Популярният водещ на предаването "Нека говорят" Росен Петров загърби bTV и в ефир се врече на "България бе цензура". Какво доведе до този ход и как се чувства като политик? Потърсихме отговорите от 44-годишния възпитаник на НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Академията на МВР броени часове след като мина от другата страна на барикадата.
- От операция "Слава" към операция "Чисти ръце" ли тръгвате, г-н Петров?
- То е едно и също. Операция "Слава" ни учи, че навремето сме имали българи с чисти сърца и помисли. Истински патриоти и идеалисти. Едно време е имало национално обединение, национална кауза, национален идеал. В окопите са били и богатите, и бедните, лекарите и козарите. Атанас Буров - най-големият банкер, е бил доброволец в Балканската война, Димчо Дебелянов от Сметната палата е бил доброволец в Първата световна война. Крахът и разделението в българското общество започват след 1918 г., така че операция "Слава" е за това, че ние някога сме били чисти, с чисти помисли и вяра.
- Как гледате на тази точка от програмата на "България без цензура" - да бъде проведена операция "Чисти ръце" за политиците на прехода?
- Дано да се случи. В Сърбия проведоха подобна операция след убийството на премиера. И се казваше операция "Сабя". Радвам се, че Бареков е избрал по-неутрално име. Но наистина в прехода се случиха ужасни неща, за които ние забравихме покрай ежедневието. Забравихме за масовата приватизация, за ТКЗС-тата как бяха разтурени, за 9000 завода, които бяха приватизирани като РМД-та и в момента пустеят. За това си има виновници. Трябва да излезе всичко на чисто.
- Може би вие ще сте отговорник за провеждането на "Чисти ръце". Още повече, че получихте номинация от Николай Бареков за вътрешен министър, т.е. това е във вашия ресор.
- Вижте, аз не се вземам толкова на сериозно с постовете. Но ако съм аз, мога да използвам народния израз: "Дупе да им е яко". Ще бъда, както казва Слави Трифонов, No Mercy - без милост. Имаше такъв албум навремето.
- Получихте обвинения, че сте използвали ефира за политическа реклама.
- Решението го взех в събота следобед, след като отговорни фактори от bTV ми се обадиха и ми казаха, че ако не отрека слуховете в пресата, че имам нещо общо с партията на Николай Бареков, друг човек ще проведе интервюто. Но това е доста странно, при условие, че именно ръководството на bTV е поканило Бареков при мен, а не аз. И как да кажа, вдигнах кръвното, седнах у дома на леглото, взех си лист от тефтера, в който си записвам упражненията от тренировките. И си написах текста на един дъх.
След това казах на bTV, че ще опровергая тези слухове. Аз ги опровергах, защото наистина до неделя не бях член на "България без цензура". Винаги съм бил обективен. Който иска, нека да гледа записи с другите ми интервюта с г-н Бареков. Като журналист съм се отнасял към партиите еднакво. А към събеседниците си с уважение. Мразя журналистиката, която е бикоборска - да поканиш някой човек, да го смажеш и да покажеш колко си умен. Като си толкова повече - стани политик като Бареков и Петров и се докажи.
- За преминаването си в лагера на политиците получихте упреци и от колеги журналисти.
- Да, защото у нас се проповядва такъв бикоборски стил. А колеги ако не те упрекнат, кой ще те упрекне в България? Аз съм готов сега цялата помия да се излее върху мен. Както казва Любен Дилов-син, като се бориш с прасе, и двамата ще станете в ла.на, но на него ще му хареса. Знаем ги тези битки. Още през 1998 година показахме в "Хъшове" къщата на Христо Бисеров. И ни свалиха от ефир. От битки не ме е страх. А между другото, понеже Венелин Петков беше написал, че го е гнус, аз като го видях, му казах: "Поклон!" за това, което направи за Македония. И аз го предложих да ме замести като водещ на Валя Гиздарска. Така че, той и да ме мрази, аз не го мразя, а го уважавам.
- Много журналисти се събирате в "България без цензура". Хората казват "какво разбират те от политика и управление"?
- Че ако журналистите не разбират, кой да разбира? Кой може да комуникира най-ясно с обществото, кой отправя посланията? Защо се подценяват така колегите, не знам. Бенито Мусолини е бил главен редактор на вестник "Аванти", Ленин - на вестник "Правда"...
- Волен Сидеров също.
- Волен Сидеров на "Демокрация". Стефан Стамболов и Христо Ботев са журналисти. Това е най-будната професия.
В България на журналистиката й отредиха такава роля, но недейте, бъдете със самочувствие. Да си журналист е свято нещо. Ще стане един ден свято.
- От понеделник сте политик. До сега вие задавахте въпросите за пенсиите, за образованието, но сега ще ви питат как ще увеличите доходите. Готов ли сте с отговорите?
- Аз живея във "Филиповци", движа се с такси, нямам охрана, пазарувам в супермаркета, говоря си с хората. Това ми е най-голямото предимство. Не минавам със сирени. Комшиите са ми цигани. И наистина искам да направим така, че хората да живеят по-добре. Повече ми е жал за баба Пенка от "Люлин", отколкото за леля Крюгер от Берлин, защото за нея се грижи госпожа Меркел. А за баба Пенка от "Люлин" кой се грижи? Никой! Нали сме българи, нали сме едно семейство, нали сме рода - една кръв. Нали всеки, като чуе химна, му трепва? Нали Бербатов, като вкара гол, викаме заедно "браво"? Кубрат Пулев, като удари - пак сме заедно с "Браво!". Защо се мразим толкова?
- Защо според вас?
- Нямам идея. Или може би имам - крахът на националния идеал, това, че не сме постигнали национално обединение, толкова е убило вярата в нас, че българското общество се е разделило на два лагера - леви и десни. Ние, българите, сами сме избили елита си. Левият - преди 9 септември, от Гео Милев е останало едно стъклено око, защото са го изгорили в една пещ. А после комунистите са си го върнали на десния елит. Имаме 3000 смъртни присъди, около 20 пъти повече, отколкото има на Нюрнбергския процес срещу нацистите. Така че - това ни пречи. Когато Бареков каза стихотворението на Вапцаров на учредителния конгрес на партията, в мен нещо кипна и се зарадвах. Национално помирение. Стига сме се карали, една шепа народ сме. За какво се караме - че живеем много добре ли, или сме много богати? И богатите не могат да са щастливи, когато хората около тях са бедни. Не само студентите, богатите също ще избягат. И тогава през 2124 г. последният българин ще дръпне шалтера от летището, а цар Киро ще е президент. Казвам го с чувство за хумор, нямам нищо против циганите, аз си другарувам с тях. Даже наскоро им помогнах при един инцидент.
- За катастрофата с майката и детето?
- Да, бяха казали, че съм спасил детето. Аз не съм го спасил, а просто го закарах до "Пирогов". Но понеже чух, че Слави се е бъзикал с тази случка, аз не съм извикал медиите.
- Толкова ли е голям разривът между вас?
- Явно толкова, щом си го позволява. Аз мисля, че го обичам още. Нали знаете, между любовта и омразата границата е тънка. Между другото, по този повод, където казват, че съм използвал ефира политически - г-н Трифонов го прави вече 13 години. Той издигна Меглена Кунева за президент в ефир. Това не е ли политически акт? Венелин Петков тогава не го ли беше гнус? Ръководството на bTV не го ли беше гнус? Пуснаха тогава една мижава декларация, че не знаели и Слави прави каквото си иска. А като издигна за народен представител момичето от Варна? Това не е ли политическа акция? Защо, питам аз ръководството на bTV? Нали и двамата сме водещи, нали и двамата имаме политическа воля, и двамата сме външна продукция?
- Разделяте ли се окончателно с bTV?
- Аз го разбрах от вашия вестник. Че ми пожелават всичко добро. И аз им пожелавам всичко добро.
- Като човек историк с коя формация от последните 120 години може да сравните партия "България без цензура"?
- Такива народни движения не е имало много. Може би бих го сравнил с бума на Земеделския съюз след Първата световна война. Говоря това, как Земеделския съюз от една много малка партия става голяма формация, а Стамболийски става министър-председател. Сещам се за такъв ръст..
- Но съдбата на Александър Стамболийски...
- Да. Не я пожелавам никому. Най-голямото преимущество на г-н Бареков е, че е при хората, при които не стига нито телевизия, нито вестник, нито г-н Станишев, нито г-н Борисов. Той ходи на такива места, дето крак на политик не е стъпвал. И не ходи с 550 гавази и с два батальона жандармерия, а ходи и си говори с тях. Това е голямо напрежение, защото и на мен ми се случва всеки ден. Аз ходя по улиците и мен ме спират всякакви хора. И ми разказват проблемите си. Хората живеят ужасно бедно. И това е най-големият ни проблем. Тази бедност ражда простотията. Като си беден и няма какво да ядеш, вместо Яворов и Дебелянов започваш да четеш жълта преса, където обичаш да виждаш, че и известните страдат - че са болни от рак, че са гейове, че са на ръба на смъртта. Вместо Бетовен ти харесва нещо по-ориенталско. Помните ли по време на социализма, че се редяхме на опашки за кинопанорамата да видим първите западни филми? Е, сега има ли опашки? Връщахме хартия, за да си купим книги. Социализмът беше нахранил хората, затова имаха духовни потребности. Сега сме на ниво храна.
- Изходът какъв е?
- Напред и нагоре. Има само една партия и тя се казва България. Не съм го казал аз, беше Тодор Александров от ВМРО. Заедно, лека-полека, ние имаме много по-лесна задача, отколкото са имали дедите ни. На Чаталджа е било по-тежко. А сега трябва да се научим да си напълним дупките по улиците, да спираме на червено. Да си оправим икономиката и да видим в каква посока да се развиваме. Да гледаме българския интерес и да не се топим един пред друг и в Брюксел. Каравелов, като е бил пребит в Черната джамия, като са го питали чуждите журналисти, той казал: "Не, в България не бият", въпреки че е бил смазан от хората на Стамболов.
- Като зам.-председател на "България без цензура" ще настоявате ли коалицията с ВМРО да остане и след евроизборите?
- Ако съм имал условие към Бареков, доколкото аз мога да поставям условие в неговата позиция, то е било да се коалира с патриотична организация. Защото аз се чувствам уютно, самият аз.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
