законът даже ги задължава по съдебен ред да си търсят парите.
- Защо предложихте в поправките на Закона за обществените поръчки да остане известен праг за размера на оборота на фирмите, кандидатстващи за изпълнители?
- Да допуснем, че се пуска поръчка за 1 млн. лв. Ако кандидатстващата фирма има оборот от 1374 лв., как ще управлява един милион? Това е най-малкото притеснително. Освен това ще искат да участват много компании, а това значително увеличава държавните разходи за проучване и проверка на документите. Неспечелилите обикновено обжалват - представяте си колко съдебни искове ще бъдат подадени. Затова предложението да няма изискване за поне 70-80% оборот от размера на поръчката ми се вижда малко непремерено. Съгласен съм, че както е сега - три пъти по-голям оборот, предопределя участие само на големите. Иначе другите предложения са разумни и трябва да бъдат подкрепени.
- Какви промени в законодателството се готвят за подобряване на бизнес средата?
- Обществените поръчки са най-важни, защото става въпрос за 5-6 млрд. лв. годишно, проблемът е сериозен и при липсата на инвестиции ще даде свеж ресурс на бизнеса. Когато парламентът ще променя нещо, то трябва да бъде насочено към най-значимите като икономически ефект направления. А не да се занимава с дреболии. Друго важно нещо са промените при връщането на ДДС на фирмите, което вече се прави. Министърът на финансите отчете, че за 10 дни изплатените суми са колкото за първото полугодие на 2013 г. Правителството пое ангажимент до края на август да разчисти плащанията с бизнеса.
Най-важното е законите да се изпълняват, а не непрекъснато да се променят. Те в голяма степен са хармонизирани с ЕС, но ние невинаги ги прилагаме правилно. Ще се направят и някои промени в Закона за приватизацията, за да се подобри събираемостта.
- Имате предвид следприватизационния контрол?
- Да, оказва се, че все още не са прибрани някъде около 600 млн. лв. от приватизационни сделки. Затова и не приехме доклада на Агенцията за приватизация в икономическата комисия. С темпото, с което се събират тези пари, ще са ни нужни 500 години. Санкциите са символични, делата се влачат с години. Затова правим работна група и през тази седмица с Министерството на икономиката и комисията в парламента ще направим промени в закона, които да увеличат гаранциите за събирането на тези средства. През 2010 и 2011 г. например агенцията има приходи съответно 1 и 3 млн. лв. Те разходите си не могат да платят с тези пари, бюджетът на администрацията й е 2,5 млн.годишно.
- Какви ще са ремонтите в социалното законодателство?
- Окончателно решение е въвеждането на швейцарското правило със закона за бюджета за 2014 г. За това няма никой против, всички групи го подкрепят, в т. ч. и ГЕРБ. Това няма да е достатъчно за пенсионерите, но поне ще бъдат компенсирани за инфлацията. Основният проблем обаче остава - работещите намаляват, а броят на пенсионерите расте. В България това съотношение е най-неблагоприятното в Европа. Затова задържането на увеличаването на пенсионната възраст е временно, само за догодина.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
