Родното училище спешно трябва да смени чипа си
Вероятно всички си спомнят емблематичната глава от "Под игото" "Радини вълнения", където Бойчо Огнянов се появи за първи път на училищния изпит. И му се наложи да "превежда" на достъпен за децата език въпросите, които им задаваше Кирияк Стефчов. Българското училище в момента е застинало точно на тази глава. С много Радини вълнения - тоест пресилени дебати за недотам съществени неща, премина приемането на новия училищен закон на първо четене. На второ вълненията вероятно ще се задълбочат - особено когато се стигне до това дали държавата да отпуска пари на учениците в частните училища и колко точно да бъдат учебниците, от които ще могат да избират учители и деца.
Тези въпроси не че са маловажни, но те маскират истинските дебати за българското образование, които до момента не са се състояли. А те са за това какво точно искаме да видим в тези училища и в тези учебници. Какво искаме да знаят децата ни в края на четвърти, седми и дванадесети клас, когато ще се завършват степените на образование съгласно новия закон. И
как точно искаме да ги научим на това нещо
Без тази дискусия законът ще се окаже поредният образователен скелет в гардероба, от който тепърва ще изпълзяват проблемите. Няма никакво значение дали първата диплома на детето е в седми или осми клас, ако просто механично надробим учебния материал и го разпределим така, че да пасне на определени квадратчета в координатната система на образованието. Защото проблемът не е в системата, а в нейния чип. Трябва да се промени цялата философия, по която обучаваме децата, и към този момент, доколкото виждам, тази дискусия е оставена предимно на родителските организации и Фейсбук. Само там се изливат потоци от несъвместими едно с друга твърдения защо децата ни са толкова натоварени и защо в учебниците им го няма това и онова, което ние сме учили някога.
Международните оценявания PISA усърдно ни тласкат към това да ориентираме образованието си към прагматични, високотехнологични и прочие умения, за да могат децата ни да изкарват високи резултати по нечии външни стандарти. Ако тръгнем да се адаптираме в тази посока, децата ще разчитат в часовете си по литература и история графики и касови бележки, за да могат да се научат да боравят с "прекъснат текст", както новите формати изискват. И няма да се научат да боравят с идеи, с представи за света, по-сложни от виртуалната реалност, където натискаш копчето и една държава просто я няма. Настоящето ни поднася реалност, която е резултат именно от загърбването на тази най-важна част от българското образование - умението да научиш децата да отворят сетива за по-сложните явления на света, да генерират идеи, да разпознават ценности, които не са базирани нито на компютъра им, нито на айфона.
Във времена на протести
имаме поколение, което лайква нови маратонки
Във времена на войни имаме десетки млади хора, които не знаят къде точно на географската карта да намерят страните, изправили се една срещу друга, не знаят генезиса на тези войни, както не знаят и генезиса на социалните процеси у нас. И именно за това са податливи на по-лесна манипулация, на онлайн съществуване, което успешно им набавя тези дефицити, като свалят по сто вражески самолета в минута с помощта на мишката.
Образованието ни непрекъснато експериментира с реформи, от които другите държави постепенно се отказват. В света ври и кипи от дискусии за тестовете, с които ние успешно заменихме всеки опит за мислене. Днес Великобритания залага на повече математика и история в учебните си програми, докато ние сме готови да оставим деца да се профилират с матури по предприемачество. А какво точно ще предприемат след дипломирането си е мистерия, която вероятно няма отговор. Превърнахме матурата във вход за университета и в резултат получихме пуцове, които правят специални курсове за "доучване" на онова, което младите хора е трябвало да усвоят в гимназията. Закрихме професионалното обучение в заводите, защото миришеше на соц, и днес си внасяме от Германия "дуално", което на практика е същото. Навремето образователната реформа на Благовест Сендов искаше да въведе повече демокрация в училище. С идването на демокрацията я закриха, защото била от едни отживели времена. Днес си отваряме "иновативни" училища, макар че все още никой не е дал точната дефиниция на това модерно понятие, когато става дума за обвързването му с образованието. В момента в БАН се разработва нова образователна концепция, която вероятно поне донякъде би променила философията на онова, за което става дума в училище. Въпросът е обаче дали обществото чувства нужда от дебат, дали самите учители имат такава потребност и дали държавата има идеи за това как да сменим чипът на системата. Нещо, което трябва да се направи не от чиновниците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
