Екзоскелетът се облича като дреха, раздвижва парализирани и ни пренася във виртуален свят
Разработката на БАН и европейски учени ще се използва и за психотерапия на насилници
Могат ли компютърните игри да бъдат претворени в живота? Екип от 17 учени на БАН отговаря утвърдително на този въпрос. Именно от компютърна игра тръгнал проект за нов робот, който човек може да... облече. Името му е екзоскелетон, а върху идеята работят учени от няколко страни. Българите си партнират най-вече с колеги от Барселона и Пиза, разказва ръководителят на екипа д-р Иванка Венева от Института по механика и биомеханика.
Някои мечтаят да видят себе си отново млади, други - да се превъплътят в любим компютърен герой. Екзоскелетонът, който разработват учените от БАН, може да изпълни тази задача. Всъщност роботът, който човек може да облече, има три функции. Първата от тях е свързана с рехабилитацията на болни или парализирани хора, които трудно раздвижват крайниците си. Роботът представлява торс с две ръце и два крака, снабдени със сензори, които задвижват механично пострадалия крайник и улесняват движенията му. Заради това вероятно
ще бъде много търсен в клиники по ортопедия
например, надява се Иванка Венева. Той може да улесни движенията на парализирани хора, въпреки че в медицината има спорове за това доколко механичното задвижване на крайника е полезно за оздравяването, или в рехабилитацията трябва да се натоварва целият организъм. Задачата на инженерите обаче е да създадат улеснението, докато медиците спорят за най-добрата терапия. Роботът обаче има и други приложения - едно от тях е свързано с виртуален шлем, който човек поставя на главата си и се оказва във виртуална реалност. За разлика от компютърните игри, където героят трябва да се намира само в едно определено пространство, за да могат сензорите да действат, с този робот той може свободно да се движи. Сензорите са монтирани на екзоскелетона, те черпят и подават информация към компютъра чрез интернет в реално време. И на екрана можеш да видиш своя образ - само че значително по-млад например. Една от задачите е да се провери дали това може да предизвика обратно въздействие върху човешката психика - виждайки себе си по-млад, здрав и жизнен, действително да подобриш функциите си и в известна степен да се "подмладиш". Ще бъдат разработени различни аватари, в които човекът, сложил шлема, се въплъщава. Не е задължително това да е той - например
може да си избереш за аватар извънземно
Ще има и различни сценарии на ситуации, в които хората с шлема могат да се окажат. Едната от възможностите е например да се пресъздаде сцена на насилие, като човекът с виртуалния шлем влезе в позицията на жертвата. Това би могло да служи за терапия за хора, пострадали от нечия агресия. Може да се използва и като терапевтично средство при самите насилници - ако те влязат в позицията на жертвите си и преживеят върху себе си агресията, е възможно това да ги промени и да послужи за превенция в бъдеще. Може да се използва и от психолозите при работа със семейства - например родители и деца, или пък съпрузи, да разменят ролите си, за да разберат по-ясно какво преживява другият. Любопитното е, че виртуалният шлем може да бъде от полза и за хора, които например се притесняват от публични изяви и презентации. Слагайки шлема, можеш да видиш себе си като зайче например, а останалата публика - като анимационни герои, които не те заплашват с нищо, и по този начин да омаловажиш страха си, разказва д-р Венева. Самата програма е направена така, че човек може да види себе си и на съвсем друго място - да речем, в Барселона. Учените вече са правили подобен тест с испанските си партньори.
Третата функция на робота-дреха е усещането на допир. Така, ако с шлема си попаднал във виртуалния свят, можеш да се здрависаш например с другите аватари в него и да усетиш докосването им съвсем реално. Този ефект учените са
направили на принципа на фитнес тренажора
при който уредът ограничава движенията ти, за да те накара да упражниш по-голям натиск. Така и при екзоскелетона движенията биват ограничени по такъв начин, че ти усещаш натиск с точната сила, която е упражнил аватарът от другата страна на връзката. Тази функция служи за проследяване и отчитане на движенията и тяхната сила, особено ако човекът трябва да възстановява мускулите си.
Проектът се разработва по европрограма, за която БГ екипът е получил 1 млн. лева. 25% от парите са от съфинансиране, но не сме имали проблеми с тях, МОН ги отпусна веднага, когато бяха необходими, разказва Иванка Венева.
В момента екипът е разработил три прототипа - един по-лек, друг малко по-тежък, и трети, при който е точно наподобено разположението на мускулите. Вече са сглобени торсът и едната ръка, а до края на месеца ще бъде готова и другата. Екипът си е поставил за цел а приключи проекта до края на годината, но след това смятат да го продължат, като разработят робота вече в лек и удобен вариант, който може да бъде приложим директно в практиката. Очакват към него да има интерес не само от страна на болниците - той е
подходящ и за тренажор на космическите станции
Когато роботът бъде напълно готов, човек ще може да го носи и у дома, а и на улицата, да извършва с него движения, да вдига тежки предмети. Екзоскелетоните обаче трябва да бъдат разработвани индивидуално за този, който ги поръча, въпреки че и сегашният проект има възможност например за регулиране дължината на крайниците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
