Да убиеш кандидат за кмет или народен представител, ще ти излезе хем по-евтино, хем по-кратко ще лежиш в затвора, отколкото, ако купиш гласове. Това ще бъде суровата правна реалност в случай, че бъдат приети последните предложения за поправки в Наказателния кодекс /НК/, внесени от 4-ма реформаторски гении. Рекордните жеги тези дни донякъде са оправдание за безумния законодателен порив на сините избраници. Другото е генетично вроденото им качество да се изживяват като морална инквизиция на цялото общество.
Карето реформатори предлага купуването на гласове занапред да се наказва с лишаване от свобода между 6 и 20 години, също като при убийство. Приравняването на търговията с бюлетини до най-тежките престъпления не просто не е справедливо, но и като последствия би довело до десетки дела и тежки глоби от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Разбира се, това би станало единствено ако по чудо полицията и прокуратурата
започнат да залавят шефовете на схемите за изборни шашми
Горчивият опит обаче ни учи, че сред десетките разкрити най-вече от медиите изборни престъпления с дребни наказания и глоби се наказват единици. Най-често заподозрените лица се пускат по живо и по здраво, тъй като неминуемо разполагат с протекции на високо държавно равнище. Аксиома е, че най-много гласове на изборите купуват богатите партии, които по някаква случайност се намират в и около властта. Техните протежета се чувстват недосегаеми и вътрешното им усещане никога не ги е подвеждало досега. Затова в случая четиримата депутати се опитват единствено да произведат предизборен вятър, от който ще остане само мимолетен спомен.
Друга тяхно хрумване от същия законопроект е да се отмени в НК престъплението "провокация към подкуп", тоест когато някой предложи рушвет, да не бъде преследван от закона. Това облекчение според тях щяла да повиши борбата с корупцията. На практика обаче излиза, че
даващият рушвет с нищо не нарушава правния мир
и извършва законопослушно деяние. На наказание ще подлежи единствено взимащият. Подкупването е интимно дело - случва се между двама души или между техните посредници доброволно. Затова и доказването му е изключително трудно без СРС-та или формалното разкаяние на някой грешник. Близко е до ума, че ако отменят "провокация към подкуп" от НК доказването на престъплението ще стане още по-трудно.
Реформаторските фантазии обаче достигат незапомнен връх с третата си идея - всеки магистрат да бъде вкарван в затвора за между две и пет години, ако бъде заловен да си говори насаме с политик. Подобни рандевута следва да се наказват и с глоба от 10 000 до 50 000 лв. Според вносителите срещите между магистрати и министри трябва да са позволени, ако на тях присъстват най-малко още трима души. Новото съставомерно деяние ще се нарича "непубличен разговор". Подобни зловещи кампании не са извършвани и в най-мракобесните комунистически времена, но на вълната на европейското членство в България ще почнат да затварят хора само защото са се срещали. Елементът с тримата свидетели на разговора добавя по-скоро комична окраска, доколкото троицата могат да бъдат техни роднини, приятели или адвокати, което в никакъв случай не би попречило на алъш-вериша. Абсурдният текст би имал особена роля в по-малките градове, където всички се познават и се срещат непрекъснато. Отделно ако някъде се случи даден политик и магистрат да имат роднински, студентски или дългогодишни приятелски връзки, ще им се наложи да празнуват общите си събития в конспиративни квартири. Явен е устремът на реформаторите да се преборят с всякаква престъпност, но следващият път не би било зле да се обърнат към някой с неразмътен от властта разум преди да внасят безумни закони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
