Румъния ни показа, че има лек за корупцията

Букурещ предлага общи проекти за газов коридор и още два моста над Дунав, казва Меглена Кунева

Вицепремиерът Меглена Кунева коментира визитита си в Румъния, където имаше среща с ръководителите на двете звена за борба с корупцията - прокурор Лаура Кьовеси, шеф на Националната дирекция по антикорупция, и Хория Джорджеску, председател на Националната агенция за интегритет.

- Г-жо Кунева, бяхте в Румъния миналата седмица на среща с антикорупционните органи. Какви са вашите впечатления, как работят те?
- Запознах се с двете структури, които са ангажирани в Румъния с тази дейност. Първата е Националната дирекция по антикорупция (НДА), начело на която е Лаура Кьовеси, а втората се нарича Агенция за интегритет. Националната дирекция е част от прокуратурата, г-жа Кьовеси е зам. главен прокурор, но в същото време е и с гарантирана независимост както от прокуратурата, така и от Висшия съдебен съвет. НДА има на свое разположение 100 полицаи, които за една 23-милионна Румъния не са безкрайно много. Сега дирекцията има отлични резултати, но за да стигне до тях, е минала през множество битки. Веднъж дори са орязали бюджета им, но забележете - когато този факт станал публично достояние, много граждани предложили да направят дарения само и само дейността по антикорупция да не спира. На практика общественото доверие в тези органи е над 60%. Това, което ги прави силни, е, че те никога не са се поддавали на политически натиск и имат много силен вътрешен контрол. За всяка акция знаят много малко хора и ако изтече информация, може да се разбере откъде в рамките на часове. Г-жа Кьовеси ми даде списък с хора, които са изпитали строгостта на дирекцията и той е впечатляващ - в него има министри, депутати, прокурори, няма двоен стандарт.
Много е важно, когато в България направим такава дирекция, да я направим без страх, че може да се обърне политически. А това може да стане само при гаранции за независимост.
- Румъния ще ни помогне ли да изградим подобна система за борба с корупцията?
- Да, няма никакво съмнение. Още следващата седмица са предвидени срещи с тези органи и правосъдния министър Христо Иванов. Но трябва ние заедно - изпълнителна власт, прокуратура, съдебна система, да направим план и кажем точно какво искаме от Букурещ. Едно от нещата е да поискаме подкрепа и "ноу-хау" за подбора на кадри. Моето убеждение е, че щом в съседна страна, със сходен манталитет подобна система работи, то тя може да проработи и в България.
- Трябва ли да се промени структурата за борба с корупцията у нас?
- Да, смятам, че у нас е възможно да се създадат аналогични структури със сходни правомощия. Ние имаме много органи и стратегии, които се борят с корупцията, но те са секторни и работят на парче. Ето например Национална агенция за интегритет в Румъния се занимава както със сигнали за корупция, така и с проверката на конфликт на интереси, така и с необяснимото забогатяване. При нас тези дейности се правят от различни структури и се губи голямата картина. Най-важното обаче е тези органи да са независими. В румънската агенция работят около 45 души, те могат да проверяват и анонимни сигнали. Всяка година има външен одит на дейността им, на всеки 4 години се правят конкурси за работа. Ние знаем какво трябва да направим, но трябва да намерим и смели хора, които да го реализират. Политиците или поне колкото се може повече от тях трябва да дадат вътрешно обещание, че няма да влияят на тази система, а ще я оставят да се развива. Защото там, където има малко или никаква корупция, има по-добра икономика. Точно на това се дължат фактите, че Румъния привлича чужди инвестиции и има само 6% безработица. Ако изведем борбата с корупцията като национален приоритет, вярвам, че и ние можем да постигнем впечатляващи резултати.
- Какви са възможностите за развитието на общи икономически проекти между двете страни?
- Има много възможности за трансгранично сътрудничество, както и по плана "Юнкер". Много неща предстои да се изяснят, включително и това дали България и Румъния ще участват във фонда за финансиране с обща вноска. Предварително дадените пари от ЕК и Европейската инвестиционна банка няма да стигнат, затова държавите ще могат също да дават пари за този фонд, а те няма да им се считат за част от бюджетния дефицит. Според мен е добре да имам общи проекти със съседите, защото така те ще имат по-голяма добавена стойност за Европа, а това е част от изискванията на плана "Юнкер". Ключово за плана е качеството на проектите, защото средствата се разпределят до изчерпване на количествата и на база добавена стойност. Това означава, че конкуренцията ще бъде безмилостна и ние имаме повече шанс, ако кандидатстваме с Румъния, както ще направят Франция и Германия. Вече обсъдихме няколко проекта от взаимен интерес.
- Кои са те?
- Това са най-вече изграждането на вертикалния газов коридор, което много закъсня. Проектът е от изключителен интерес на България, още повече след развитието по "Южен поток". Румъния предложи на нашето внимание и строежа на още два моста по Дунав, навигационна система за реката и хидросъоръжение за добив на енергия със съпътстваща инфраструктура за предотвратяване на наводненията. До март, когато е срещата на двете правителства по покана на Виктор Понта, ще се избистрят и други проекти и двата кабинета ще ги обсъдят и ще вземат решение.
- Кога ще започне реално кандидатстването за тези средства?
- В момента планът "Юнкер" все още няма законодателна база, миналата седмица ЕК предложи регламента, сега той ще бъде обсъден от Европарламента и страните членки. Планът ефективно ще влезе в сила в средата на годината, дотогава трябва да имаме отлични проекти. Но България има малко по-различен поглед, ще го представим на Съвет ЕКОФИН другия вторник. Страната ни ще настоява за по-голям географски баланс при разпределение на средствата, за да не се създаде допълнителна ножица между старите и нови страни членки. Затова ще търсим коалиция във формат 2 плюс 4, тоест Румъния и България заедно с Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). Извън плана ние държим много на запазването на кохезионната политика. Защото при нея има запазени пари за по-бедните държави като България и Румъния.
- Джон Кери заяви, че България трябва да бъде подпомогната в изграждането на енергийната си независимост. Доколко тези обещания са реални според вас и каква форма биха могли да придобият?
- Не се съмнявам в искреността на тези заявки, това е подкрепа, която има своите дълбоки икономически и политически основания. Много е важно, че в такъв момент Америка я заявява толкова недвусмислено.
- Не отиваме ли от едната крайност в другата - не ставаме ли васал на САЩ?
- България има ясно заявена евроатлантическа ориентация, от която за съжаление отстъпи при предишното управление. Посещението на американския държавен секретар, на британския външен министър и на генералния секретар на НАТО в рамките на месец са знак, че страната ни се връща на международната сцена и излиза от изолацията, в която се намираше по време на мандата на Пламен Орешарски. Смятам, че посещението беше прозрачно, открито, че темите бяха от интерес и на двете страни.
- Мислите ли, че приемането ни в Шенген ще стане факт след последните събития?
- Мисля, че последните събития ни дават повече аргументи да настояваме да бъдем приети в Шенген, още повече, че има съгласие, че сме технически готови. Има част от държавите членки, които призовават за затваряне, но има и друга, които настояваме за обединени усилия. В XXI век при тази система на комуникация и придвижване затварянето няма как да бъде отговор. Ние сме външна граница на ЕС и за нашата, и за европейската сигурност, е добре да бъдем част от общата система на сигурност.
- Смятате ли, че България и Румъния могат да бъдат разделени в по-нататъшния си път в ЕС?
- Правителствата на Румъния и България искаме заедно да напредваме уверено напред. В едни неща Румъния е по-напред, в други ние, но никой не иска да се отделя от съседа. Разбира се, и никой съсед не иска да задържа другата страна, ако тя е успяла да убеди партньорите, че е направила повече. Така че аз не бих употребила думата опасност, но, че ще има различни оценки в доклада за състоянието на правосъдие и вътрешен ред, ще има. И ние трябва да погледнем истината в очите. Нищо не се направи в изминалата година и половина.
- Много негативна ли ще бъде оценката за България?
- Техническата част на доклада престава да се пише през декември, той е оценка на извършеното от предишни две правителства - служебното и това на Орешарски. Фактите са такива, каквито ще ги видим. Опитвам се да не проявявам прекалена емоция, но не може да продължаваме така. Ето сега предложихме и правосъдна реформа, и реформа в МВР, добре е политическите сили - и опозицията включително, да ги припознаят като национални усилия.
- Но не буксува ли правосъдната реформа, стратегията мина на косъм в парламента миналата седмица?
- Надявам се, че всички политици ще прочетат много внимателно доклада и няма да рискуват главата си само, за да изглеждат опозиционни или за да направят услуга някому. С това трябва да се престане. Аз съм напълно ангажирана с тази тема като вицепремиер и пак ще кажа, че икономиката ни куца, защото липсва управление, базирано на закона.