- Униформените станаха буфер за политици и сюнгер за народа
Вceки полицай имa чecт и дocтoйнcтвo, и някoй път трябвa дa ocтaнe ceбe cи, дори това да е c цeнaтa нa мнoгo. Продължете това, което направихме ние и го надградете.
Това каза старши комисар Радослав Сотиров минути преди да подаде оставката си като шеф на полицията в Бургас. Направи го пред младите си колеги, които криеха сълзите си след разплакваща реч на човека, от когото дълги години се бяха учили.
Някои така и не разбраха защо напуска МВР. По-голямата част обаче стискаха устни и стояха с наведени глави. Знаеха какво им казва и какво премълчава.
Сотиров няма да остане на улицата. Както всички негови бивши колеги, кадърни, сърцати, излезли от системата, за да отидат там, където има по-малко нерви и повече пари – при бизнеса. Но едва ли някога ще преглътне горчивината, че е бил политически употребен. В държавата, на която е посветил живота си като е ощетил собственото си семейство. А репликата на обидения син: Тате, къде беше досега, кънти далеч не само в неговата глава.
Днес, 80 –те ранени полицаи заедно със стотиците им колеги, преживели нощта на ултрасите, които някои продължават да наричат народно въстание, си задават въпроса –
Заслужаваше ли си?
Ако целта е да се защитят политиците, отговорът е кристално ясен.Те дори едно благодаря не казаха.
Управляващите от собственото си величие, обявиха, че са на тяхна страна и действията им били според закона. Казаха го часове след като тихомълком се измъкнаха от чисто новата им сграда на Народното събрание. Един – под прикритие, друг - с Майбах, трети и четвърти – през задните входове. Опразниха набързо площада, за да оставят полицията да събира яйцата от народния гняв и ударите от яките момчета, подковани с парите и дрогата от озлобените, настъпени от закона, олигарси.
А вечерта гледаха отстрани, в удобните си семейни кресла. Първо, ръкопляскаха на жеста на полицаите да свалят шлемовете пред мирните протестиращи, а после се втрещиха как политическата омраза се е изродила в паветна война. Всички са гледали как ултрасите бият полицаите с металните прътове, как ги замерят с камъни, павета и бомбички, как ги обгазяват, как ги ръсят със сено и готвят да ги палят. Какво са си мислили,
че бесилките и ковчезите са просто пърформанс на Отровното трио?
Само те ли не бяха наясно, че олигарсите от следствения арест до Дубай и Белград дават мило и драго да окървавят протеста?
Знаеха го, но въпреки това се скриха. А на сутринта даже се напрегнаха, че с почистването на площадите са разкарани и палаткаджиите. Фактът, че в реквизита им е имало смъртоносни коктейли, е притеснителен. Но големият проблемът за тях отново е дали това ще ядоса умните и красивите. Тези, които ако полицията арестува, веднага ги пуска след заповед най-отгоре.
Патриотите също са смели, но на изказвания. Министърът на отбраната пусна сърцераздирателен пост късно през нощта как положението е извън контрол и трябва ред. Съчинението във Фейсбук обаче нямаше как да стигне нито до ухото, нито до сърцето на редовите полицаи, които на терен чакаха ясна заповед.
Президентът беше истинското разочарование за вечерта.
Лесно е да стискаш ръце по площада
докато крачиш към депутатите рано сутрин. Но когато вечер те няма на площада, за да спреш касапницата, тръгнала от свития ти юмрук, говори, че за боен генерал не ставаш. А за обединител – президент, въобще.
Ясно е защо политиците никога няма да свалят шапки пред полицаите. Те смятат, че поощрението идва само с бонусите и с възходящия процент на заплатите. Но истината е, че тези смели мъже и жени ни дадоха на всички истински уроци, включително какво е стоицизъм.
И то не от вчера. Не почиваха, не бяха със семействата си нито по време на коронавируса, когато пазеха КПП-тата, нито но време на протестите, заради които не разбраха как си отиде лятото.
Храчеха ги тези, които по Великден искаха да празнуват, вместо да мируват. Подиграваха им се пияни плажуващи, удряха ги дрогирани ултраси. Те обаче, нито за момент, не влязоха във Фейсбук да се жалват, не застанаха под прозорците на Борисов да протестират. Продължават да пазят и буйните млади, и озлобените стари, и нахъсаните биячи, и страхливите политици.
Докато никой не иска да чуе протестиращите, срещата им ще е само с полицаите. Те ще останат буфер за страховете на властта и сюнгер на емоциите на народа.
Тяхната линия не е разделителна. Тя е поучителна за всички, които се разболяват от шизофрения и живеят в паралелни светове. Като отказват да приемат, че най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение.
Коронавирусът донесе аплодисменти за лекарите, протестът докара респекта към полицаите. Такива сме ние, българите. Сещаме се за истинските хора, само когато сме на зор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
