Архимандрит Зиновий Поппетров е ревностен поборник и просветител
Училищният инспектор обикалял градове и паланки на бял кон, плашел даскалите с лютия си нрав
Сред будителите от времето на българското Възраждане се вписва името и на един размирен духовник, останал малко познат и все още недостатъчно разказан. Той е поборник в расо, но и активен просветен деятел. Познавал се е с Левски и бил негов пълномощник в Радомирско по комитетските дела. Той е сред малко известните, но много значими българи от пернишкия край. Освен че е участвал в Освобождението на Радомир, за него може смело да се твърди, че е допринесъл и за реформа в българското образование. Благодарение на неговата културно-просветна дейност през 1872-1879 г. успешно се осъществява приемствеността между новобългарското училище от Възраждането и изграждащата се образователна система в независима България. Под ръководството на архимандрит Зиновий е била създадена и църковна община в Радомир. Днес името му носи начално училище в Радомир.
Размирният възрожденски духовник е роден в семейството на поп Петър и презвитера Велика на 12 август 1838 г. в село Враня стена, днес в община Земен. Като дете със светското име Захарий е пастирче, но от 14-годишен тръгва да учи по възрожденски училища, манастири и духовни школи. През 1856 г младият Захарий отива в Рилския манастир и така постига отдавнашното си желание да се учи на „пение и дълбоки книги”.
През 1868 г. вече дякон Зиновий постъпва в известното богословско училище на остров Халки с помощта на видинския владика Паисий, грък по произход. Скоро обаче напуска Халкидонската семинария, заминава за Белград и продължава образованието си в богословското училище като
сръбски стипендиант
Там Зиновий се запознава с дейци на българското националноосвободително движение – Васил Левски, Любен Каравелов, Димитър Общи, Панайот Хитов, войводата Ильо Марков.
През 1872 г. е назначен за учител в Радомир и става наместник на кюстендилския владика Иларион, който го кани да стане епископ на обширна епархия, включваща Кюстендил, Радомир, Пиянец, Кочани, Крива Паланка, Щип, Кратово. Зиновий отказва, защото е силно ангажиран с подготовката на предвиденото за пролетта на 1876 г. въстание. В тази си деятелност включва даже учениците си, които правят патрони в „училищния зимник”. След потушаването на въстанието, комитетските работи в Радомир си намират предатели и размирният поп и още 17 негови сподвижници са
тикнати в тюрмата в София
където дочакват руските войски и на 23 декември 1877 са освободени.
Отец Зиновий се включва в четата на Ильо Марков, когото среща в София. Няколко дена по-късно дружината се насочва към Радомир и Кюстендил. При Перник четниците се разделят, една част остават в тогавашното село Бела вода (сега квартал на Перник). До Радомир архимандрит Зиновий стига сам. Едва три дни по-късно там пристига кавалерия начело с подп. Задерновски. Комендантът от I Ескадрон Занковски е определен за привременен управител на Радомир. Документи свидетелстват, че през януари 1878 г. архимандрит Зиновий и отец Йоаникий са изпратени в София, за да снабдят с оръжие новосъздадената полиция.
По това време Кюстендил все още е зает от османлиите. В Кюстендилско действат четите на Ильо войвода и на Симо Соколов от Грознатовци. Заедно с подп. Задерновски, отец Зиновий стига в София, където се присъединяват към батальон гвардейци и се отправят към Кюстендил. Съвсем скоро градът е освободен.
При съставянето на гражданската администрация в Радомир за окръжен началник е определен щабският капитан Владимир Дельсал. Той организира градски, съдебен и окръжен съвет, както и полицейски пристав и
определя отец Зиновий за „преводчик и надзирател”
Но когато руснаците си тръгнали, дядо Зиновия се изпокарал с новите радомирски власти, които го прогонили. Подвизавал се някое време в Радомир немил-недраг, но скоро министърът на просвещението го направил училищен инспектор.
В последните години от живота си архимандрит Зиновий се посвещава на учителска и просветителска дейност и така до 24 март 1911 г., когато умира в София.
За да се знае повече за този забележителен възрожденец голяма заслуга има историкът и краевед Симеон Мильов, който дълги години зрънце по зрънце е събирал историята на живота и подвига на архимандрит Зиновий. В пернишкия музей се пазят много лични вещи на дядо Зиновия – богослужебни книги, часовник, много снимки, но най-интересна е сабята със сребро и позлата, подарена на архимандрит Зиновий от руския щабски капитан Владимир Дельсал с надпис: „В памяти Зиновию п. Петров от капитан Дел Сол. Радомир 1878."
Върху една от снимките, запазени в музея, е разказана весела история как даскал от трънското село Зелениград надхитрил дядо Зиновия, който по това време вече бил училищен инспектор и обикалял по градове и паланки на бял кон. Архимандрит Зиновий имал лют характер и даскалите много му се плашели. В трънското село Зелениград имало пълно с дребни дечица школо, а ги учел местният даскал Цона Станков, по прозвище Бисмарк. Един ден като видял да се задава от ниското към Зелениград инспекторът, даскалът си рекъл: "Он е, он е, на бел кон" и
разпоредил първо отделение да си ходи у дома
второ да стане първо и т. н. Никъде не пишело, че в училището е задължително да има четвърто отделение, но децата трябвало да знаят и да са добре подготвени, иначе – зле за даскала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
