Историите в сборника ми "Емигрант" са истински, признава авторът на 6 книги
Мартин Ралчевски отново се завърна от Англия за премиера. След романите "Безкрайна нощ", "Горски дух", "Полубогиня", "30 паунда" и "Измама" сега той издаде сборника си с разкази "Емигрант". Авторът, който е богослов и географ по образование, често е определян като християнски писател, защото е вярващ и това си личи от книгите му. Всъщност Мартин е майстор на психологическата драма. Чудесен разказвач е на тъжни истории, в които има много упование. И този път разказва действителни съдби и случки - всичко това на фона на непрекъсната битка за оцеляване в нелеката емигрантска действителност. Какъвто е животът на Ралчевски вече пет години в Екситър в Англия, където е служител в рент-а-кар. "Марти, благодаря ти, че с мъдрите си, християнски разкази, проникновени и категорични, ти ме връщаш в света. Където се диша леко, защото знаем кое е зло и кое - добро. И като знаем това - държим се за доброто", каза Калин Терзийски при представянето на "Емигрант".
- Мартине, коя е най-невероятната история, която научи, докато ги събираше за книгата?
- Тази, която доказва, че съществува адът.
"Най-големият страх" също е разказ по действителен случай. В него става дума за успешния опит на руснаците през 80-те години да пробият най-дълбоката дупка на земята. Целта е двояка - да докажат на света, че ще са първите, които ще го сторят. И второ - да се опитат да открият течни благородни метали, за които по онова време се предполага, че съществуват в недрата. Сондата достига невероятните 12 000 метра, но течни благородни метали не са открити. За да оправдаят похарчените средства, учените решават да спуснат микрофон и да направят запис на тектониката на плочите. Тогава се получава нещо необяснимо. На записа
ясно се долавят човешки стенания и гласове
Записът е предаден на съветските власти, където е архивиран, но е запазен в пълна тайна. Той става известен едва след разпадането на СССР благодарение на признанието на руския физик и участник в експеримента Виктор Азаков. Думите, които той изрича при предаването на записа на тогавашните власти, са документирани: "Като комунист не вярвам в Бога, но като учен вярвам в ада!". Внукът на Азаков по-късно изпраща записа в националното радио и той е излъчен в ефир.
- Не всички от разказите ти са за емигранти. Кое ги обединява?
- В началото пишех историите във Фейсбук и много от приятелите ми ги харесваха. Насърчиха ме да ги публикувам именно защото са по истински случаи, а понякога звучаха невероятно. Веднъж българка, която работи на рецепцията в хотел на Майорка, ми разказа за двама от гостите й, англичанин и руснак, които се опитали чрез измама да осъдят хотела. Заради това, че уж нямали топла вода, поискали 28 хиляди евро обезщетение - после така кръстих и разказа. Шефовете на хотела изпратили момичето, съответно в Англия и Русия, да потърси тези хора и да постигнат някакво споразумение. Тя с удивление научила, че и на двамата им се случили сериозни нещастия след тази измама. Всъщност това е посланието, което обединява моите истории -
изкушените да правят зло са сполетявани от нещастие
А доброто се връща с добро. Затова героите ми, дори и да не са щастливи, намират упование в това, че са вярващи.
- Следващият ти роман се казва "Антихрист" - но Емилиян Станев има книга със същото заглавие...
- Проверих - имам право да го използвам, щом тематиката е различна. Идеята за този роман се роди, докато бях на поклонение в Света гора миналата есен. Току-що бях завършил "Измама". Стоях сам, кланях се пред иконите и нямах никаква идея какво ще пиша. И тогава реших да е за края на света. Той ще бъде глобализиран, управляван от едно правителство и над него - министър-председател, който е враг на християнството. Когато избива всички християни, идва краят на света. Така завършва и Библията. Казва го и Нострадамус - Старият континент ще се обедини и ще бъде едно. Героите ми са семейство емигранти, които живеят в Англия. Но във време, когато кредитните карти са вградени като чип в ръката и челото и това е начинът да си купиш каквото и да било. Няма друг. Героинята обаче се отказва от този знак, без който всъщност тя не може изобщо да съществува.
Фантастика, която вече се сбъдва. В САЩ например дори една пица да си купиш, ти искат кредитна карта. Парите рядко са в кеш. Знаеш ли, малко се страхувам да напиша тази книга. Навремето Никола Николов, авторът на поредицата "Световната конспирация", който живееше в Щатите от 1969-а, казваше: "Започвам четвъртата книга. Ще я нарека "Антихрист". Може да умра преди това, но ако я завърша, ще е чудо." И той наистина умира при неизяснени обстоятелства през 1997 г., вероятно отровен, пише в Уикипедия. Тези книги излязоха в началото на 90-те и бяха първото стъпало, на което се говореше за общ световен ред. Излизат на английски в Америка и фигурират в библиотеката на Конгреса на САЩ. Преведени са по цял свят, както и на български. И въпреки това тези теми са страшни и вероятно има хора, на които не им изнасят.
- Някой проявил ли е интерес да филмира книгите ти?
- По "Безкрайна нощ", която тук излезе в двоен тираж, написах и сценарий. Поиска ми го една млада режисьорка, Рени Йончева, с която се запознах в националното радио. Но процесът ще отнеме сигурно една-две години. "Безкрайна нощ" е автобиографична. Работих в представителен бижутериен магазин на булевард "Витоша". Тогава, обграден от безумно скъпите пръстени, колиета, часовници и прочие, за пръв път усетих колко ненужно и пагубно за душата е всичко това.
Издържах само два месеца на простащината на собственика
Даваше ни мизерни заплати, а той за 8 месеца си построи къща. Започнах да пиша - в почивките, през нощта. Разказът е за това как англичанин търси себе си през целия живот. Въобще не предполагах тогава, че и аз някога ще отида в градче в Югозападна Англия, откъдето идва и той. Днес живея в Екситър.
- Какъв е животът ти сега в Англия, кога ти остава време да пишеш?
- Ако не пиша, животът ми е еднообразен, скучен и лишен от емоция. Шест дни в седмицата работя във фирма, която дава коли под наем. Вечер се връщам капнал и през нощта сядам на компютъра. Жена ми е стоматолог, има понякога по 30 пациенти на ден. Печели добре, но плаща и много високи данъци.
- Децата ти от малки са в Англия, знаят ли родния език?
- Синът ми е на 9, а дъщерята е на 5. Всяка събота и неделя ходят на българско училище.
Водя ги и на църква. Тя е православна, но с английски свещеници. Преди единият е бил последовател на англиканската църква, а другият - католик, но са се отказали и са станали православни. Казват "Отче наш" на църковнославянски.
- Издаваш книгите си тук, защото в Англия ти искат по няколко хиляди лири, за да те публикуват. Но смяташ ли, че в тези меркантилни времена литературата може да даде смисъл на битието?
- Да, моите книги могат, защото докосват индивидуално всеки. В историите ми е закодирано посланието, че човек присъедини ли се към печелившите безчестници, рано или късно той лично ще загуби в нравствен план. Джон Кенеди е казал: "Не питай какво родината може да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за родината си". Бих перефразирал - на финалната права за човека е важно какво той е направил в този живот. И още нещо - вътре в душата си не трябва да се озлобява, колкото и да го мачкат. Веднъж се сдърпахме с колега българин и той много ме обиди. Чувствах се смазан чисто физически, защото беше несправедливо. И аз казах някои тежки думи. Докато един ден му звъннах и му се извиних. Олекна ми, дори болката в корема мина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
