Доц. Румен Драганов е директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма. Заема академичната длъжност доцент в катедра Културно-историческо наследство и туризъм в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Преподава в Международно висше бизнес училище, член на контролния съвет на Националния борд по туризъм, член на УС на Фондацията за реформа в местното самоуправление, член на УС на Българската федерация по колоездене и член на съвета на директорите на Асоциацията за здравна превенция, Висбаден, Германия.
- Опашките на ГКПП Кулата ще изчезнат като влезем в Шенген
- Над 5 млн. българи ще бъдат на родното море, 630 000 ще изберат гръцкото, казва доц. Румен Драганов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Драганов, какви са Вашите прогнози за летния туристически сезон и ще стигнем ли по брой резервации препандемичната 2019 година?
- От началото на годината се движим с много добро темпо. За шестмесечието ще приключим с 5 900 000 чуждестранни посетители, влезли в страната, което е с близо 1 милион повече от тези, които са влезли през 2019 г. Това означава, че имаме ръст от 18% и ако този темп се запази, за цялата 2023 г. ще надхвърлим 13 милиона чуждестранни посетители, влезли в страната с цел туризъм. А общо влезлите в страната заедно с транзитните пътници, дипломатите, военните и другите, които не се отчитат от националната статистика, ще надхвърлим тези 13 милиона.
- По колко пъти пътува през лятото българинът в страната и чужбина?
- Българите, които пътуват, са малко над 4 милиона и те пътуват средно около 6,4 пъти годишно, като най-интензивни са пътуванията през лятото - някои наши сънародници почти всеки уикенд пътуват до морето, особено тези в южната част. Има и такива, които всяка събота и неделя пътуват до чужбина. Тези, които ще пътуват в чужбина, са около 1 700 000 души.
- Чуждестранни туристи от кои страни предпочитат повече индивидуални пътувания у нас и кои такива с туроператори?
- Европейските страни са на първо място по отношение на пътуванията, които са индивидуални, тъй като те ползват дигитализацията и чрез интернет взимат самолетни билети, хотелско настаняване и получават цялата информация от различни приложения за културните събития. Ако ги сравним с туристи от Израел, които в голямата си част идват организирано чрез туроператори, ще видим разликата.
- Как може информацията, че водата в нашето черноморие не е замърсена, да достигне най-бързо до чуждестранните туристи?
- Това въобще не е необходимо. Чуждестранните туристи много добре знаят, че ако има каквато и да е заплаха за водата на нашето Черноморие, официалните власти на Молдова, Румъния, България, Турция и другите черноморски страни веднага ще вземат мерки да ограничат всякакво влизане в морската вода, но такова нещо не се случва.
- Можете ли да ориентирате средностатистическия българин къде ще бъде най-евтино за почивка, като се има предвид съотношението на цена и качество?
- Това да изучаваш туризма не е по-различно от ученето на български, математика, английски. Всеки трябва да научи урока си по туризъм, а това е да влезе в интернет да направи проверка за мястото, където иска да бъде да сравни цените в различните места за настаняване, да провери в "Tripadvisor" или която и да е друга търсачка мнението на останалите, които са били преди него по тези места за настаняване и да вземе своето решение. Всеки си преценява сам.
- Падна ли митът за евтиното гръцко море? Защо толкова много години нашенци предпочитат да почиват в южната ни съседка?
- Около 5 100 000 българи ще бъдат това лято по българското море. Както споменах, някои от тях ще бъдат там средно по 6 пъти, тези, които ще отидат в Гърция, са 630 000. Така че въобще няма място за сравнение.
- Кои чуждестранни дестинации привличат най-много българите?
- Близките дестинации. Вече споменахме Гърция, но ако трябва да говорим с числа, на първо място е Турция, защото там има много шопинг, а заради него интензивни пресичания на границата всеки уикенд. Също Сърбия и Румъния, но отбелязваме спад към Северна Македония.
- Опашките на ГКПП Кулата - Промахон измъчват пътуващите. Очаква ли се те да продължат до края на сезона и какво може да се направи?
- Да влезем в Шенген! Опашките идват от там, че имаме много туристи от съседните страни - от Румъния, Унгария, Словакия, Чехия - всички от север минават през България, плюс търговския транспорт. Те натоварват граничните пунктове. Ако сме членове на Шенген, тогава ще се пътува като между София и Пловдив - без ограничение в преминаването.
- Предлагат се все повече пакети за Албания. Какви са плюсовете и минусите на тази сравнително нова за българина дестинация?
- Албания е прекрасна туристическа дестинация, която се развива много добре и единственият минус е транспортът. Нямаме пряка самолетна връзка, а пътят, който минаваме през Северна Македония, Косово и Албания, е много добър. Там има нова магистрала в ждрелото, което е много живописно, но все пак пътуването отнема време.
- Реши ли се проблемът с българските туристи в Мексико?
- Проблемът не се е решил. Това е проблем, който е свързан с миграцията в Мексико, която е огромна. Вие знаете за пресата на американо-мексиканската граница. Българите, които са пострадали там, са такива, които не са получили или нямат американска виза. Мексиканските власти разглеждат всеки един, който е на територията на Мексико, като потенциален емигрант на САЩ. Двете държави имат споразумение да пресичат този път на миграцията. Най-добре е тези, които искат да посетят Мексико, да си уредят и американска виза и по този начин няма да имат проблем.
- Защо на българските пристанища не спират големи круизни кораби и какво може да се направи?
- Българските пристанища са пригодени за спиране на круизни кораби, разбира се, не от най-големите. Причината е Босфорът и навлизането в акваторията на Черно море. Ние имаме години, в които имаме изключително голям брой на круизни пътувания и такива, в които има спад. Пандемията ограничи пътуванията на всякакъв вид кораби, но смятам, че сега, след тяхното възстановяване, ние отново ще възстановим круизните пътувания към България.
- С какво България би била привлекателна за здравния туризъм, какъвто приоритет посочи новият министър Зарица Динкова?
- В България има много развит здравен туризъм. Най-силно развит е вътрешният здравен туризъм. Ако влезете в която и да е софийска болница, ще разберете, че над 80% от лежащите болни са от провинцията. Това означава, че те получават своите заплати в провинцията и ги харчат в София. По дефиниция за думата турист това ги прави такива. Това, което би трябвало да се направи като стратегия, е да бъдат привлечени чуждестранни туристи. Има такива за дентална помощ, да си правят очила или пък идват по всякакъв тип програми, включително "Balneo Spa and Wellness". Тук трябва да се направят няколко неща. Едното е сертификат за това, че имаме организация и туроператори за здравен туризъм. Това значи, че техният персонал трябва да премине през специална подготовка, за да прави всички манипулации по отношение на спасяване на човешки живот. Това трябва да бъде свързано с авиокомпания, която да има здравен сертификат, автомобил - лека кола или автобус, а шофьорът му да има документ и да прави изкуствено дишане сърдечен масаж и целият персонал по маршрута да притежава такъв сертификат. Когато получим статут на туроператори за здравен туризъм, можем да се свържем с европейски и извъневропейски туроператори за здравен туризъм. Това е развито много в САЩ и Европа. По този начин хората знаят, че ако нещо се случи с тях, има кой да им окаже първа помощ.
Има и второ. Ако имаме лежащо болен, придружаващото го лице трябва да го придружи до съответното място за настаняване. В някои европейски страни това са отделни етажи от болницата. Те биват използвани и за хотел.
Третото е, че самите болници трябва да използват функциите "Balneo Spa and Wellness" и всичките следоперационни манипулации да се извършват в самата болница. Това се случва на запад. Иначе разполагаме с достатъчно добре обучен медицински персонал и технологично болниците ни са на много високо ниво.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
