Анкара ще използва енергийните проекти като разменна монета с Москва
Весела Чернева,
програмен директор на Европейски съвет за външна политика
"Замразяването" на отношенията между Владимир Путин и Реджеп Ердоган беше кратко и продължи около 6 месеца. А "размразяването", ако срещата в Санкт Петербург може да бъде тълкувана като такова, се случи доста бързо. Дори по-бързо от замразяването след свалянето на руския самолет през ноември 2015 г. Всъщност бързината и непредвидимостта на тези събития прави цялата картина малко странна от европейска гледна точка. Защото се оказва, че две големи страни, които имат общи икономически и други интереси, могат от днес за утре да станат врагове и след това също толкова бързо да се сприятелят отново.
"Турски поток" е част от пакета
който са обсъждали Ердоган и Путин в Санкт Петербург, заедно с атомната електроцентрала "Аккую", чийто строеж беше замразен след инцидента през ноември миналата година. Това са двата големи репера в руската стратегия по отношение на Турция. От много години Турция има функцията на енергиен център между изтока и запада. Всъщност за нея тези два проекта са важни, но не толкова, колкото за Русия, която в момента търси къде да продава повече от своите енергийни продукти, за да запълни бюджета си. В момента Турция задоволява над 55% от своите собствени нужди от газ и нефт от Русия. Турските експерти са на мнение, че тази зависимост не би трябвало да се увеличава. Така че Турция вероятно преди всичко ще иска отстъпки по отношение на туризма и търговията. А тези енергийни проекти до някаква степен са като разменни монети за добрите й отношения с Русия.
Във всеки момент, в който отново се заговори за "Турски поток", България започва да се притеснява, че ще има пропуснати възможности в енергетиката и че една тръба отново ще я заобиколи.
Състоянието на "студена война"
между Русия и Турция изглеждаше доста опасно от европейска гледна точка. Когато две непредвидими държави, в които решенията се взимат единствено в главата на съответния им президент, са в такава степен на антагонизъм, е много опасно за всички край тях. Изглеждаше, особено тази пролет, че всичко може да се случи - включително да се стигне до въоръжен сблъсък, че Черно море може да е част от зона на конфликт. Това, че Турция и Русия отново си говорят е добра новина за Европа, и за България.
Същевременно едно прекомерно сближаване между Русия и Турция, ако то е извън икономическите параметри и в геополитическо измерение, то то ще е антизападно и антиевропейско. Това се основава на подозрението и на неприязънта на Путин и Ердоган към Запада и към ЕС. Двамата имат различни причини за това. Критиките на Запада към Ердоган и към Путин създават възможност за този антизападен съюз. Тези критики обаче са съвсем оправдани.
*Заглавията са на редакцията
записа Михаела БЛАГОЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
