Понеделник,

Раздорът ни със Скопие тръгва от 1944 година

От: Стала Стоянова -
A
A
A
  • Вече 70 г. позицията на съседа ни е на принципа -"Немам докази, ама твърдим"

Доц. д-р Ана Кочева е един от най-големите ни експерти по българска диалектология и лингвистична география в Института по български език на БАН. Тя има научни разработки по диалектология, соционлингвистика, история на българския език, диалектна лексикология и лексикография. "Стандарт" я потърси за мнение след ветото на България за старта на преговорите на Р Северна Македония за ЕС

  • Тогава се преминава към прекодификация на съществуващия език - книжовния български, който всички познават, казва доц. Ана Кочева от БАН в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Доц. Кочева, каква е Вашата оценка като филолог за това, което се случи с кандидатстването на Република Северна Македония в ЕС и нашата позиция?
- Смятам че това, което стана, не е вето или стопиране на бъдещето членство на Република Северна Македония в Европейския съюз, както го определят някои от нашите съседи и приятели оттатък Осогово. Става дума за едно отлагане във времето, което очевидно е необходимо, за да могат да се изчистят някои от проблемите в двустранните ни отношения, които бяха свързани основно с историята, с езика, както и с евентуалното търсене на някакво измислено македонско малцинство в границите на Република България. Така че, не се е случило нищо страшно и безвъзвратно. Просто България като член на Европейския съюз показа, че не може да прави непрестанни компромиси, ако щете да понася и шамари, но да продължава да се отнася към своя съсед щедро и или като към малко дете, чиито бели не се забелязват. Помните 2007 година, когато, за да започне преговори за присъединяване, на България се наложи да направи тежки компромиси, за да започне този процес. Очевидно необходимо е и Република С Македония да преосмисли някои от своите непроменяни от 1944 г. насам позиции, които нямат нищо общо нито с научната истина, нито с реалностите в съвременна Европа.
- Мислите ли обаче, че в Европейския съюз разбират проблематиката, заради която сме в шах и мат с Република Северна Македония?
- Ние не сме дори противници на полето, не сме нито едни срещу други, нито пък в позиция на шах и мат. Нека обаче Ви отговоря като учен, който се занимава с езиковедска проблематика.
По отношение на лингвистичните ни спорове проблемът в Европа до голяма степен е познат. Днес в РСМ говорят за континуитет на официалния си език във времето и пространството и търсят началото му при Кирил и Методий, Климент и Наум Охридски, т.е. в старобългарските книжовни школи. С други думи, историята на българския език сега се обявява за история на македонския език, при това със столетна давност. В научните кръгове на Европа, а и в някои от политическите, тези попълзновения са добре познати, при това отдавна. За съжаление, и тук се преплитат наука с политика, а това за мен не е много редно, защото историческите и филологическите въпроси трябва да се оставят за разискване на историци и на лингвисти, а политиците трябва да вършат своята работа, в рамките на която, освен политика, има и много икономика. И за това много се говори в последните дни - защото в рамките на нашия договор от 2017 година има редица други клаузи, освен тези, свързани с историята, които откровено не се изпълняват. И те не са нито филологически, нито исторически, а предимно икономически. Ако съпротивата в първия случай би могла да се обясни с желанието да се придобие, независимо на каква цена, идентичност, да се измисли или присвои история, с която тя да се подкрепи, във втория ситуацията става съвсем различна.
- Но като че ли, когато заговорим по темата Република Северна Македония, позицията ни опира до език и история, не и до икономически клаузи.
- Поизместиха се нещата изцяло само на научното поле, което впрочем явно издава нежелание да се свърши другата работа. Що се отнася до научната позиция на България за езика, тя за пореден път е официализирана в изданието на БАН "За официалния език на РСМ", в което участват 19 хуманитаристи, т.е. става дума за обща позиция на българската хуманитаристична наука, която е изградена върху планини от факти и документи. А отсреща имаме нещо, което звучи така: "Немам докази, ама твърдим". Това е един девиз, който е издигнат от Македонската академия на науките и изкуствата, и за съжаление, работи в последните 70 години. Преди малко Вие ме попитахте дали в Европа разбират изобщо целия патос, който ние тук преживяваме. Истината е, че всеки един чужденец, където и да е той, трудно може да разбере българската народностна ситуация на Балканите. Защото, емоционално казано или не, съдбата на Македония е лична и семейна съдба на голяма част от българския народ. И точно това не може да се проумее, както и да се преживее от който и да е европеец, който не е посветен в тази ситуация.
- Може ли България да се окаже в изолация заради това, че все пак спря на този етап влизането на Македония в ЕС?
- Не би трябвало да се случи това. България е в дълг в известна степен и към собствените си граждани, и към сънародниците ни в Македония заради това, че много дълго време тази тема беше табу, доскоро тя се артикулираше преди всичко сред научната общественост. Смятам, че и днес не сме изяснили докрай на нашите български граждани къде е заровено камъчето на раздора. Затова изданието на БАН е предназначено и за българското общество. Но смятам също, че въпросът за езика не е въпрос толкова на дебати между Скопие и София, а е проблемен вътре в самото Скопие, което все не може да открие собствената си идентичност. Въпросът съществувал ли е, или не македонски език, се поставя още на заседанието на първата филологическа комисия, т.е. през 1944 г. И именно защото няма време да се чака македонският език да се развие по естествен път, се преминава към прекодификация на съществуващия тогава език - книжовния български, който всички познават. Технологията, която се прилага, е използването на вътрешнобългарския езиков превод: от български книжовен на западнобългарски регионален. И така се достига до настоящата езикова норма, издигната като официален език на Република Северна Македония. Това би трябвало да се обясни на нашите партньори в Европейския съюз в издания, които се публикуват на английски, на немски език. До момента това е ставало твърде спорадично, надявам се в занапред да става все по-често, така че наистина да се разсече този Гордиев възел, да се обяснят неразбирателствата и да се върви напред.
- Защо според Вас до момента не е било обяснено? Дори български произведения са превеждани на македонски и представяни като такива.
- Не бива да забравяме обстоятелствата, при които живееха и двете страни преди 1989-та година. Все пак комунистическата доктрина бе тази, която наложи този войнстващ македонизъм в Република Северна Македония, пак заради нея малко остане да се откъсне и Пиринският край от границите на България. Тази политика беше вредна, пагубна, но по-неприятното е, че и до момента в Република Северна Македония югоносталгията и комунистическата интоксикация са живи. И със сигурност провокират езика на омразата, който от вчера насам още по-осезателно се чувства в македонските медии и в социалните мрежи, за мое най-голямо съжаление. Защото, когато имаш колебание по отношение на собствената си идентичност и в същото време си обучаван в това, че нечия чужда история е твоя, няма как да погледнеш обективно на историческите истини.
Това са поколения, които са индоктринирани с фалшива и изопачена информация, поради която те са резистентни към фактите и истината. Затова трябва да се започне от учебниците в началното училище и да се мине през еднаквата ни история. Тя е точно такава до 1944 г. Вече през последните 70 години на битието им като СРМ, БЮРМ и сега РСМ историята си е напълно тяхна, индивидуална и безспорна. В нея също има факти, които е добре да се осветлят, те са свързани с репресии, с лагери, с нелицеприятни събития, много често адресирани към онези, които са се осмелявали да заявят българската си идентичност. Катарзисът все някога трябва да започне и май точно сега, на прага на бъдещото членство в ЕС, е най-подходящият момент за това.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички