* Мечтата ми е талантливата оперна трупа на Пловдив да има свой дом и ще работя за това, казва Вежди Рашидов, кандидат за народен представител на ГЕРБ в Града под тепетата
* За ГЕРБ е ясно, че уникалното ни наследство е основата на културно-историческия туризъм, а археологията е приоритет
* Няма друга държава с 10-годишно Споразумение с Лувъра, но неразбиране провали третата изложба
* Предвиждаме държавна подкрепа за всички видове изкуства
- Господин Рашидов, от години участвате в кампанията на „Стандарт” Чудесата на България. Каква е оценката Ви?
- Отношението ми е категорично – „Стандарт” от години прави нещо изключително, което популяризира икономиката, културния туризъм и българската идентичност. Това трябва да е приоритет на всички медии, защото това сме ние и нямаме нужда от ниско самочувствие. България се нуждае от уважение и усилия да бъде показана на света. Затова г-жа Славка Бозукова заслужава аплодисменти за своите усилия и вниманието на българската държава.
- Правителството отпусна 1,8 млн. лв. за археология и промотиране на 6 от най-големите Чудеса на България. Ще бъдат ли увеличени парите за разкопки и на други обекти и какво трябва да прави държавата, за да превърне културно-историческият туризъм в стратегически приоритет?
- Програмата на ГЕРБ откакто е в управлението е направена на високо професионално ниво. Осъществена е голяма част от нея, ремонтирани са институти като театри, музеи, училища по изкуствата, създадени са условия за разкриване на много голяма част от археологията. За ГЕРБ е пределно ясно, че уникалното ни наследство е основата на културно-историческия туризъм. Във взаимодействие с министерството на туризма бяха направени основните дестинации за културния туризъм. Така че за управлението на ГЕРБ археологията е приоритет. Прекрасно работихме със „Стандарт” за промотирането и рекламирането на всичко, което прави България значима за световния културен туризъм.
- Какво предвижда програмата на ГЕРБ в сектор „Култура”?
- Програмата предвижда много значими неща – голяма подкрепа за българската духовност, създаване на фонд за подпомагане на изобразителни и визуални изкуства, както и сериозно подпомагане на съвременната литература, разширяване на възможностите за широко представяне на българската култура в Европа и света, програми за развитие на независимия сектор, развитие и съхранение на културната идентичност и духовността, реформа в читалищното дело, ефективна система за опазване на историческото наследство, подкрепа за съвременно развитие на българските музеи, дигитализиране на архивните фондове на БНТ, БНР, Националния филмов център, приемане на стратегия за културния туризъм…. Това са само част от основните точки в програмата на ГЕРБ в сферата на културата.
- Сред големите Ви успехи като министър на културата бе 10-годишният договор с Лувъра. Последната изложба обаче се провали. Какво следва – ще имаме ли нова изложба в най-известния световен музей, кога и на каква тема ще е тя?
- Няма държава, нито малка, нито голяма, която да е имала 10-годишно Споразумение да представя своята страна в Лувъра - най-големия музей в света. На ден този музей е посещаван от над 30 хиляди души от цял свят. Беше договорено да представим три големи български изложби – "Тракия", "Преславското съкровище" и "Изкуството 16-18 век". Първите две изложби бяха много успешни. Това създаде уважение в Европа и света към България като държава с изключителна култура и цивилизации. Не случайно Севт Трети стана образ на плаката по-късно в музея "Пол Гети". За съжаление третата българска изложба е провалена поради неразбиране на това какво означава за България такова представяне. След разговора ми с ръководството на Лувъра разбрах, че в рамките на 7 месеца не са получили отговор от българската страна, както и не е представена работна група, която има задачата да договаря зали, тематика, количество произведения, транспортирането им, рекламата и още много подробности по подготовката. Тази липса на отношение създаде възможност за скандал, в който най-лесно бе да се анулира едно важно представяне на България. България за първи път влезе в Лувъра и аз ще бъда щастлив един ден да видя нова такава възможност.
- Дори страданието в пандемията не успя да обедини българите. Напротив за всяко нещо през последната година се намираха нови и нови разделителни линии. Защо, г-н Рашидов, как си обяснявате това?
- Пандемията е изпитание и проверка за манталитета на един народ и едно общество. Имам чувството, че българското общество е особен вид – за разлика от много други държави, които са били пример как в тежка ситуация и по време на войни могат да бъдат единни и в страданието, и в решимостта да оцелеят заедно. Не случайно понякога се шегуваме, но може би е близо до истината, когато казваме, че щом има трима на едно място, то единият е предател. Може да погледнем в историята – след войни и бомбардировки хората обединени са превъзмогвали всички трудности, за да възстановят отново живота. Свидетели сме как след тежки природни бедствия като вулкани, урагани и какви ли още не страдания, обединени в името на живота, хората са си връщали нормалното съществуване. Нека си спомним за Хаити - след разрухата, останали на улицата, хората, които седяха край огньовете и пееха песни, днес се върнаха към нормалността. Помним и Фукушима, когато ядрената централа унищожи цял град и до днес, още боледувайки от радиацията, хората бяха пример как сплотени възстановиха града и нормализираха живота си. Днес виждам хора, които в такава тежка пандемия, при голяма смъртност, при спиране на цели отрасли, да продължават да се струпват едва ли не един върху друг, без да носят маски и са спазват елементарните изисквания. Всичко това е едно самоубийствено поведение, липса на дисциплина с чувство на безразсъдност. За съжаление това поведение да се поставяме над природата говори, че не разбираме какво означава единство. И това ме безпокои.
- Поредният скандал в културата бе с пенсиите на именитите ни музиканти. Те сякаш бяха разделени на участвали в "Златния Орфей" и неучаствали, на наградени и ненаградени. Защо се стигна до този конфликт и изчистен ли е вече въпросът?
- Трябва да се разбере, че това не са пенсии, нито помощи. Има един ясно разписан закон за награди на значими, именити творци от всички сфери. Безконтролното създаване, без баланс и селективност, ражда този унизителен за българските изпълнители скандал, който талантливите ни творци не заслужават. Незнайно защо поводът за това бе един „Орфей”, който от години не съществува. Страхът от скандали създаде повод да се раздава на който се сетим без регламент и правила, защото това е една "кутия на Пандора", а в сферата на културата потърпевши са не само певците, но и творците на свободна практика, художници, писатели, поети, преводачи, композитори, балетисти, музиканти от филхармониите, които също са част от българската култура и не по-малко страдат от пандемията.
- Театралната гилдия пък се раздели на две дори по повод номинацията на Мария Бакалова за „Оскар”. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
- Моето мнение е категорично – ние не сме в състояние да превъзмогнем завистта и злобата и да се зарадваме на успеха на едно българско дете, тръгнало само от Бургас, участвало в кастинг в Холивуд. Шансът и късметът е бил на нейна страна и Мария Бакалова е успяла да се нареди след световно известни имена, за каквито някои изкуствоведи могат само да мечтаят. И всичко това тя е постигнала сама, без благословията и протекциите на който и да е. „Световно известни” до Драгоман успяха да избълват грозни думи както срещу нея, така и срещу Холивуд. Колко ли струва една добра дума за човека, за да признае един успех. Така че моето мнение е: аплодисменти за това момиче!
- Ще осигури ли новият закон за киното качествени български продукции?
- За мен е важно, че положихме усилия за повече средства и за повече кино. А качественото кино е в ръцете на самите творци. Не парите правят доброто кино, а големият талант.
- Театри, кина, свободни артисти, творци пострадаха най-много в пандемията. Адекватни ли бяха мерките на държавата за подпомагането на творците и какво още може да се направи?
- Проблемът с пандемията е за всички, тя не дели гилдиите. Хубаво е, че в държавните културни институти хората запазиха заплатите си. Държавата отпусна повече от 20 милиона лева допълнително за подпомагане на хората от културния сектор.
- Кандидатирате се за депутат от Пловдив – духовното сърце на България. За решаването на кои проблеми на града ще работите?
- Пловдив е един от красивите български градове, с много стара история. Лично аз от най-ранните си години дълбоко и емоционално съм свързан с този град. Това беше градът на художниците на България, на добрите артисти, които създаваха чара на Стария град. Не е тайна, че в Пловдив възстановихме изгорелия театър, след като три правителства преди това бяха пренебрегнали този духовен храм. За щастие, днес прекрасните актьори имат своя дом – един от най-хубавите театри в България. Спешно се намесихме в Старосел, ремонтирахме Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”, реставрирахме Голямата и Малката Базилика с помощта на общината и на фондация „Америка за България”, готов е проектът за концертната зала и предстои неговата реализация. Моя мечта е талантливата оперна трупа на Пловдив да има свой дом и ще направя всичко възможно това да се случи. Предстои много работа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
