Ри­ба­ри вди­гат хра­ма "Св. Ди­ми­тър" във Ви­дин

• Рез­ба­рят Фи­лип Фи­ли­пов пра­ви от ли­по­во дър­во ико­нос­та­са, ар­хи­е­рейс­кия трон и ам­во­на
• Най-го­ля­ма­та цър­к­ва у нас след "Св. Ал. Нев­с­ки" пос­т­ро­е­на са­мо с да­ре­ния на ми­ря­ни­те

Лю­бо­пит­но е, но щом ту­рис­ти­чес­ки­те гру­пи, прис­тиг­на­ли във Ви­дин с кру­из­ни­те ко­ра­би за­ра­ди сред­но­ве­ков­на­та кре­пост "Ба­ба Ви­да", по­лу­чат час сво­бод­но вре­ме, тръг­ват на гру­пи по цен­т­рал­ния пло­щад и близ­ки­те ули­ци. Спи­рат по-мла­ди хо­ра и не­що пи­тат. Как­во? Къ­де се на­ми­ра мо­лът или ня­кой го­лям ма­га­зин за по­да­ръ­ци и су­ве­ни­ри? Ни­що по­доб­но. Пи­тат къ­де се на­ми­ра го­ле­ми­ят храм "Све­ти Ди­ми­тър", твър­ди Цец­ка Цо­ко­ва, ек­с­перт по ту­риз­ма в об­щи­на­та. Тръг­на­ли към Ви­дин, те са се ин­фор­ми­ра­ли кои са по-ин­те­рес­ни­те обек­ти в гра­да. И ма­кар че хра­мът не е вклю­чен в тех­ния мар­ш­рут, те тръг­ват към не­го. Вли­зат и ах­ват. Не па­лят све­щи, а го раз­г­леж­дат. Ко­мен­ти­рат по­меж­ду си ар­хи­тек­тур­ни­те фор­ми, сте­но­пи­си­те. Ако вът­ре има ня­кой све­ще­ник, той от­го­ва­ря на въп­ро­си­те им. Те не са тол­ко­ва от ду­хов­но ес­тес­т­во, кол­ко­то от стро­и­тел­но, ар­хи­тек­тур­но, кул­тур­но. Та­ка те са­ми от­к­ри­ват храм, кой­то е па­мет­ник на кул­ту­ра­та от на­ци­о­нал­но зна­че­ние.

Мал­ко из­вес­т­но е, че "Све­ти Ди­ми­тър" със сво­и­те вну­ши­тел­ни раз­ме­ри е

вто­ри­ят по го­ле­ми­на пра­вос­ла­вен храм у нас

след со­фийс­кия "Алек­сан­дър Нев­с­ки". Мо­же би ма­ща­би­те му прив­ли­чат чуж­ден­ци­те, а и бъл­га­ри­те, тръг­на­ли на пок­лон­ни­чес­ки ту­ри­зъм из стра­на­та.

Хра­мът е мно­го стар - при­ел е пър­ви­те си бо­го­мол­ци през 1900 го­ди­на на връх праз­ни­ка на пат­ро­на све­ти Ди­ми­тър - 26 ок­том­в­ри. Пос­т­ро­ен е вър­ху дру­га, дър­ве­на цър­к­ва на съ­що­то мяс­то, ко­я­то съ­що но­си­ла име­то на све­ти Ди­ми­тър. Но след 240 го­ди­ни служ­ба на вя­ра­та, рух­на­ла. По та­зи при­чи­на на 9 де­кем­в­ри 1884 го­ди­на би­ло взе­то ре­ше­ние за пос­т­ро­я­ва­не на но­ва, здра­ва и дъл­го­веч­на. И се ока­за­ли про­зор­ли­ви - хра­мът слу­жи на вяр­ва­щи­те до днес.

Ко­га­то след 1989 го­ди­на об­щи­на­ри­те уму­ват кой ден да из­бе­рат за праз­ник на Ви­дин, еди­но­душ­но би­ло взе­то ре­ше­ни­е­то за 26 ок­том­в­ри. От­то­га­ва до днес и за­нап­ред све­ти Ди­ми­тър се обя­вя­ва за ду­хо­вен пок­ро­ви­тел на Ви­дин, а ико­на­та му мо­же да се ви­ди във все­ки ка­би­нет на мес­т­ни­те уп­рав­ни­ци. Тя е и

най-цен­ни­ят дар на все­ки гост

пос­ре­щан в те­зи ка­би­не­ти.

Стро­и­тел­с­т­во­то на хра­ма е из­вър­ше­но са­мо с да­ре­ния на ви­дин­ча­ни. Най-го­лям при­нос за то­ва има то­га­ваш­ни­ят ви­дин­с­ки мит­ро­по­лит ек­зарх Ан­тим Пър­ви, кой­то уми­ра през 1888 го­ди­на и ос­та­вя ця­ло­то си със­то­я­ние за пос­т­ро­я­ва­не­то на то­зи храм. Мно­го па­ри да­ли и ес­на­фи­те - зла­та­ри, ри­ба­ри, лод­ка­ри.

Пър­ви­ят ка­мък на то­зи храм е по­ло­жен през 1885 го­ди­на. Пла­нът е из­ра­бо­тен от ар­хи­тект Бах­на­ни. За тех­ни­чес­ки ръ­ко­во­ди­тел е бил наз­на­чен град­с­ки­ят ар­хи­тект Ев­ге­ний Гес­лер, а учас­тие в из­г­раж­да­не­то са взе­ли още Ма­чис Йо­сиф Мен­т­рел, Вър­хо­та и Ко­жу­ха­ров. Гла­вен майс­тор е бил Ген­чо Кън­чев от Тряв­на. Учас­т­ва­ли са и ита­ли­ан­ци­те Ан­то­ни Ба­тис­ту­ти, Бар­т­лок Кле­ва и Фран­чес­ко Гу­сар­ди.

Хра­мът има кръс­то­ку­по­лен план с три над­лъж­ни и един нап­ре­чен ко­раб, вър­ху ко­и­то се из­г­раж­да бо­га­та и мо­но­го­о­бем­на ком­по­зи­ция.

 

Цен­т­рал­ни­ят ку­пол е ви­сок 33 мет­ра

 

и се но­си на че­ти­ри сво­бод­но сто­я­щи под­по­ри, ко­е­то под­чер­та­ва обем­но-прос­т­ран­с­т­ве­ния об­лик на хра­ма. То­ва му при­да­ва ве­ли­чес­т­вен, вну­ши­те­лен вид. За­вър­шен е през 1900 го­ди­на. Пър­ва­та ли­тур­гия е би­ла от­с­лу­же­на на 26 ок­том­в­ри съ­ща­та го­ди­на. През 1925 го­ди­на рез­ба­рят Фи­лип Фи­ли­пов из­ра­бот­ва от ли­по­во дър­во ико­нос­та­са на цър­к­ва­та, ар­хи­е­рейс­кия трон и ам­во­на. Ин­те­рес­но е, че е бил обя­вен кон­курс за из­ра­бот­ка­та на стен­на­та жи­во­пис и ико­на­та на све­те­ца-пат­рон. Той бил спе­че­лен от ху­дож­ни­ка от Со­фия Гос­по­дин Же­ляз­ков. Но в из­пис­ва­не­то на хра­ма учас­т­ват и про­фе­со­ри­те от ху­до­жес­т­ве­на­та ака­де­мия Ст. Ива­нов и Н. Ма­ри­нов, как­то и ху­дож­ни­кът Илия Ле­фев и де­ко­ра­то­рът Ге­ор­ги Алек­си­ев. Ра­бо­та­та по вът­реш­но­то уреж­да­не на хра­ма е за­вър­ше­на през 1926 го­ди­на. През ок­том­в­ри съ­ща­та го­ди­на е бил ос­ве­тен от то­га­ваш­ния мит­ро­по­лит Не­о­фит.

 

Мон­ти­рат в ку­по­ла град­с­кия ча­сов­ник

Ос­вен соб­с­т­ве­на­та, хра­мът има и дру­га ис­то­рия, свър­за­на с то­га­ваш­на­та власт. Пре­ди бли­зо 120 го­ди­ни об­щи­на­ри­те го из­би­рат за пос­та­вя­не на дъл­гот­ра­ен, из­ра­бо­тен от ви­со­ко­ка­чес­т­вен ма­те­ри­ал град­с­ки ча­сов­ник. На дос­тав­ка­та и мон­та­жа на ме­ха­низ­ма са пос­ве­те­ни це­ли 8 за­се­да­ния на об­щин­с­кия съ­вет. Ча­сов­ни­кът е дос­та­вен 1900 го­ди­на от Мюн­хен, Гер­ма­ния и мон­ти­ран в ку­по­ла на хра­ма.

Об­щин­с­ко­то уп­рав­ле­ние най-нап­ред се свър­з­ва с ви­ен­с­ка­та фир­ма "Richard Ziebing", ко­я­то при­е­ма да дос­та­ви ча­сов­ник с две кам­ба­ни от по 500 кг за 4500 злат­ни ле­ва, без так­са­та за пре­воз и мон­ти­ра­не.

За­па­зе­но е ре­ше­ние на об­щин­с­кия съ­вет, кой­то ко­ман­ди­ро­ва във Ви­е­на град­с­кия ар­хи­тект и един от чле­но­ве­те на об­щин­с­кия съ­вет, за да про­ве­рят на мяс­то ка­чес­т­во­то на ма­те­ри­а­ла, от кой­то се из­ра­бот­ва ча­сов­ни­кът. Ми­нис­тъ­рът на вът­реш­ни­те ра­бо­ти оба­че заб­ра­ня­ва ко­ман­ди­ров­ка­та, ко­я­то не оп­рав­да­ва­ла раз­хо­ди­те. Меж­дув­ре­мен­но в об­щи­на­та пос­тъп­ва но­ва офер­та - от мюн­хен­с­ка­та фаб­ри­ка "Lon Mannhardtsche". В та­зи офер­та кам­ба­ни­те съ­що са две от об­що 850 кг. За ча­сов­ни­ка, тран­с­пор­ти­ра­не­то до ви­дин­с­ко­то прис­та­ни­ще и мон­та­жа се ис­ка­ли 10 000 злат­ни ле­ва. Фаб­ри­ка­та да­ва­ла и 5 го­ди­ни га­ран­ция. Об­щин­с­ки­те съ­вет­ни­ци из­с­луш­ват аген­та на фаб­ри­ка­та, кой­то прис­ти­га във Ви­дин на соб­с­т­ве­ни раз­нос­ки и ис­кат на­ма­ле­ние от це­на­та. Той от­с­тъп­ва 500 лв., а след то­ва още 500. Та­ка це­на­та ста­ва 9000 злат­ни ле­ва. Но след ме­сец съ­вет­ни­ци­те ре­ша­ват за ча­сов­ни­ка да бъ­дат пла­те­ни 8500 лв. При та­зи це­на сдел­ка­та би­ла одоб­ре­на от про­из­во­ди­те­ля, кой­то из­п­ра­ща ча­сов­ни­ка с ко­раб по Ду­на­ва. На 20 ав­густ 1900 го­ди­на ча­сов­ни­кът бил мон­ти­ран. Об­щи­на­та е по­е­ла раз­хо­ди­те по под­дър­жа­не­то на ча­сов­ни­ка, наз­на­ча­ва и чо­век, кой­то да се гри­жи за не­го. Име­то на пър­вия град­с­ки ча­сов­ни­кар е Мой­сей Ла­за­ров, кой­то след то­ва е сме­нен от Ис­ма­ил Бош­ня­ков. Бли­зо 40 го­ди­ни го е под­дър­жал Али Ха­джи­а­ли­ев. От 1940 го по­е­ма Кръс­тьо Дин­чев, а след то­ва - си­нът му Си­ме­он.

Ча­сов­ни­кът се е пов­реж­дал са­мо един път - през 1996 го­ди­на. То­га­ва е спрял и не е ра­бо­тил до 1998, ко­га­то е поп­ра­вен и пус­нат от­но­во. Спрял е и през 1999 го­ди­на по вре­ме на го­ля­мо­то зе­мет­ре­се­ние в Тур­ция. Спо­ред спе­ци­а­лис­ти­те, за 120 го­ди­ни ме­ха­низ­мът на ча­сов­ни­ка е из­пол­з­вал ед­ва ед­на тре­та от ре­сур­са си. Точ­ност­та му е плюс 1 ми­ну­та за два ме­се­ца. Не му вли­я­ят ни­то нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри, из­ме­ре­ни във Ви­дин - ми­нус 32 гра­ду­са, ни­то ви­со­ки­те - над 40 гра­ду­са. Та то­зи ча­сов­ник, кой­то е ис­то­ри­чес­ки фе­но­мен, про­дъл­жа­ва да слу­жи на ви­дин­ча­ни и до днес.

Дос­ко­ро той бе един­с­т­ве­ни­ят в гра­да. И по­не­же съ­об­ща­ва вре­ме­то на все­ки пет­на­де­сет ми­ну­ти не са­мо с ци­фер­б­ла­ти­те си, но и с кам­ба­нен звън, слу­жил е на це­лия град. Днес зву­кът не сти­га са­мо до от­да­ле­че­ни­те квар­та­ли.

От дни ви­дин­ча­ни имат и вто­ри град­с­ки ча­сов­ник. Той е мон­ти­ран вър­ху не­ви­сок стълб в але­я­та, ко­я­то во­ди към Ду­на­ва. Част е от про­ек­та за мо­дер­ни­за­ция на цен­т­рал­на­та пе­ше­ход­на зо­на.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com