Президентът Росен Плевнелиев, изглежда, ще успее в усилията си силно да разнообрази менюто на избирателите. Ако амбициите на държавния глава си пробият път през парламента, на 25 октомври /най-вероятната дата засега/ те ще отидат до урните да пуснат бюлетина за общински кмет, районен кмет /в големите градове/, селски кмет и листа с преференции за съветници. Освен това ще отговорят с "да" или "не" на трите нашумели въпроса - за задължителното гласуване, електронния вот и мажоритарния избор на част от народните представители. Маратонът на демокрацията обещава безсънна нощ и стахановска норма по броене за членовете на избирателните комисии.
С бавното, но сигурно придвижване на идеята за референдума от миналия януари насам Плевнелиев показва, че е способен упорито да преследва дългосрочните си цели, независимо от актуалния състав на изпълнителната власт и мнозинството в парламента. След серия от консултации стопанинът на "Дондуков" 2 обяви, че предстои да внесе законодателната си инициатива в парламента, което подсказва убеждението му, че си е осигурил нужните депутатски гласове за прокарване на проекта "2 в 1".
По принцип местните избори са заключени изцяло в социално-битовата тематика - осветление, ВиК, пътища, болници, детски градини, училища и развитие на местната икономика. На този пъстър фон от животрептящи проблеми въпросът за преформатирането на политическата система е периферен и едва ли ще повлияе значително върху резултатите на отделните кандидати за кметове и съветници. Възможно е да се получи известно разконцентриране на кампанията - към местното ниво ще се надстрои дебат с национално измерение, по което ръководствата на партиите ще трябва да вземат ясни становища. Повечето играчи застъпват сезонните популистки възгледи, а последните социологически сондажи показват, че народът масово харесва и трите нововъведения. Докато "за" или "против" електронния и мажоритарния вот се водят горещи дискусии понякога вътре в големите партии, то каузата за въвеждането на задължителното гласуване се превърна в знаме не само на националистите, но и на умерени десни и леви партии. Най-достъпното обяснение е, че ако българите гласуват под строй, това ще минимизира влиянието на ДПС, а също ще намали дяловото участие на купения цигански вот.
Рисуваната примамлива картина не е съвсем достоверна, доколкото внедряването на принудата ще доведе до силен ръст на предлагането на пазара и съответно ще свали цената за един глас. Митът, че само малцинствата гласуват срещу заплащане пък продължава да съществува в главите на онези, които не са напускали жълтите павета в последните десетилетия. ДПС също няма да претърпят особени щети в управляваните от тях общини, дори и да се стигне да намаляването на депутатската им група при едни задължителни парламентарни избори.
Въпросът, на който никой не иска да отговори, е какви санкции ще бъдат въведени за негласувалите? И кой държавен орган ще следи къде се намира даденият гражданин в изборния ден, дали има уважителна причина да отсъства от тъмната стаичка и кой ще налага наказанията? МВР със сигурност си има и доста друга работа за вършене. Наскоро Институтът за изследване на населението към БАН съобщи, че 1,6 млн. наши сънародници са "гласували с краката си", тоест са избягали от България от 10 ноември насам. За тях задължението едва ли ще важи, но пък водени от носталгия и духовни сантименти, останалите да живеят в България подкрепят гласуването по интернет. Трезвата преценка говори, че в държава, където гласуването по старомодния начин се съпровожда с тежки подозрения за костинбродски шашми и масово купуване на гласове, не е удачно да се въвеждат сложни и рискови технологии.
Третата идея - мажоритарният вот, пък е широко бленуван от народните маси и дълги години избягван от политическия елит, за което Плевнелиев със сигурност ще спечели точки. Той обаче е на път да преобърне избирателната система и дано си дава ясна сметка, че плодовете на радикалната реформа могат да се изсипят върху неговата глава на президентските избори догодина. Хазартният ход с референдума при най-дребната издънка на изборната администрация или на някоя от държавните институции ще увисне като камък на шията му. "Който не знае къде отива, винаги стига другаде", казват древните китайци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
