Осем болници може да останат без договор със здравната каса догодина. Причината са рестриктивните промени, с които властта се опитва да ограничи неконтролирания ръст на разходите за здравеопазване. На 2.77 млрд. лв. възлизаха разходите на касата за 2013 г., през тази харчовете й бяха планирани за 2.8 млрд. лв., но реално ще стигнат над 3.2 млрд. лв. Затова догодина бюджетът на касата се предлага да е над 3 млрд. лв. От касата предложиха да е 3.15 млрд. лв., но както "Стандарт" писа, по искане на здравния министър Петър Москов той е орязан с 80 млн. лв. Най-голямо перо в разходите се пада на клиниките - за 2014-а те ще глътнат 2.6 млрд. лв. За да ограничат тези харчове, в проектобюджета на НЗОК се предлага фондът да не сключва договор с болници, които ще получат разрешение за дейност през 2015 г. Ако промените се приемат, с тези лечебни заведения касата ще може да работи от 2016 г.
Общо осем са болниците, които чакат на опашка в здравно министерство за разрешение за дейност две седмици преди края на годината. Това сочи справка от ведомството за в. "Стандарт". Две от тях са многопрофилни, 3 са специализирани, една е за рехабилитация и последните две са диализни центрове. Въпреки рестрикциите обаче други осем нови болници ще сключат договор с НЗОК от догодина, ако пожелаят. Те вече получиха разрешение за дейност през тази година. Както вече "Стандарт" писа, това са една многопрофилна болница, три специализирани, три за рехабилитация и една диализна. Някои от тях като диализния център успяха да сключат договор с НЗОК дори още тази година.
348 е броят на клиниките с последните осем, които отвориха врати тази година. От тях 107 са частни. Договор с касата за 2014 г. по клинични пътеки имат 347 лечебни заведения, сред които са не само болници, но и медицински центрове. Още 104 имат договор по клинични процедури, тяхната дейност основно е за онкология и диализа. За 2012 г. клиниките с договор по пътеки са били 336, а по процедури - 90.
7 нови лекарства гълтат 30 милиона
Болниците купуват един продукт с 3 бона разлика
Седем са новите лекарства за рак в клиниките, които касата ще трябва да плаща от догодина. Те ще глътнат близо 30 млн. лв. за 280 пациенти по изчисления на експертите в НЗОК. Това прави среден разход на онкоболен от 100 хил. лв. за година. Още пет нови лекарства за химиотерапия чакат на опашка, за да влязат в списъка на касата. Ако това стане очакваният разход за 2015 г. за 155 души е над 17 млн. лв. или над 113 хил. на човек. Харчовете за медикаменти са другият основен проблем в овладяването на разходите за здравеопазване след болниците. Само за лекарства за химиотерапия в болниците касата тази година ще даде над 213 млн. лв., което е с 68 млн. лв. над плануваното. Затова властта обсъжда мерки и за тези харчове. Едната опция е въвеждането на задължителни отстъпки от цената, тъй като доброволните не сработиха. Другият голям проблем са различните цени, на които болниците купуват едни и същи лекарства за рак. Почти три хиляди лева е разликата за everolimus. Различните болници са го купували от 4604 лв. до пределната му цена 7149 лв., сочат данните на НЗОК. В повечето случаи обаче разликата е по-малка. При epoetin-alfa например касата е плащала на болниците от 172 лв. до 295 лв. "Действащата система неминуемо води до разлики в цената на един и същи продукт в болниците. Заради конкуренцията между различните дистрибутори цената често пада под определената в позитивния списък, която е най-ниската от цената в 10 европейски държави. Ако има твърде големи разлики, трябва да се установи на какво се дължат", коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на иновативните компании.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
