Проблемът с неспазването на дисциплината в училище явно взема застрашителни размери, щом родители и учители искат бой и възраждане на някогашните трудововъзпитателни училища. Изненадващите резултати излязоха в анкета на просветното министерство, която министър Анелия Клисарова пусна преди повече от месец. Идеята бе обществото да се произнесе по най-парливите теми в образованието, преди да бъде направен новият просветен закон. Въпреки че неговото писане остава за следващ мандат, Клисарова се надява нейният приемник да ползва резултатите от допитването. В него са отговорили 8724 души, като мнозина са пращали и допълнителни имейли, за да кажат мнението си по въпроси, които не са поставени. 43,5 на сто от отговорилите са учители, значителна част са и родителите.
Най-любопитни отговори е породило питането какви санкции следва да бъдат налагани на учениците като крайна мярка при неизпълнение на задълженията им. Тук министерството не е посочило предварително конкретни отговори, анкетираните трябва сами да предложат наказанията. Клисарова преди време призна, че самата тя не знае какви трябва да бъдат мерките и чака свежи идеи от обществото. 21,1%, или всеки пети, от отговорилите са на мнение, че санкцията трябва да бъде изключване от училището.
Мнозина са и за общественополезен труд, какъвто и в момента се прилага от директорите като форма на наказание, но има и такива, които са записали "настаняване в ТВУ". 13,2% смятат, че родителите трябва да се глобяват в подобни случаи, защото това ще е най-ефективната санкция. 5,8% са на мнение, че финансовото наказание може да дойде и по линия на отнемане на детски надбавки и помощи. 5,2% искат връщане на някогашната оценка за поведение, а 7 на сто смятат, че който не слуша, трябва да бъде временно отстранен или да повтори класа. С по-нисък процент, но все пак в статистическата извадка, има и по-ексцентрични отговори - например, че на такова дете не трябва да се разрешава да кандидатства във вуз. Близо 20 души смятат, че боят в училище ще реши проблема. Процентът им не е висок, но самият факт, че в ХХI век някой иска в БГ училището да фигурира подобно наказание, е показателен за кризата, в която сме изпаднали по отношение на дисциплината. Малцина (1,2%) са на мнение, че не са необходими санкции, а стимулиране на децата.
Друг въпрос, който разделя обществото, е кога да се завършва основното училище. Приблизително равно количество хора (по около 40%) са разделени между даването на първа диплома в седми и осми клас. 20,6% са за край на основното школо в девети клас. По този повод Клисарова заяви, че това вече не стои на дневен ред, а другите два варианта ще бъдат обсъждани допълнително. По нейните думи младите хора настояват за завършване в VII клас, а тези над 30 години, както и учителите от по-малките населени места - за осми. Масово обаче е мнението, че математическите гимназии трябва да бъдат оставени да приемат от пети клас - нещо, което предишното министерство се опитваше да премахне. Клисарова каза, че родители настояват английският да стане задължителен и да се учи още от първи клас.
Близо 70% искат и въвеждане на разрешителен режим за частните занимални, а не всеки едноличен търговец да има право да ти гледа детето без контрол от страна на министерството. Почти толкова са и хората, които настояват децата още до четвърти клас да полагат поправителни изпити и да повтарят. В момента това не съществува като опция и затова много хлапета стигат до пети клас неграмотни. Много от запитаните искат и децата да получават оценки с цифрово изражение в началния курс. Около половината запитани обаче се противопоставят на това в четвърти клас да има миниматури. Над половината от тях са учители. Директорите от своя страна не желаят да имат мандат и искат поста доживот. 55,8% от запитаните смятат, че мандат трябва да има, но 75% от участвалите директори са маркирали отговора "не".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
