Пороят от хвалби към снощната реч на ген. Мутафчийски показва едно - две неща, не особено лицеприятни за обществото ни. Първо - коронавирусът може да убие живот, но не и излишъка от лицемерие в България. Второ, нацията има остър дефицит от нови герои, на които да се възхищава. Респектиращият генерал, който всяка вечер излиза по телевизиите, е новата медийна звезда.
Едни броят дължината в паузите на думите му, втори се вторачват в тоновете на гласа му, трети гадаят политическото му бъдеще, четвърти спорят Кой е по-по-най в класацията на първите генерали в държавата.
Надпреварват се от рано сутрин да пишат в мрежата: „Браво, генерале! Човешкият живот е най-ценен“. А след това изгасят компютрите и хукват по магазини и аптеки да се презапасяват. После сядат на масата и се вайкат как ще я карат оттук нататък без пари. И разбира се, псуват властта, че не мисли за бизнеса им.
В житейската дилема беден или болен българинът отдавна се е определил с народната ни мъдрост „Сиромах човек - жив дявол“. Ходи на преглед в краен случай, дави мъката си в цигари, алкохол и разгул. Профуква с кеф пари за имоти, коли, пътувания и луксозни дрънкулки. Но се мръщи на скъпите лекарства, гледа да спести от изследвания, умира да търка талончета, но е стиснат и за лев благотворителност.
Сега, в разгара на пандемията, един генерал, на когото са поверили операцията за физическото оцеляване на нацията, излезе да съобщи, че е безпомощен сам да се справи с българския манталитет на безхаберие. Че иска драконовски мерки, за да може купонът най-после да бъде спрян. Защото само фразата: Господ е Българин, този път няма да ни спаси от смъртта.
Болката в думите му не предполага овации. А равносметка на всеки от нас – можем ли да се променим и да заживеем по правилата. И по време на пандемията, и след това, когато, дай боже, кризата отшуми. Да отворим очи за болката, отговорността и за съчувствието, а не само да търсим веселието и далаверата. Да слушаме разума и сърцето си, а не да чуваме само шума на парите. Защото, както се оказа, притежателите и на най-големите активи в света са безсилни пред една единствена капка зараза, заплашваща смъртоносно и здравето, и авоарите им. И дошла заради греховете им, ако е прав ловчанският митрополит Гавриил.
Купонът свърши, идва времето на купонната система. Тоест, на ограниченията. Едва когато поне малко го осъзнаем, ще кажем честно: „Браво, Мутафчийски!“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
