Материалът е подготвен от проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова – биолог-изследовател и университетски преподавател в катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.
Прекомерната комерсиализация на пчеларството в Европа, и в частност в България, води до промяна в състава на генофонда при местните популации, което повишава тяхната уязвимост от вредители и появата на нови патогени.
Изследванията показват, че сред причините за загуби на пчелни семейства са генетично замърсяване на адаптираните към местните условия на средата популации, влошаващо се качество на пчелните майки, опаразитяване с Varroa и Nosema, вируси, други заболявания, както и съществуващи неизяснени засега причини.
Проблемът се задълбочава и поради установени нарушения на българското законодателство от пчелари, които безотговорно внасят пчелни майки с чужд произход в адаптираните местни популации, негативно въздействайки върху генофонда на местната за България медоносна пчела и застрашаващи жизнеността ѝ.
От друга страна, земеделските производители обработват селскостопанските култури с все по-нови и разнообразни пестициди (някои от които нерегламентирани, забранени или подложени на специален режим на използване), много от които с директно токсично действие върху медоносните пчели, постепенно натрупващи се в околната среда и криещи потенциална опасност за живите организми.
За периода 2017 – 2022 г. в България е отчетено значително повишаване на смъртността на медоносните пчели – от 2.4% до над 19%, като в някои райони с преобладаваща медоносна растителност, подлагана активно на обработване с пестициди, са констатирани залпови отравяния на медоносните пчели, довели до унищожаване на цели пчелни стопанства. Установено е, че за проучвания период, в страната ни рязко се е увеличила загубата на пчелни семейства заради смъртността на пчелите в тях (16.4%). В същото време качествата на пчелната майка (2.85%) и природните бедствия (0.12%) по-слабо са повлияли общите загуби, констатирани през последните години.
През 2021 г., в подложени на химичен анализ проби от пчели и хранителни запаси в семейството от райони в България с установена залпова смъртност на медоносни пчели, е констатирано присъствие на остатъчни количества от 27 пестицида. Резултатите от изследванията по националния проект КП-06-Н-51-12 доказват, че замърсяването с пестициди води до хромозомни мутации, увреждане на ДНК в клетките и влошаване репродуктивното здраве на пчелите.
Един от положителните примери, насочен към съхранението и опазването на местните пчели у нас е проектът, осъществяващ се в защитената вододайна зона на изворна вода DEVIN. Благодарение на пчелните семейства, които Devin Изворна отглежда около извора, сезонно международната организация BeeOdiversity анализира проби от прашеца, събран от пчелите в радиус от 1,5 км около извора, като анализът включва над 500 вида пестициди и тежки метали, нива на биоразнообразие и качество на околната среда. Проучванията доказват, че регионът на водовземане е екологично чист, а популациите на българската медоносна пчела в региона са защитени.
Специалистите са убедени, че единствено чрез съвместни усилия на изследователи, пчелари и земеделци генофондът на българската медоносна пчела A. m. rodopica може да бъде опазени съхранен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
