София. Нова гамакамера се открива днес в Националната онкологична болница в София - СБАЛО. Как ще се развива клиниката занапред? Какво е положението в онкологията у нас? И получават ли хората добро лечение? За всичко това попитахме директора й д-р Валентин Ангелов в Световния ден за борба с рака.
- Д-р Ангелов, как заварихте болницата и накъде ще я развивате?
- Когато дойдох за първи път в болницата, бях приятно изненадан, че има нова фасада. Току-що приключваше проектът по енергийна ефективност, който колегите от предишното ръководство бяха реализирали, но има още доста неща, които трябва да се направят. Имаше доста остарели практики на управление на лечебното заведение, бяха орязани връзките му с институциите, болницата беше затворена в себе си, с изтекла акредитация, нямаше договор за обучение на студенти, а само на специализанти по медицинска онкология. Затова проведох няколко срещи с пациентски организации, с министерството, вече имаме дата за акредитация, което ще отвърже ръцете ни за нови проекти. Ще имаме обновление на аулата, смятаме да развиваме телемедицината, за да могат студентите да виждат онлайн операциите, както и да консултираме нашите специалисти с водещи клиники в Израел и Германия. Също така техни специалисти ще идват да демонстрират тук най-новите техники на работа, а наши ще ходят там на обмяна на опит.
- Ще използвате ли телемедицината за обучение и консултации на нашите специалисти в страната?
- Би могло, защото сме референтна болница за страната. За съжаление вече присъствах на две видеоконферентни връзки, в които ние не участвахме. Имам уверението, че в бъдеще няма да е така.
- На какво могат да разчитат пациентите в болницата като възможности за лечение?
- Стараем се да предложим най-доброто - това, което се дава и в ЕС. Разбира се, не навсякъде сме така добре оборудвани, но имаме амбицията това да се промени. Ще участваме в няколко международни програми и проекти за обновяване и цялостно оборудване. Клиниката по урология например до края на годината трябва да придобие съвсем нов вид. В сегашното състояние тя не може да обслужва повече пациенти.
Най-ценното са нашите специалисти
сега трябва да им осигурим и добра технологична база. Днес е световният ден за борба с рака и откриваме нова гамакамера - последно поколение, изцяло с инвестиция от Министерство на здравеопазването (МЗ) за 2 000 000 лева. Това е хибриден апарат SPECT-CT последно поколение, комлектован с всички записващи и обработващи софтуерни програми. Това дава възможност за провеждане на всички сцинтиграфски изследвания, дефинирани в протоколите на Националния стандарт по нуклеарна медицина. Те се използват за диагностициране и стадиране на онкологични заболявания - сърце, бял дроб и други.
- Ще има ли скоро нови линейни ускорители в болницата?
- Ще имаме два нови линейни ускорителя. Сега имаме един, който натоварваме максимално - при нормален капацитет от 50-60 души на него минават и по 100-110. С новия проект ще имаме още два. Надявам се още преди Нова година те да се пуснат. Сега записваме за няколко месеца напред пациентите, а сроковете при тези заболявания са фатални.
- Предвиждате ли поставяне на гама или кибер нож?
- С проф. Първанова сме коментирали много пъти този въпрос и тя смята, че томотерапията би била по-подходяща за нашата болница, защото дава възможност за по-широко обхващане на пациентите. Освен това в съседната болница по онкохематология смятат, че също около 100-150 души на година се нуждаят от подобна терапия. Ако можем да си позволим тази апаратура, ще е много добре. Ние имаме и 4 бункера, тоест има място за поставянето на такъв апарат. Финансирането обаче трябва да се осигури от принципала - МЗ. Другото, от което
имаме крещяща нужда, е ПЕТСКЕН
Не може при този пациентопоток да нямаме такъв диагностичен метод. Смятаме да участваме в проекти или в публично-частни партньорства, за да осигурим този апарат. Вече имаме 5 предложения и ги пресяваме в момента.
- Комфортно ли се чувства най-голямата онкологична болница в условията, които й дава здравната каса?
- Ако кажа, че се чувстваме много комфортно, мога да ви подведа. Но в условията на бюджета, с който разполагаме, се стремим да бъдем най-полезни на нашите пациенти. Завършихме годината без просрочия, в аптеката са заредени всички лекарства. Бюджетът ни за тази година не е много по-различен от предишния, така че не можем да очакваме кой знае каква разлика. Но се опитваме да дадем навременна и достатъчна по обем помощ на хората.
- Имате ли проблеми с търговете за онколекарства, евтино или скъпо ви излизат?
- В момента сме в процедура, така че предстои да видим резултатите този месец, когато отворим офертите. Според мен при едни търгове винаги може да се постигне по-добра цена, а какво плаща касата... винаги не е достатъчно. Хубавото е, че
тази година ще финансира 328 медикамента
Този месец в позитивния списък ще се одобрят още три нови молекули.
- Но няма да може да ги купувате заради нормативните промени ...
- Така е, но ще работим за това да ги осигурим през някоя от следващите години. Хубаво е, че медицината се развива. Ние изоставяме в някои неща, но предвид слабо развитата ни икономика няма как да е различно.
- Все пак това ли е решението на финансовите проблеми - да отлагаме достъпа до лечение с година? Не трябва ли да има друго решение?
- Другото решение за справяне при този ограничен ресурс е въвеждането на фондовото здравеопазване и демонополизация на касата. Където има монопол, не могат да се случват нещата, както трябва. Мисля, че вече никоя политическа сила не се противопоставя на това и ще съм щастлив, ако дойде времето, когато българинът може да избира къде да влага парите си и да се лекува.
- Заговори се за въвеждане на правила при подбора на терапия за пациентите, няма ли това да доведе до ограничаване на достъпа им до лечение?
- Достъпът до професионално лечение по онкология у нас и сега е доста затруднен - в страната има райони, където трудно хората могат да видят лекар дори веднъж в месеца. За съжаление отчитаме, че понякога болните идват в доста късен етап и това усложнява лечението. Затова ще искаме да се развива най-вече профилактиката.
- Какви са идеите на онколозите за разширяване на профилактиката?
- Едно добро начало е скринингът по европейската програма "Спри и се прегледай". Тя е искрица надежда да обхванем повече хора. След това може да прерасне в национална програма. В 40% от случаите ракът е лечим и хората не трябва да се плашат.
- Три нови онкологични болници ще отворят врати в столицата, това как се отразява на системата, ще останат ли без кадри сегашните клиники?
- Причини за притеснение винаги има, една от тях е, че всеки ден български лекар напуска пределите на страната. Да не говорим за сестрите, които са много под прага, който трябва да бъде според европейските стандарти. Лично аз не се притеснявам, защото нашите специалисти са тук от основаването на болницата и я обичат. За съжаление ни напускат няколко колеги, които отиват в частна болница, но успяхме да запазим отделението, няма сътресения. Пожелавам им успех
но се опасявам, че са подведени
- предложили са им доста високи заплати, които не зная дали ще получат. Но има опасност от миграция на специалисти и в по-малките диспансери и градове може да се стигне до недостиг на квалифицирани медицински специалисти, като пример мога да посоча болницата в Кюстендил. Там няма патолог и колега от нашата болница обслужва целия регион, анестезиолози също няма в страната, липсват дори хирурзи. Получи се вакуум с кадрите и трудностите от това тепърва ни предстоят.
- Съществува ли още добре развита онкологична мрежа у нас, има ли опасност да я загубим?
- Връзките в онкологичната мрежа са леко накъсани. Дано да работим в тази за възстановяването им, защото можем да ги загубим. Сега можем да обменяме информация онлайн и можем много лесно да си бъдем полезни, така че диагнозата да се постави навреме. Но засега мрежата не работи както преди.
- Какво сочат наблюденията ви, хората започнаха ли по-навреме да идват за лечение?
- Има леко съживяване и българинът започва да подобрява своята здравна култура. Хората над средното ниво започват да си обръщат повече внимание, четат най-новите неща, искат най-доброто лечение. Но хората в местата с ограничен достъп до здравната мрежа, там, където липсват квалифицирани кадри, продължават да идват в по-късни стадии.
- Могат ли да получат наистина модерно лечение пациентите у нас?
- С известни изключения - да. Ние се стараем да направим лечението в нашата болница на европейско равнище. Миналата седмица приехме една пациентка, която е била оперирана в Германия и беше дошла с дренажите. Колегите казаха, че това е могло да се извърши и тук, а тя е пътувала със самолет в това състояние, имаше и инфекция, а не е получила нещо по-различно. Накрая стигна пак до нашите грижи. Специалистите ги имаме, трябва ни още малко апаратура и да подобрим битовото състояние на болницата.
- Какво бихте посъветвали хората, за да се предпазят от онкологичните заболявания?
- Първо трябва да знаят, че ракът е победим, той не е смъртна диагноза. И приканвам всички хора да си обръщат повече внимание, да водят здравословен начин на живот - да следят наднорменото си тегло, да редуцират употребата на алкохол и цигари, да се излагат на слънце по-малко, защото ултравиолетовите лъчи са много вредни. Също така да спазват хигиена и да се пазят от инфекции, защото всяка една би могла да отключи по-сериозно заболяване, да ходят много пеша и да спортуват.
Да не забравяме и душевното здраве
което е основен компонент. Когато организмът е в добър баланс, той сам се бори с всички вътрешни и външни агенти. И, разбира се, да ходят редовно на профилактични прегледи. Всички тези неща, както виждате, са познати и банални и всички колеги пледираме да се спазват, защото по този начин ние се предпазваме не само от рак, а и от всички други болести.
Посланието на Световния ден за борба с рака е да се намали преждевременната смъртност от онкологични заболявания и да се удължи преживяемостта на болните, което е възможно само с превенция и навременна диагностика на онкозаболяванията. Това е ангажимент не само на специалистите, а на обществото като цяло.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
