Търновската конституция укрепва българската държавност и полага здрави темели на модерното развитие на България, заяви президентът Румен Радев в приветствието си при откриването на тържественото заседание на Конституционния съд, състояло се в залата на Учредителното събрание в старата столица, по повод 140 години от приемането на Търновската конституция.
В своята дълбока същност Конституцията е ценностна харта, основополагащ обществен договор и основен и върховен закон, посочи Румен Радев. Върховенството на Конституция заслужава особено внимание и грижи днес в нашата динамична и противоречива действителност, отбеляза държавният глава.
Той уточни, че това означава законите, които предлагат и приемат народните представители да съответстват на този основен закон. Румен Радев припомни, че преди 140 години либерали и консерватори са участвали в остри спорове, с които се надпреварват кой по-добре да служи на България, съгласно своите убеждения. Румен Радев припомни и думите на тогавашния председател на Народното събрание Антим Първи, който казва: "Можем да кажем, че направихме закони от народа за народа".
Тези думи са особено актуални днес за политическата мъдрост и за народния суверенитет, каза Радев. Търновската конституция не съдържа конституционен съд, а липсата му е израз на силното убеждение на народните представители, че те са в това Народно събрание за да отстояват интересите на народа и не са си помисляли, че могат да предложат и гласуват закон, който да не служи на българските граждани, посочи президентът.
"Това е завет, който нашите народни представители трябва да следват във всяка своя мисъл и свое решение", посочи той. Конституционният съд постига равновесие между този завет и необходимостта от развитие, породено от динамично променящия се обществен живот, каза президентът.
При откриването на заседанието председателят на Конституционния съд проф. Борис Велчев припомни значението на Търновската конституция. Той се обърна към президента с призив да се възползва от правото си да инициира изменение на действащата конституция и да възстанови историческата справедливост, като внесе в Народното събрание предложение за нова алинея в чл. 169, в която да се казва, че Велико Търново е историческата и духовна столица на България.
"Търново е символ, а мястото на символите е в съответната глава на българската конституция, там където са столиците, гербът, химнът и знамето", посочи председателят на Конституционния съд.
Конституционният съд остана неопетнена институция, тридесет години след началото на българския преход, посочи от своя страна председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.
Създаването на Конституционния съд от Седмото Велико народно събрание през 1991 година е дело с огромно значение, защото за първи път в България се създава орган, който да осигурява върховенството на основния закон по отношение на актовете на Народното събрание и указите на президента, подчерта Цвета Караянчева.
Председателят на парламента уточни, че решенията на Конституционния съд имат политически последици, защото гледат правни актове, в които е облечена политическата воля на различни парламентарни мнозинства и различни държавни глави, но той остава институционален арбитър при осигуряване на върховенството на конституцията.
По думите на Караянчева в него през всички тези години работят изключителни представители на юридическата практика и на правната теория в България. "Трийсет години след началото на българския преход искрено и с гордост можем да кажем, че Конституционният съд остана неопетнена институция, издигната високо над грешките, подводните камъни, интригите и междуособиците, които съпътстват политическия живот в България", заяви тя.
Караянчева припомни, че 16 април 1879 година е денят в който България е станала част от модерния свят, а днес с гордост наричаме първия и основен закон - един от най-демократичните за времето си.
В приветствието си към конституционните съдии кметът Даниел Панов посочи, че в залата на музея "Възраждане и Учредително събрание" преди 140 години са положени основите на изграждането на държавността на съвременната българска държава, а днес в тази зала, 140 години по-късно, се провежда първото по рода си изнесено заседание на Конституционния съд на България.
Приетата преди 28 години съвременна българска конституция е неин естествен наследник, защото и тя отразява най-важните за едно демократично и съвременно общество принципи, с водещо място - основните човешки права и свободи, но също и задълженията ни като граждани, равнопоставеността, политическият плурализъм, разделението на властите, каза Панов.
Той уточни, че конституционните съдии са хората, които с мъдрост и последователност бдят върху правовия ред в България и волята на българския народ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
