Помирителни комисии ще решават спорове между потребители и търговци
Микрофирмите да минат на патентен режим, предлага зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева
- Госпожо Везиева, вие проведохте много срещи с различни работодателски и браншови организации и чухте техните проблеми. С какви мерки ще започне Министерството на икономиката подобряването на бизнес средата?
- Най-бързите мерки, които ще предприемем, са свързани с намаляване на административната тежест. Имаме готовност до края на март да предоставим 20 услуги по електронен път, свързани с регулаторните режими.
В момента кандидатстването за някакъв лицензионен режим е свързано с огромна документация. Отделно от това ще въведем електронно кандидатстване по ОП "Иновации и конкурентоспособност" към Агенцията за малки и средни предприятия. Министерството на икономиката има амбициозната идея да предложи такъв вариант и в Агенцията за обществени поръчки, където поне първоначалното кандидатстване до етапа подаване на оферта да е по интернет. Така ще се преодолеят доста корупционни схеми. Защото най-болезненият проблем на бизнеса е именно Закона за обществените поръчки и всички усложнения, които произтичат от него. Бизнесът иска публичност на целия процес на участие в обществена поръчка. България има спечелен проект от Европейската комисия за електронизация на този процес, който ще се финализира в средата на т.г. Той ще даде възможност за публичност и проследяемост на целия процес. Вече е избран моделът, вицепремиерът Томислав Дончев беше в екипа, който уточняваше параметрите.
Друго нещо, от което се оплаква бизнесът - няма пълен анализ каква е бизнес средата и какво е въздействието на един нормативен акт върху тази среда. Поради тази причина в министерството са сформирани аналитични звена в различните дирекции, които ще се занимават с въздействието на нормативната уредба върху бизнеса. При това не само за новите закони, но и действащите. Ето например, обсъждахме за микрофирмите да отпаднат сложните изисквания на Търговския регистър. В момента документите да откриеш фирма с 10 работни места и с 1000 са едни и същи. Друга идея е микрофирмите да минат в друг регулаторен режим - патентен. Това ще ги освободи от сложните декларации, ще улесни много отчетите за финансови резултати. Това добре работи в Ирландия. За да го направим обаче, трябва да оценим въздействието върху самата бизнес среда. Доколко ще сработи у нас? Самият бизнес не е много сигурен.
- Каква е идеята - на патентен данък да минат всички фирми с персонал до 10 души независимо от икономическата дейност?
- Не, има дейности, в които няма как да се случи това. Патентният режим е свързан не толкова с производство, а с услуги. Но нека го обсъдим подробно с всички браншови структури.
- В програмата на правителството е посочено, че трябва да се развиват регионални регулации. Какво означава това?
- В България трябва да започнем да мислим как се развиват самите области, необходими са регионални икономически политики. Отново пример с Ирландия - там местната власт определя съобразно общата политика за района си колко фризьорки ще има, колко козметички, хлебари, ателиета за обувки, всичко в сферата на услугите. Ние от много време говорим за регионални стратегии за развитие на икономиката, но те са неработещи, само на хартия. Общините трябва да преразгледат приоритетите и вижданията си за работа.
- Защо кметът трябва да решава кой какъв бизнес да развива? Нека свободната конкуренция го направи.
- Ако в едно населено място от 20 000 жители имаме 11 фризьорски салона и 12 фурни, дали е работещо? У нас хората, които стартират бизнес, нямат анализ как ще се развие той. Докато за предприемачите в Европа 85% е планиране на дейността.
- Ще помага ли някой в планирането на дребния предприемач, който иска да стартира бизнес?
- Да, ще помага. До месец Агенцията за малки и средни предприятия ще разшири дейността си по отношение на информационния си режим. Това означава повече консултации, анализи, контакти.
- Какви други мерки ще предприемате за подобряване на бизнессредата?
- В рамките на правителствената програма много спешно започваме работни срещи с всички браншове поотделно. Мерките, които имаме идея да предприемем, трябва да са максимално синхронизирани със сектора и да са работещи. Например, преди седмица при среща с ИТ бизнеса стана ясно, че насърчителните мерки за чуждестранни инвеститори в частта възвръщане на социални осигуровки на практика пречат на българските ИТ компании. Това е сектор, в който няма безработица, доходите са високи и връщайки разходите за осигуровки на чуждите работодатели в България, всъщност ние поставяме българските компании в нелоялна конкуренция. На този сектор не са необходими подобни насърчителни мерки. Затова оттук нататък като предоставяме стимули, трябва повече да мислим за секторните политики. Мерки ще се предприемат след обсъждане с всички участници и след дълбок анализ. Освен това искаме да обобщим цялата картина, няма да работим на парче. Визията на цялото правителство е заедно да предложим мерки за намаляване на административната тежест. И когато се прави нещо в Министерство на икономика, то трябва да сработи и да има отклик в останалите министерства.
- По време на предишното правителство на два пъти бяха обявени вече пакети за намаляване на регулациите за правене на бизнес.
- Фирмите обаче твърдят, че не са видели по никакъв начин да има реално намаляване на административната тежест и ни предложиха отново техните над 600 предложения за облекчаване на регулациите. Но тук най-важното е въвеждането на електронно правителство. Само така ще избягаме от корупционни схеми и ще се облекчи бизнес средата. По-голямата част от предложенията за електронно управление трябва да започнат да се реализират от средата на март.
- Улесняването на стартирането на бизнеса обаче няма да е за сметка на безопасността на потребителите, нали?
- В никакъв случай. Като говорим за облекчаване, имаме предвид само намаляване на административната тежест, но не и сертификатите, свързани с безопасността на стоките и услугите. По повод безопасността на потребителите съгласно новия европейски регламент в сила от ноември м.г., сформираме т.нар. помирителни комисии, които ще осъществяват по-близък контрол между потребителя и продавача на услуги.
Когато възникне проблем той ще се решава в досъдебно производство и така ще се избягват сложните съдебни процедури. Такава комисия ще се обособи до един месец. В нея балансирано ще участват Комисията за защита на потребителите, самите потребители и доставчиците на услуга.
- На срещите с бизнеса обсъждате и проблема с въвеждането на дуалното обучение. По какъв начин Министерството на икономиката ще ускори процеса?
- За дуална система говорим 6-7 години, през това време изучавахме опита на германци, швейцарци, австрийци. Идеята на дуалното обучение е да създаде така необходимите средни специалисти в производството. Има няколко проблема обаче да се въведе дуалната система у нас. Например, ако искаме да развиваме дуално обучение в Пазарджик, кой е икономическият отрасъл, за който трябва да ги готвим тези млади хора. Коя е тази фирма, на която са необходими? Например, ако ще обучаваме стругари, трябва да е ясно в кой завод ще става това. И сега има в някаква степен дуално обучение, при което децата ходят на стаж във фирми, но е абсолютно формално. От друга страна, за да започне дуалното обучение в професионалните училища, трябва да се инвестира сериозен ресурс в базата. Това е другата щекотлива тема, по която все още няма съгласие.
- Бизнесът иска държавата да поема почти изцяло разноските по обучението на тези ученици.
- През дуалната система няма как да стане. От нея много силно е заинтересован бизнесът за подготовката на конкретни кадри в конкретно професионално направление. В предстоящите ни срещи с бизнеса ще коментираме и това и ще търсим пресечните точки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
