Венецианската харта е подложена на критика, има още 240 документа на ИКОМОС и ЮНЕСКО
Защо да не възстановяваме изцяло крепостите, когато имаме точни данни, пита арх. Юлий Фърков
Архитект Юлий Кирилов Фърков е носител на наградите „Архитект на годината" за 2008 г. и 2009 г., на орден "Златен век" и грамота на Министерство на културата, на „Сграда на годината" 2013 г. и 2014 г. Роден през 1946 г. Завършил е ВИАС(днес УАСГ) през 1971.Работил е в Балканстрой"- НИПК,в МВнР като инспектор по културното наследство, в Центъра по архитектурознание към БАН и в Министерство на околната среда. Лицензиран експерт за ОВОС по част "Културно-историческо наследство".Автор е на десетки проекти по консерваиця, рестварация и адаптация на паметниците на културата, сред които се открояват комплекса при метростанция „Сердика" в София, крепостната стена на ранновизантийска крепост на нос Акра (Акин) до Черноморец, на Лъвов мост в София, на средновековната църква „Свети Николай Чудотворец" в ,Созопол, на антична вила „Армира", на крепостта „Перистера" в Пещера, виртуална реконструкция на късноантична и средновековна крепост и църковен ансамбъл на хълма „Св. Спас" при село Белчин бян, на Хисарлъка в Кюстендил, на средновековна църква „Св. Йоан Къстител", раннохристиянска базилика „Св. Йоан Предтеча" и манастирски крила, на остров Св. Иван, край град Созопол. Автор е на десетки студии и статии, посветени на проблемите на рестварацията, консеревацията и адптацията на културно историческите паметници.
* Огромни научни екипи правят предварителните проучвания, всичко се одобрява от НИНКН и културното министерство
* Археолозите са светци - спасяват историческата ни памет
* Нека водим дебата без обиди и лични нападки
- Арх. Фърков, защо се стигна до този остър дебат по проблемите на реставрацията? За какво всъщност става въпрос?
- Когато се говори за такъв важен проблем, има дума науката. Именно тя решава всичко. Това е моето твърдо убеждение. Технологията на всички подобни изследвания и реставрационни работи започват с нея. Моят вече полувековен опит ме е научил на това. Разбира се, всеки може да допусне грешки, но си има ясни принципи на изследване. При изготвянето на реставрационните проекти в основата на всичко са археолозите. Те изследват архитектурните паметници, оцелели от миналото. А за съжаление, нашето културно-историческо наследство е доста съсипано. Нашата история е толкова противоречива и изпълнена със сривове - не само като историческа памет, но и като погром върху нейните материални свидетелства. Защото най-голямото оръжие на завоевателите е било именно унищожаването на сградите - крепости, църкви и т.н., които са символите, белезите на националната идентичност. И тук трябва да подхождаме много сериозно и внимателно. Защото всеки такъв символ на културно-историческата памет на България, преживяла вече 8000 години, се е преправял многократно. Той е противоречив, защото всяка цивилизация, преминала през нашите земи, е налагала своята архитектура и се е стремила да заличи предишната. Тези цивилизации са се вплели неразривно и това е деликатният момент, който археолозите разкриват и изясняват. Така че археологът е един вид "примус интер парес" (пръв между равни - б.р.) в рамките на интердисциплинарния екип, който прави цялостното проучване на обекта. Той води със себе си архитекти, инженери, геолози, реставратори, ако щете и сеизмографи и агрономи. Именно така се пресъздава общата картина на дадения обект.
След това вече идва ред на реставрацията. Но и тя не може да бъде откъсната от общата работа под контрола на археолозите.
- Те докъде наблюдават процеса и участват в него?
- От началото на реставрацията, до експонирането на движимите артефакти екипната работа продължава. Всички специалисти си носят отговорността. А сега всеки говори, всеки приказва, критикува и хвърля кал. Не мога да се съглася с тези критики. Разбира се, всеки има право на мнение, всеки има право на форум, но не може да се критикува безотговорно и най-вече да се отправят лични нападки.
- Бихте ли дали конкретен пример за ваш проект - да речем крепостта "Перистера" над Пещера?
- Там започнах работа заедно с археолозите, още в началото на разкопките. Изследвахме и номерирахме всеки изровен камък, приложихме всички модерни методи като фотометрия и т.н. Откритият материал ни даде информация за конструктивните особености и цялата архитектурна планировка. Успяхме да уточним височината и типа на крепостта благодарение на откритите паднали арки и металните елементи, свързвали дървените конструкции от цитаделата, части от покривното покритие. И на базата на всички тези артефакти възстановихме изцяло само нея. Защото бяхме сигурни, че е изглеждала именно така и е била толкова висока. "Перистера" е едно бижу, което мечтая тепърва да се случва навсякъде в България. Така че не разбирам всички тези критики и възражения. Не мога да приема хладнокръвно тези неща. Нека се смирим малко, нека обсъждаме нещата спокойно и внимателно. Нека всеки си публикува мнението, но с името си. Защото сега форумите са пълни с анонимки. Нека да видим и мненията на общините, които са давали съответното съгласие. Нека има един диалог, който да премине от тези космически по мащабите си противостояния в един наистина конструктивен разговор.
В крайна сметка, всички проекти минават през Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерството на културата. След това пък се обсъждат в съответната община. Ние разбираме отговорността и си я носим. Нека всеки си носи неговата.
- В основата на разгорелия се обществен спор е въпросът до каква степен да се реставрира даден обект - "до зъбер" или дотам, докъдето е оцелял. Вашето мнение?
- Има две концепции. Едната е: нищо не пипай, нищо не вдигай, само го консервирай. Но ако имаш точни данни, защо да не го направиш? Нищо не се реставрира изцяло или частично, без да е минало през сериозни научни изследвания и обсъждания от различни специалисти. И изведнъж се появяват писатели и композитори, които се позовават на Венецианската харта.
- Какво гласи тя всъщност?
- Тя е един прекрасен документ, изпращаш предупреждение и послание, а има и задължителна стойност. Но нека да видим кога е правена - през 1964 г. В нея има много неща, които са по-скоро философски постулати, и които подлежат на тълкуване. Защото зад всяка нация стои история, тъмните страни на която трябва да бъдат осветлени. В момента има една сериозна критика и коментар на хартата от група експерти под егидата на британския престолонаследник принц Чарлз. Хора, които не отричат по принцип хартата, но си задават въпроси и отговори - в смисъл, че не бива сляпо да се приемат нещата. В крайна сметка, и конституциите се променят. Всичко е въпрос на развитие. Няма безгрешни хора и безгрешни мнения, и проблемите трябва да се коментират. Но не като война между колегията. И още нещо - Венецианската харта далеч не е единственият документ по темата. Има 240 такива на ИКОМОС и ЮНЕСКО, които трябва да се знаят, още повече че са преведени на български. А не всеки да се е хванал за дръжката на някакво знаме и да участва в размахването му. В нашата професия трябва да бъдем много внимателни, и да не разнасяме обиди и лични нападки. Не бива да се бърза с епитети и оценки, както стана по адрес на Пернишката крепост, Цари Мали град и т.н.
- Споровете не започнаха ли заради констатираните злоупотреби на строителните фирми с влаганите материали?
- Това не е вярно. Строителните фирми работят под пълен контрол на проектантите. Те не употребяват други материали, освен предписаните в общия проект. Но тук искам да подчертая и друго. Работата на археолозите е донякъде като тази на криминалистите - изследват всички "веществени доказателства", преценяват какви материали са използвани и съответната технология. И какви материали могат да бъдат използвани сега. Неизбежно е при реставрацията днес да не влизат и нови технологии.
- Но няма ли наистина тези крепости и други обекти да се превърнат в бутафория, както гласи основният аргумент на противниците на пълната реставрация?
- Бутафорията е театрално понятие - плат и дървени рамки. Но на сцената тя създава илюзия, изпраща зрителя в друг свят, дава му надежда за живот, някакви идеали. Така че нека не употребяваме този термин наляво и надясно. Българските крепости и римските вили също са сцена. Но сцена на вековете, която формира нашето национално съзнание, нашата идентичност. И да се наричат те бутафория е словесно унижение. Нека хората, които не са се занимавали с история и по-конкретно с археология, да не са толкова категорични и да ругаят като хамали. Въпреки че това не е обидно сравнение - хамалите са също хора философи.
За мен археолозите са светци. В дъжд, студ и пек, с мизерни заплати - добре, че се намират все още спонсори - те спасяват историческата памет на нацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
