Радев загуби шанса си за преизбиране

Има криза на легитимността, тя обхваща и правителството, и президентската институция, казва политологът проф. Румяна Коларова

- Проф. Коларова, каква е Вашата оценка за безредиците пред бившия партиен дом в нощна на 2 септември?
- От сутринта мирният протест беше примесен с изблици на насилие, които ескалираха през нощта. Това няма как да не накърни легитимността на протеста и пряко ще повлияе върху желанието и мотивацията за участие в протеста. А също и за готовността за публична защита на каузата "оставка на всяка цена". Насилието и безредиците са цена, която мнозинството от българите не са готови да платят.
- Провокациите на протестите ескалират. Как ще се развие ситуацията оттук нататък?
- Сред протестиращите има голяма група, която търси мирните форми. Затова очаквам мирният протест да продължи, надявам се да има други говорители и други организатори, т.е. острият и агресивен тон да отстъпи на сатирично-подигравателното отношение. Досега съотношението беше обратното - агресивният тон и безцеремонните обиди доминираха.
- Какво показва стартът на новия политически сезон?
- На първо място показва, че има криза на легитимността. Тази криза обхваща не само правителството, но и президентската институция. Също така се затвърди фактът, че има много силно противопоставяне между два политически лагера. Те вече не водят дебат помежду си, защото не се слушат, взаимно се изключват и игнорират.
- На протеста имаше хора с фланелки "Мутри вън", с които Радев се оприличи. Достойно ли е това според Вас и как оценявате поведението му като цяло?
- Г-н Радев се идентифицира с протестиращите и по този начин смята, че печели. Той получи много силен удар в парламента, защото ДПС директно поиска неговата оставка. Това означава, че ДПС - една от партиите, с чийто електорат той е избран - е оттеглила подкрепата си. Това са около 20% от гласувалите за Радев преди 4 г. В момента президентът загуби шансовете си за преизбиране, но също така загуби легитимността си на неутрална фигура, тъй като беше класифициран като страна в остър политически конфликт, който генерира напрежение, нестабилност, безредици. Но големият проблем на Радев е, че по конституция българският президент няма власт да въдворява ред. Парламентът и правителството са овластените. Ако управляващите съумеят да възстановят реда и предвидимостта, Радев ще загуби още повече.
- Кога виждате избори? Извънредни или редовни ще бъдат те?
- След като управляващите събраха 127 подписа в подкрепа на своя проект за промени в конституцията е ясно, че процедурната, институционалната възможност за провеждане на редовни избори около месец март е открита. Фактор, който допълнително работи за това, е ангажиментът на депутатите, включително и на тези от БСП, да гласуват промени в изборния закон, за да стане възможно машинното гласуване. Също и от технологична гледна точка машинно гласуване не може да се организира по-рано от март. Още веднъж обаче искам да подчертая, че сегашната криза не е институционална, а е криза на легитимността. Много зависи каква ще бъде динамиката на протестната активност, като говорим за перспективите пред управляващите. В момента има фактори, които работят за стихване на протеста, но никога не можем да сме напълно сигурни накъде ще тръгнат нещата.
- Партиите в управляващата коалиция стигнаха до съгласие за референдум по въпроса какви промени в Конституцията са необходими. Работеща формула ли е това и как оценявате противоречията между ГЕРБ и Патриотите?
- Референдумът е начин, по който ВМРО оправдава своята подкрепа за конституционния проект на ГЕРБ, защото те имаха предложения, които се разминаваха с най-елементарните стандарти за човешки права на Евопейския съюз и на Съвета на Европа. Това е компромис, който прави възможно събирането на подписите и едновременно с това невключването на тези клаузи в Конституцията. Разбира се, провеждането на референдума е под условие, защото много малко вероятно е да се стигне до мнозинство от 160 гласа, което да осигури насрочването на избори за Велико народно събрание.
- Как виждате ролята на новите политически играчи - Цветан Цветанов, Мая Манолова, Слави Трифонов?
- Безспорно Слави Трифонов има най-голям актив, но друг е въпросът до колко тази подкрепа ще е устойчива. Винаги при новите партии има разминаване между намерения и реални действия. Подкрепата за Слави Трифонов е сред онези избиратели, които като цяло не гласуват. Много от тези избиратели казват - да, ще гласуваме за Слави Трифонов, но когато дойде моментът на избори, просто не излизат да гласуват. Въпреки това, тази партия ще има сигурно представителство в следващия парламент. Що се отнася до подкрепата за Цветан Цветанов, той разчита на ерозия на електората на ГЕРБ. Мисля, че след позиционирането на "Демократична България" като център - ляво, той има шанс да привлече електорат, но 4-те % ще бъдат реален проблем за него. За Мая Манолова важи същото, което важи и за електората на Слави Трифонов. Но ситуацията при нея е по-особена. Шансовете на г-жа Манолова намаляват, защото в момента наблюдаваме как БСП възстановява своята подкрепа, Слави Трифонов привлича електорат и "Демократична България" също агрегира подкрепа. Манолова имаше реален шанс и спечели когато БСП не издигна кандидат за кмет на София и имаше балотаж. За нея на парламентарните избори преодоляването на 4-процентовата бариера ще бъде трудна задача.