София. Да правят шоу им е в ДНК-то. Да се срещнат било неизбежно - и двамата ги теглело към баскетболната площадка. Повече от 20 години приятелство и повече от 16 години силно присъствие в родния шоубизнес - това са Румънеца и Енчев. Започват новата година амбициозно, както им прилича - освежиха с млада кръв компанията си "Селект мюзик медия" и имат нови и интересни артисти в листата си. 2014-а посрещнаха в Дубай - по време на зарята, влязла в рекордите на Гинес. Чувстват ли се рекордьори, а сега накъде и кой кой е в тяхната двойка, ги разпита "Стандарт".
- Сред грамотите, между които има и от президенти за добрината ви в обществени кампании, виждам и една от курс във Вашингтон - за какво става дума?
Енчев: Получихме я след обучение за лидерски умения, за позитивно мислене - практическа форма на когнитивна психология. Идеята беше всеки да даде посока на цялата държава към по-добро. Бяхме само българи. Нещо като роден дрийм тийм. От по-познатите лица бяха Максим Бехар и Евелина Павлова, имаше юристи, бизнесмени. Успелите хора си поставят големи цели. Развива ли се отделният човек, развива се и държавата. В Дубай едва ли са мислили за битовизми, когато са създавали забележителности, които целият свят иска да види. Ние живеем на дребно, с малки цели. Това е първият огромен проблем. Променим ли си начина на мислене, всичко ще е наред. Всеки да прави забележителности в своята област. В музиката да създадем песен, която да стане световен хит. С Румънеца преследваме тази цел. Тя е толкова смислена и на моменти е толкова близо, че сякаш е реална. Пеем с Хадуей и Кулио. Те никога не са имали дуети, камо ли участие с българска група, а направихме общо парче, макар отначало да звучеше като фантастика. Въпросът е как тези победи да станат още по-големи. Вратата се отваря леко. Никой не го е правил преди, не може да каже как става.
Буквално откриваме топлата вода
но си заслужава. Триумфите досега са само в спорта. Къде другаде имаме - в образованието ли, в строителството ли? Сградите ни са ниски, не са гъзарски като в Ню Йорк, Дубай. Нека правим кули в образованието, медицината. От най-високите в света.
- В Дубай гледахте ли зарята, влязла в рекордите на Гинес?
Е.: Видяхме фойерверките на Бурж Халифа.
Р.: Всяка година туристическа фирма организира пиршество за всички българи, които искат да празнуват там. Приличаше повече на голяма гръцка сватба - бяхме с 400 сънародници.
Е.: В полунощ отидохме на реката, Дубай Крийк - прегръдки, шампанско, усмивки. От една от лодките се показа човек с тиган - нито разбра, че е Нова година, нито го интересуваше. Изглеждаше много странно на фона на общата еуфория.
Р.: В Дубай можеш да видиш уникален лукс и чаровна мизерия. Абсолютно всякакви хора има, от цял свят.
Е.: Всички ръководители там явно са минали обучението, на което бяхме и ние във Вашингтон. И шефовете на "Боинг" даже цели правителства са минавали през този курс.
Р.: Казаха ни, че дубайският шейх не изнася парите си извън емирството - като някои наши политици в офшорни фирми. Въртят си хората всички средства в Дубай и това води до повече работни места, до икономически растеж.
Е.: Сега някои ще кажат: "Ама те си имат пари от петрол". Не съм съгласен.
Р.: Въпреки че май им е свършил, но те не спират да правят пари.
Е.: Начинът им на мислене е коренно различен. Те са със самочувствие и поведение на лидери, на победители. Ние тук се имаме за лузъри - най-нещастната държава, най-бедния народ, най-голямата корупция, най-надупчените улици. Докато сами не кажем: "Не, не сме такива" и не повярваме в себе си, няма да стане. Трябва да градим.
Политиците дават най-лошите сигнали
Като видят хората, че няма кой да ги спаси и че тези, на които разчитат, са още по-зле, нямат причини за оптимизъм. Трябва да мине много време.
- До какво ще доведат протестите, според вас?
Е.: Те няма да имат този резултат, който явно много хора очакват. Те не са краят. Те са стъпката. Началото. Тъпото е, че мнозина си ги представят именно като финал. Извършва се механична промяна и заживяваме друг живот. Не може да се получи.
- Как оцеляхте през тези години в шоубизнеса? Дори имате нова, свежа кръв в компанията?
Р.: Както е казал Чарлз Дарвин, това, което не изчезва в природата, се видоизменя. И ние сме се задържали с песни и дела.
Е: Оцеляхме, защото сме много добри на сцена. Много се стараем. Поставяме си големи цели и те ни развиват. И всяка година сякаш започваме от нулата. Не се успокояваме от постигнатото. Липсва главозамайване. Защото рутината е проблем. Тя стопира. Не си позволяваме успехите да забавят развитието и се ъпдейтваме, опитваме се да ставаме все по-добри.
- Оценката ви за БГ музиката - тук и сега?
- Не е добра. Не всичката, но в голямата си част. Факт. Артистите са слаби. Имат ниски критерии. Живеем в грешна държава за шоубизнес. И човек се чуди защо да вдига нивото, като няма много смисъл. Публиката с много малко изключения има доста посредствени изисквания. Дори и новото поколение изпълнители, дето ги въртят - ами те са неадекватни. Нямат никакво шоу, никакво поведение, никакви облекла.
На ръба на аматьорството е цялата им работа
Интересно е, че хората се кефят. Не изискват повече. Ако сравним нашите млади изпълнители с тези от Румъния, ще разберем, че сме много, много назад с материала. Така е и в другите области от живота. Задоволяваме с малкото.
Р.: Чуждестранните артисти постоянно се показват на концерти. Това е истинското шоу. Тук излизат за една-две песни и си тръгват. Ние от години имаме уникално шоу - видеостена, танцьорки, музиканти.
Е.: Въпреки че пазарът казва: "Няма смисъл". Искаме да бъдем добри според нашите критерии за професионализъм.
- От кого се учихте?
Е.: Имахме очи да видим кой как го прави.
Р.: Ходим на концерти на световни изпълнители и често се вдъхновяваме от тях.
Е.: И у нас имам добри примери, но са малко. Слави и бендът му правят едни от най-хубавите концерти и турнета. Взимаме от всеки, каквото ни е необходимо.
- Как събрахте новата генерация?
Р.: Преценяваме ги първо като хора. Дали са готини. После вече търсим нивото на артиста. Защото той може да се промени като стил, като всичко. Но не се месим много, само даваме съвети. Ако тръгнеш да им пишеш музика и текст, по-добре сам да си го изпееш.
Е.: Тези, които са при нас, са част от новия етап в развитието на фирмата ни. Вложихме много усилия да научим истините за занаята и затова сега имаме какво да кажем на младите хора. Нашата компания се развива динамично. Дори е единствената. И го казвам със съжаление, защото артистите имат нужда от конкуренция.
- Имате ли бариера в стила?
Е.: Не, достатъчно е да има потенциал, който да се разгърне с наша помощ. Сега работим с Любен от "Музикална академия", "Скандау", Иги Андровски, Мариета, имаме двама чуждестранни изпълнители. Любен не влиза в никакви рамки и това е сигурен успех. Типично е за младите - има голяма амбиция, интересна история, музикален бекграунд. Въпрос на време е, а и как ще си изиграе картите.
Можем само да му помогнем
Момчетата от "Скандау" са оригинални. Добре стоят на сцената.
Р.: Те са бивши футболисти и за мнозина това автоматично означава, че слушат чалга. И че не са особено интелигентни. Тези момчета са много умни, не въртят попфолк и не ходят с манекенки. Невероятно, но факт. Много са любопитни. Малко ми напомнят на младите Румънеца и Енчев.
Е.: Иги пък има повече участия, отколкото да е известен. Той успява да работи и да се прехранва от музика, още преди да придобие сериозна популярност.
Р.: Много е добър в клубовете, събира хора. Диджей, певец, рапър. Учил е за дизайнер.
Е.: Въпрос на зрялост е да улучи своята музика. За Мариета е ясно - тя е нашето красиво откритие. Добър артист. Старае се, държи се професионално. Хората я харесват.
- Казват, че рапът е чалга - как ще контрирате?
Е.: Доста групи хвърлят кал по лицето на тази музика. Тя по принцип не е лоша. Зависи как я интерпретираш. В прочита на един може да мирише лошо, а на друг - да ухае. Това е като с глината - излиза глупост или шедьовър. Заговори се, че рапът е чалга заради някои просташки текстове, но ги има и в попа, и в рока. Това не значи, че жанрът е лош. Питайте програмните директори на радиата защо позволяват да се пускат парчета, в които се пее за наркотици! Големи противници сме на всякакви наркотични реклами. С огорчение признавам, че тези теми доминират в парчетата у нас.
Р.: Не е готино да си родител и да знаеш, че детето ти слуша такива неща.
Е.: И нашите песни не са поезията на Ботев, но се стараем да има естетика, смисъл, нещо повече от рими. Нещо да те провокира, да те кара да се замислиш.
- Това, че се занимавате с младите артисти, означава ли, че спирате да правите ваши песни?
Р.: Не, сега ще ти пусна новото ни парче. Ще има премиера съвсем скоро - в колаборация с известен световен изпълнител.
- Кога вие двамата се видяхте за първи път?
Р.: На баскетболното игрище.
Нямам спомен да сме се запознавали
Е.: Помня, когато първия път му казах: "Хайде да направим група". Беше съвсем за кратко -изрекох го и двамата се обърнахме в различни посоки, защото бързахме за училище. Той беше в математическата, аз - в езикова. Бяха конкуренция.
Р.: Състезавахме се във всичко - кои са по-добри на баскетбол, кои ученици са спечелили повече награди от олимпиади, кой има повече признания на таблото за отличници...
- Коя е най-голямата несправедливост, която ви е правела впечатление напоследък?
Е.: През последните години много от артистите се превърнахме в служители на Министерствотото на здравеопазването. Събираме пари за кого ли не - болни деца, възрастни хора. Това е странно, депресиращо.
Р.: Постоянно участваме в благотворителни изяви. Ето, сега искат наша вещ за търг - отново да помогнат на нуждаещи се.
Е.: Държавата направи така, че хората от музикалния бизнес са пълни аутсайдери. Не успя да създаде рамка, в която да работят авторските права. Не защитава артистите. Никой не иска нищо даром, а шанс да си изкараш парите сам. Но държавата не може да се оправи с образованието и здравеопазването, а ние искаме да навлиза в дълбините на културата. Посредствеността у нас ме плаши. Във всичко. Майка ми счупи крак и във Варна й го гипсираха. Дойде в София и се установиха, че е счупен на още две места. Що за лекар трябва да си? Тя е научен работник, който цял живот е плащал осигуровките. За малко да я осакатят!
Смазваща посредственост цари у нас
Даже лозунгите на протестите в голямата им част са подвластни на нея. В КАТ - също, сега се връщам оттам. Селяния, опашки, простотии. Не трябва да си посипваме главите с пепел, а да се попитаме: "Не мога ли да съм още по-добър?".
- Имате ли план "Б"?
Р.: Аз съм юрист, той е икономист. Няма да останем гладни.
- Вие най-добри приятели ли сте си?
Р.: Да, защо не?
- Кой е най-големият ви житейски урок?
Е.: Може би катастрофата с лимузината. Затова и тази Коледа пожелах на приятелите си във Фейсбук да търсят щастието в нематериалното. Беше преди две-три години, вътре 6 човека. Както се возиш, изведнъж лежиш по гръб, гледаш нагоре.
Р.: Тогава разбираш колко си малък.
Е.: Почувствах, че Онзи горе ми казва: "Бъди по-смирен".
Р.: Винаги спираме, когато видим пътно произшествие. Не че някой ни е казвал, че така се прави. Но тогава минаваха всевъзможни автомобили и никой не спря. Накрая един "обикновен" човек дойде и помогна.
Е.: Купихме лимузината, за да натрием носа на всички, които ни омаловажаваха. Подиграваха ни се с каква кола сме дошли, шушукаха, че вероятно нямаме пари, участия... И ние направихме качествено погрешен извод: "Ето, това искахте, заповядайте!". Сбъркахме, да. Беше ни показано недвусмислено.
- Всепризнати шоумени сте - това харизма ли е или се постига?
Е.: Това е старание. Големите концерти се правят с невероятен труд. Даже невинаги най-талантливите правят най-яките шоута, точно обратното. Мадона е подобен пример. Тя е по бруталната пищност.
- Кога Румънеца те зарадва най-много?
Е.: Шокира ме, като се върна от Румъния със записа на Кулио и Хадуей, направо ме разстреля. Той е човек на крайностите - може да те шокира приятно и неприятно.
- Румънец, а ти вярваш ли още в любовта?
- Вярвам. Един ден ще дойде и ще ме прасне като мокър парцал зад врата.
- Предлагали ли са ви да се снимате във филм?
Р.: Играхме себе си в сериала на TV7 "Секс, лъжи и телевизия". Озвучаваме и героите от анимацията "Рио". Другият месец излиза втората част, сега записваме. Аз съм гласът на птичката Нико, който в оригинал е на Джейми Фокс, а Енчев е Педро, изпълнен от Will.I. Am от Black eyed peace.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
