- Роби и Роберта помагат на деца, техни "колеги" "заработват" като дронове на границата
Неотдавна просветното министерство организира дискусия, в чийто център бе изкуственият интелект. Причината, в близките десет години той ще замени много от професиите, а все още познания за него се изучават в четири български университета от общо 51 - тоест основно в техническите вузове в България. За ТУ- София това например не е ново и дори не е основен учебен предмет. Младите хора се учат дори как да вграждат емоции в онова, на което навремето Айзък Азимов посвети творбата си "Третият закон на роботиката". Закон, който гласеше, че роботът не може да навреди по никакъв начин на човека.
Тогава обаче темата за законите на роботиката бе единствено в сферата на така наречената научна фантастика. Днес роботите са все по-често срещано явление не само в БАН и университетите, а и в училището и дома. Да си включиш климатика от смартфона, преди да се прибереш, вече е нещо не чак толкова необикновено. А роботът отдавна не е само хуманоид, който изпълнява командите ни. Като гледаме какво прави във Фейсбук - направо си е първи цензор. По границата е дрон, в училище е първи приятел, при инвалидите е така нареченият екзоскелетон, който им помага да извършват движения.
В БАН отдавна вече има институт по роботика, чието произведение "Голямата стъпка" се запозна през ваканцията с децата и те се запознаха с него. "Голямата стъпка" е робот, който помага на малчуганите, точно както и първите хуманоидни роботи у нас Роби и Роберта. Те обаче нямат българско гражданство - "родени" са във Франция. Но могат да пеят български песни, да пишат на кирилица и да обучават деца. Най-ценното е, че могат да помагат на ученици със специални образователни потребности да усвоят по-лесно уроците и знанията. Роберта ще подпомага работата на обучаващия персонал като разиграва определени сценки със децата. Тя може да се движи, да танцува и да изпълнява определени действия. Брат й Роби вече е гостувал в няколкоцентъра за деца със специални образователни потребности у нас - в София, Гоце Делчев и Банско. Той пее песни на децата, разказва им приказки и дори играе баскетбол с тях.
Двата робота са конструирани от водещата в роботиката френска фирма Aldebaran, но софтуерът и хардуерът им са програмирани от наши учени. Роби и Роберта бяха сред основните атракции в Института за системно инженерство и роботика на БАН като част от инициативата на Академията да показва институтите си.
"Заслугата на нашия институт е в това, че ние направихме такъв софтуер и за двата робота, че да могат те да общуват безпроблемно с децата.Нещо, което постоянно се повтаря, става отегчително. За да не се получава това, Роберта има такива алгоритми, с които постоянно държи вниманието на децата. И те с огромно желание я слушат. Научихме я да говори, да изнася мънички лекции, да разказва на децата любопитни неща, да пее песнички - това за децата в предучилищната възраст е събитие и ги впечатлява", обяснява шефът на Института по роботика акад. Чавдар Руменин.
"Роботиката обединява сензорика, мехатронни системи и изкуствен интелект. Върху тази платформа са създадени иновационните технологии в института", коментират колегите му.
Изкуственият интелект ще има все по-нарастващо значение в производството, като очакванията са до 2040 г. 47% от индустрията да бъде роботизирана. Институтът участва в реализирането на колаборативни решения, когато хора и роботи извършват едновременно производствен процес. Вече има множество патентовани изобретения на учени от института, голяма част от които са внедрени. Общото икономическо въздействие на внедрени разработки на учени от Института по роботика е за над 45 милиона лева. В допълнение на това пред бизнеса ни до десет години ще има и друго предизвикателство - въвеждането на квантовите компютри. Служителите, които сега са били обучени да работят на стандартния уиндоус, ще трябва да работят на квантови компютри, като не всички български компании ще бъдат в състояние да заплатят за това. Ако изкуственият интелект не бъде вкаран навреме в училище, това ще струва десетки и стотици хиляди левове на фирмите, предупредиха от МОН.
В момента институтът по роботика на БАН тества изкуствения интелект и с много допълнителни приложения. Роботизирана система за получаване на електрическа енергия от морските вълни с мощност до 4 kW е монтирана край Шкорпиловци. Учените са намерили нестандратно решение за автономно придвижване на роботите с помощта на балонен модул. По този начин се повишава ефективността на акумулаторния блок, увеличава се теглото на пренасяните товари до трудно достъпни или рискови зони. В друг институт на БАН пък създават "роботи", които изпълняват действията на хора, които отдавна са обездвижени, като се обличат в така наречените екзоскелетони. Те помагат както за раздвижването на мускулите им, така и за изпълнението на елементарни движения - например повдигане на чаша с вода. Роботът "Макрона" на проф. Костадин Костадинов от Института по механика пък опложда ин витро, като неговите попадения са в пъти по-точни от тези, които се правят от лекарите, и спестява както болки на жените, които искат да заченат, така и допълнителни разходи на семейството.
Учените от Института работят с талантливи ученици, като съдействат за практическото реализиране на техните идеи. Основната цел на създадената към Ученическия институт на БАН Робо-Академия е да свърже науката и иновациите с образованието. В десетки училища в страната вече в часове за извънкласни занимания деца създават лего-роботи и им възлагат различни мисии, а отборите ни по роботика успешно се състезават и печелят победи в няколко поредни международни олимпиади, като за участието си в тях са подкрепяни от бизнеса. В следващата година МОН отпуска още пари за извънкласни занимания, в които 60 на сто от децата трябва да участват в кръжоци по природни науки, математика или изкуствен интелект.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com