И най-силният бизнесмен е по-слаб от най-слабата държава.
Думите са на Васил Божков, който перифразира Илия Павлов. Така преди 20 години шефът на "Мултигруп" коментира чувството за безсмъртност, завладяло поредния новоизлюпил се богаташ, решил с някой и друг милион да смени властта, защото не му вършила работа. Не че "Мултигруп" не беше монополизирал точно тази дейност години наред по време на прехода. Но и най-влиятелният олигарх по онова време вече беше разбрал по трудния начин, че можеш да разполагаш с парите на цялата държава, но това изобщо не означава, че тя ще ти позволи да притежаваш и най-малката банка в нея.
Това изказване е направено по време на първите сбирки на клуб „Възраждане“. Същият, обединил имената и милионите на голяма част от хората, записани на обратната страна на снимка, прашасала повече от 15 години в кабинета на Атанас Бобоков. И намерена от прокурорите, докато тези дни събираха доказателствата за участие на русенските братя в престъпна схема за внос на боклук.
Дни наред т.нар бизнес елит се впусна в гадания какво означават сумите, които красят близо 60-те имена под снимката. Докато забавляваха аудиторията със спомените си, ръкоположеният от самия тях за тартор на прехода Васил Божков пък се грижеше за вкарването на допълнителна мистичност на ситуацията. Влезе в ролята и на Али Баба, и на Шехерезада, приготвил приспивни приказки за 1001 нощи.
Нито комичното, нито трагичното поведение на обвиняемите обаче успя да отвлече вниманието от един нелицеприятен факт: Списъкът на Бобокови може да дразни окото на българина с бг милионери, но никой от тях нито вчера, нито днес попада в престижните класации на най-успелите в региона.
Ако е вярно твърдението на най-богатия русенец, а именно: че правил списъка си по книга на най-богатите в България, то излиза, че съвкупното богатство на най-заможните преди 15 години е около 3,5 милиарда долара. Оставаме настрани, че активи за 20 милиарда са приватизирани само по Костово време. Забравяме и за траншовете с червените куфарчета. Фокусираме се само върху факта, че още тогава, за разлика от всичките съседни държави, големи наши играчи на запад от Драгоман и на север от Русе няма. Затова и в класацията на 100-те най-богати в Централна и Източна Европа за 2005 година са записани трима българи и то от 82-ро място нататък. А две години по-късно - след разпиляването на наследството на Илия Павлов и Емил Кюлев, българското участие в балканската бизнесолимпиада е представено само от пещерата на Али Баба.
Още по-тъжно е, че където сме били на опашката в подобни класации преди 15 години, там сме и днес.
В последната класация на топ 500 на компаниите в ЦИЕ – за 2018-та година е похвално, че са се промъкнали 17 родни компании, но сумата от 21 милиарда, с която те участват, за съжаление е само общият им оборот.
Сред десетки румънски, унгарски, хърватски и сръбски предприятия, в първите 100 най-богати фирми в региона фигурират само 4 нашенски.
„Български енергиен холдинг“ е най-напред в класирането, следван от добивната „Аурубис“. Останалите две са петролната рафинерия в Бургас и бензиностанциите на "Лукойл". И двете по това време са свързани с един от списъка на Бобокови. А ако се доверим на думите на депутата Валери Симеонов, Валентин Златев е и кандидат-член на друг списък.
Какво излиза: нашенските баровци, горди приватизатори на икономиката по време на целия 30-годишен преход, влизат в топкласации само за артефакти, луксозни яхти, самолети и лимузини. А когато белезниците щракнат, коронният им номер е да започват да се жалват, че имат световен бизнес, който държавата иска да отнеме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
