Румъния се изчиства от динозаврите на прехода

Румъния се изчиства от динозаврите на прехода | StandartNews.com

Съседите ни са отвратени от политиците си, но не чакат чудеса отвън, а разчитат на себе си

Мартина Ганчева е водещ на предаването ДНЕС по телевизия България он ер. Завършила е румънска филология, а по-късно и международни политически отношения и сигурност в СУ "Св. Климент Охридски". Има десетки публикации, свързани с Румъния, а през пролетта на миналата година направи интервю и с тогавашния президент Траян Бъсеску. Беше първият български журналист, приет от държавния глава в резиденцията му Котрочени.

- Госпожо Ганчева, кое предопредели края на румънския премиер Виктор Понта?

- Цяла върволица от събития и криви стъпки. Изкуственото удължаване на изборния ден, когато се проведе референдумът за импийчмънт на тогавашния президент Траян Бъсеску през 2012 година. Спорните законови поправки, сред които инкриминиране на разследващата журналистика и имунитет за корумпирани политици.
Президентските избори през ноември 2014-а. Тогава Понта не даде възможност на хиляди румънци зад граница да упражнят правото си на глас. Негови сънародници, пръснати по целия свят, чакаха на безкрайни опашки, защото не достигаха секции и бюлетини. Виктор отказа да удължи изборния ден в чужбина! Вместо Понта да подаде оставка, от поста се оттегли министърът на външните работи Титус Корлъцян, осем дни по-късно и неговият наследник Теодор Мелешкану.

- Нямаше ли и няколко скандални "бягства" от родината?

- Може и така да се каже. Седмица след балотажа миналата година премиерът замина за Дубай в компанията на магната Себастиан Гица. Всички медии тогава гръмнаха с новината за рекордната сума пари, изхарчена в най-скъпия клуб в Обединените арабски емирства. Понта беше избрал да липсва от държавата, за да преговаря за румънския отбор във Формула 1, вместо да решава спешни въпроси като бюджета за догодина например.
Сега през лятото се контузи на баскетболен мач и се самоотстрани от поста с писмо до президента. Избра да се лекува и възстановява в Турция вместо в родната Румъния.

Някои съзряха в този му ход и бягство от Дирекцията за борба с корупцията. Защото тя вече го беше погнала с обвинения. В края на септември тази година започна и съдебен процес срещу него. Понта е първият действащ премиер, който бива обвинен, а имуществото му - запорирано! Но чашата на търпението преля с трагедията в нощния клуб "Колектив"! Четири дни след инцидента Понта беше притихнал. Президентът Клаус Йоханис прекъсна визитата си в Мексико, беше съпричастен с мъката на народа, беше сред хората. Понта липсваше.

- Това са хронологично грешните му ходове, а слабостите му?

- Понта беше непоследователен. В опозиция той придаваше чудовищен вид на Международния валутен фонд и на спасителния заем. Когато оглави премиерския пост, смекчи тона и изпълни поставените условия. Затегна коланите, намали публичните разходи, даде привилегии на корпорациите, особено на тези в добивната индустрия - на злато и шистов газ. Това също отприщи революция. Екореволюция, която прерасна в борба срещу политическия елит.

- Какво следва оттук насетне?

- През последните години Румъния се превърна в жива рана. Независимо дали протестираха срещу изплагиатстваната докторска теза на Понта, или срещу опитите за спорната разработка на златната мина в сърцето на Трансилвания, северните ни съседи скандираха, искаха, натъртваха едно - "Долу Понта !". Дори в нощта, когато победи Клаус Йоханис, лозунгът беше този. И го постигнаха. С упорство, смелост и безсънни нощи на улицата. Не ви ли говори достатъчно и фактът, че румънците си избраха етнически германец за президент? Това означава само едно. Те са до болка разочаровани от настоящата политическа система. Отвратени дори. И искат тотална промяна, нови лица, нов подход. Подсказват го и най-новите протести. Демонстрантите казват - "Искаме правителство на технократи". А още по-хубаво е това, че смятат, че имат тези специалисти в самата Румъния. Не чакат някой отнякъде да дойде и да стори чудеса.
Разчитат на себе си. Несериозно ми е, когато в социалните мрежи или в разговори сред познати чувам изказвания от сорта - тези протестиращи са подставени лица, някой им плаща, за да са на улицата. Бих искала да ги опровергая с цифри. 30 000 в Букурещ, 8000 в Констанца, 3000 в Клуж, 2000 в Бъкъу. 70 000 в Румъния. Още хиляди зад граница. Дали на всичките им плащат? Пред злополучния клуб "Колектив" прочетох - "Денят, в който умрем, е денят, в който ще се откажем".

- Румънците искат да променят всичко, а възможно ли е това? Докога ще продължат протестите?

- Според мен тази протестна вълна няма да секне за ден-два или три. Вариантите са два - предсрочни парламентарни избори, това само по себе си ще е чудо за посткомунистическа Румъния. Или временно правителство на технократи до вота през декември догодина. Ще бъде трудно. Защото социалдемократическата партия има мнозинство в парламента. Мисля, че печелившата карта, ключът към решението е в ръцете на президента Клаус Йоханис, който. покани представители на протестното движение в Котрочени. Той първо иска да чуе исканията им, за да бъде подготвен. Такъв беше и подходът му, докато управляваше един град. Неслучайно три мандата беше кмет на Сибиу. И го превърна в Европейска културна столица. Йоханис много добре знае какво прави.

- Какви са приликите и разликите с революцията от 1989 г.?

- Не ви ли се струва, че колелото на историята се е завъртяло? Демократичните промени от 89-а бяха кървави и се случиха по Коледа. Ето я първата прилика. И сега Румъния се променя. В момента в северната ни съседка тече друг вид революция - на едно младо поколение срещу закостенялата върхушка. Върхушка от бивши комунисти и служители на зловещата Секуритате, която си издигна истинска политическа крепост. Гъстата мрежа от корупция, шуробаджанащина и политически зависимости държеше страната в здрава хватка. Трудно е тази паяжина да бъде разплетена, но не е невъзможно. Видяхме как емоционалната реакция на трагедията в един букурещки нощен клуб се трансформира в политическа енергия. В момента на повърхността е мръсната политическа пяна. Динозаврите на прехода един по един напускат политическата сцена с осъдителни присъди. Рано или късно водата по Дунав ще се избистри. Въпрос на време е румънското общество да се обнови.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай