- Рихард, в какво настроение идват Рамщайн на 26 юли?
- Ще свирим на 120%! Ако българската публика ни отвърне със същото - нещо, което знам, че умее - ще стане страхотно шоу.
- Какво си спомняте от предишния концерт през 2010-а?
- Че сред публиката имаше много деца - нещо, което не виждам в други градове, в които свирим. Имаше някакво девствено усещане, изключително много млади хора.
- Цялата тази сексуалност, която често ползвате в клиповете и концертите си, е нещо задължително, от правилото, че сексът продава, или идва по-естествен път? Доколко е искрено?
- О, всички в бандата харесваме тези неща - не са провокации, естествено е. Сексът е от голяма важност в моя живот, обичам да говоря за секс, да го визуализирам, да насищам музиката с него. А Тил Линдеман пък е по-екстремен дори от мен. Няма нищо комерсиално в това - помислете си само как звучи - да пееш на немски и за секс? Въпреки всичко явно се харесва не само на нас, но и на жените. Виждам как им въздейства. Жените са много важни за Рамщайн. Винаги са ни давали енергия. Спомням си също, че като правихме клипа на Pussy, режисьорът ни попита - какво сега, порно ли искате? И ние отвърнахме "Ами да. Защо не?" В Рамщайн има и някаква неприязън към цензурата и изпитваме удоволствие, като я нарушаваме.
- Откъде дойде това мрачно и агресивно звучене, как го създадохте, едва ли е станало за седмица или месец?
- Всеки допринася с нещо към бандата. Колкото до мен, винаги ме е привличала тъмната страна. Може би защото слушах много Пинк Флойд. Но мрачните неща в Рамщайн са и винаги поетични. Те са деструктивно красиви. Всеки от членовете на бандата е с подобно влечение към деструктивно красивото. Бих казал, храним се един друг с мрачнотии. Затова при нас е много важен хуморът, за да разбие малко тези натрупвания - иначе ще се избием.
- Имаше ли в ранните години момент, в който да се колебаете дали все пак да не пеете на английски?
- Спомням си, в началото при първите записи пробвахме и на английски. Английският е езикът на рока, доказано е през толкова страхотни групи, не подлежи дори на дискусия. Но Тил пишеше чудесни текстове на немски. И мисля, че това красиво мрачно звучене на Рамщайн е просто задължително в комбинация с немски език. Така че нямаше голям дебат за езика. Дойде естествено.
- Колко време ще останете в София? Миналия път изпробвахте заведения с ориенталска музика, която всъщност българите намират за обратното на Рамщайн.
- Ох, не помня - нито името на клуба, нито музиката. Сега ще останем два дни. София е от тези градове, в които винаги има парти, така че най-вероятно ще се пуснем отново по клубовете.
- В едно интервю казвате, че когато сте си купили първата китара, сте били на ръба да я продадете. Какво би се случило с вас, ако го бяхте направили?
- Най-вероятно щях да си купя друга. Вярвам в съдбата и в идеята за предопределеност. Винаги съм искал да бъда музикант, неизбежно е. Но просто на моите години, като дете, роднините ми не подкрепяха кой знае колко подобни начинания. Тогава в Германия всичко беше спорт, спорт, спорт...Все пак, ако не свирех, може би щях да отворя ресторант - обичам да готвя.
- Коя е съвременната и метафорична Берлинска стена? Какво е усещането ви за Европа?
- Живеем в много трудни времена. Стената падна, но много грешки бяха направени и те продължават да оказват въздействие. Небалансирана е още Европа. И не виждам мощни икономически и политически лидери, които да помогнат. Имам някакво лошо чувство, което не мога да обясня. Живееш по един начин, виждаш, че не е окей, нямаш и алтернатива...Смътно е.
- В София в момента има протести срещу правителството, достигна ли това до Германия?
- Наскоро научих. Но не видях нито по вестниците или телевизията новини за това.
- Някои от гостуващите наскоро банди тук отправиха послания към протестиращите, ще има ли нещо подобно от Рамщайн?
- Не. И не защото аз нямам лично мнение, интересувам се от тези неща, а защото бандата избягва всякаква политическа ангажираност. Рамщайн винаги са били аполитични.
- Какво идва след славата и парите? Кое е следващото?
- Ще ви кажа, защото го намерих. Моята прекрасна дъщеря, която е почти на две години. Тя е третото ми дете. Когато я погледна, и усещам като да съм пропаднал в друго измерение. Това е следващото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
