Страхил Делийски
В раздвижването на политическото пространство през последните дни няма нищо необичайно. Въпреки че президентската институция не е толкова значима съгласно конституцията, това е време за премерване на силите и за създаването на нови конфигурации. В този смисъл прегрупирането в ляво-център не е изненада. Въпросът е доколко проектът на Георги Първанов ще успее да консолидира това пространство. Защото ще трябва да обедини доста разнородни сили от ВМРО и Народен съюз през "Гергьовден" та до БСП.
Но в заявената платформа за коалиране акцентът е върху изпитаната дума "патриотизъм". А това е част от личната политическа кариера на Първанов. И в този смисъл мисля, че той ще успее да намери общ език например с "войводите" на Красимир Каракачанов. С когото го свързват не само еднаквото историческо образование, но и други моменти от политическата им кариера.
Опити за консолидация вървят и в пространството дясно-център.Тук обаче нещата са доста по-сложни. Демаршът на лидера на ДСБ Радан Кънев относно кандидатурата на настоящия президент Росен Плевнелиев за втори мандат не бива да изненадва никого. ДСБ е събрало остатъците от старото, "класическо" СДС, за които водещият мотив е преди всичко антикомунизмът. В този аспект цялото досегашно политическо поведение на президента Плевнелиев го прави естествен кандидат на традиционната десница в България.
Но доколкото тя се свива като електорална тежест по различни причини, то ясно е, че
десницата не може да разчита на собствен успех
И тук се явява сложният проблем за взаимодействието между ДСБ и въобще на реформаторите с ГЕРБ.
Повече от ясно е, че ГЕРБ не би рискувал да заложи за втори път на Росен Плевнелиев.
В най-новата ни история няма друг действащ политик, а още по малко президент, който да е стигнал до толкова нисък личен рейтинг на одобрение. От друга страна, не е ясно как традиционните десни избиратели, които и сега далеч не са въодушевени от коалирането на РБ с ГЕРБ, ще се отнесат към чисто партийна кандидатура, предложена от Бойко Борисов и подкрепена от коалиционните партньори.
И трето, не е тайна, че Росен Плевнелиев, благодарение на своята последователно прозападна позиция по международните въпроси през своя мандат, се ползва със силната подкрепа на евроатлантическите ни съюзници - нещо, с което премиерът и ГЕРБ не може да не се съобразяват.
Но дилемата стои и пред Радан Кънев и ДСБ. Ако не е постигнат нужният консенсус с ГЕРБ за обща кандидатура, един провал на президентските избори най-вероятно ще означава окончателният край на традиционната "идеологическа" българска десница. В този смисъл, несъгласуваното с "Дондуков" 2 издигане на кандидатурата на Росен Плевнелиев може да се тълкува и като
поредния ход за запазване на политическа идентичност
Ясно е едно - че ГЕРБ и неговите партньори трябва да търсят компромисна личност, еднакво приемлива както за "прагматичните" десни от партията на Бойко Борисов, така и за "идеологическите" десни от ДСБ и Реформаторския блок като цяло. А и въобще за целия дясно ориентиран, но партийно неангажиран електорат.
Но каквото и да се случаи в крайна сметка, започналият предизборен кипеж има своята положителна страна. Защото в последните години бяхме свидетели на едно замиране на нормалния политически живот, основан на някакви принципи и доктрини. Очертаващата се сериозна битка за президентския пост определено ще придаде известна идеологическа окраска на двубоя. И ще принуди представените сега 8 партии в парламента окончателно да определят своето поведение за в бъдеще.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
