- Г-н Левчев, живеем ли във време разделно?
- Разделно е времето, но ние сме неразделими. Ако ни разделят, край. Това е едно от нещата, които бих споделил с всеки: "Внимавайте, България е в опасност! Българският народ е в опасност!" Ние всички сме разделени, противопоставяни, обгърнати във всевъзможно недоверие, в подозрение. Има и още нещо, което някои философи са забелязали - XXI век идва без утопии.
- Кой се опитва да ни раздели?
- Има една стара фраза - "Разделяй и владей". Иска да ни раздели този, който иска да владее. Останалото е нашата експанзивност и наивност.
- "Разделяй и владей" отнася ли се за настоящите управляващи?
- Струва ми се, че нищо не се е променило в историята. Разделят, за да владеят. Не само нашите политици, всички го правят.
- Конкретно в днешната ситуация?
- Не мога да отговоря на този въпрос, защото е много остър. Преди 20 г. заявих публично, че се отказвам от политиката, от практическата политика. Под "практическа политика" разбирам тази, която е средство за някакви цели. С политика не мога да не се занимавам, защото всеки се занимава с нея. Това е забелязано отдавна. Един руски поет, Есенин, казваше, че като слуша птичетата да чуруликат в храстите, разбира, че и те говорят за политика. Политиката това сме ние, събрани заедно. Практическата политика обаче е тази, която преследва цели.
- Опасна ли е суетата в политиката?
- Опасна е навсякъде, но е и задължителна. В политиката има доста суета.
- Кои бяха най-големите заблуди преди 1989 г.?
- Големите заблуди бяха, че вървим към светло бъдеще и сияйни върхове. Вярата не се нуждаеше от абстракции, тя не беше и вяра в едно сърце, което се оказа, че е кесия за пари. Имаше хора идеалисти, сигурно и сега ги има.
- Иска ми се да направим паралел между времето преди 1989 г. и сега по отношение на човешката свобода?
- Свобода на словото е единственото нещо, което го има сега у нас. Преди го нямаше. Искам да кажа, че никога не съм се отказвал от някоя моя дума, винаги съм носел отговорност за думите си. Това е моята свобода - да бъда това, което съм. Много е важно да го кажа, защото, когато започнаха събитията, които бушуват днес, уплашиха политиката. Една журналистка дойде през зимата при мен и ме попита какво мисля за протестите. Помолих я, ако има възможност, да предаде на протестиращите, че сърцето ми е с тях.
- А сега още ли е там сърцето ви?
- Не съм си го взел, но хората на улицата са различни.
- Днешните протести не са ли за политическия морал, не е ли важен той?
- В практическата политика е важно моралът да не е само думи, защото на думи ние имаме най-моралното общество. Важно е да го има на практика, но го няма. На практика ние имаме свобода на словото. Аз съм възхитен от това.
- Кое според вас е по-добре - СИВ и Варшавският договор или ЕС и НАТО?
- ЕС и НАТО са много различни неща. Когато се спореше "за" и "против" ЕС, много достойни и честни хора бяха против. Аз лично бях "за". България винаги е била в някакъв европейски съюз още от времето на Римската империя. България стои на една граница (наричам я пукнатина в моите книги), където цивилизацията се е разкъсвала - на източна и западна, на католицизъм и православие.
- Обиждате ли се на скандиранията по улиците "Червени боклуци"?
- Не се обиждам. А за БСП - ще поживеем, ще видим. Според мен БСП е най-дясната партия, а това е печалното. Профсъюзите с тях ли са, интелектуалците с тях ли са? Не. А навсякъде по света е точно обратното. Боклукът е с партията. Там съм и аз. Аз нямам права, аз съм привързан като робите.
- Но имате право да критикувате?
- Да, това ми е свободата. Свободата ми е да кажа, че понякога се срамувам от тази партия. Тя не е лява, не е социалистическа, тя е плутократична партия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
