Играх сгънат на 90 градуса в "Ръгби", признава Димитър Рачков
Рачков, сериозен?! Доообре. Телеманите няма да хванат лесно вяра, че първокласният актьор може да влезе в по-различно, по-драматично амплоа. Поклонниците на Мелпомена обаче добре го знаят. Сега ще стане видно и за киноманите. В новия филм на Иван Ничев "Българска рапсодия" Димитър Рачков ще бъде от лошите. А лентата е българското предложение в категорията за чуждоезичен филм на "Оскар"-ите.
Играят ли му се още подобни персонажи и би ли се върнал в театъра, както и наистина ли ще напуска "Господари на ефира", разпита го "Стандарт".
- Господин Рачков, кое е по-важно за един актьор - да спечели "Оскар" или да бъде Хамлет?
- Аз "Оскар" няма да спечеля със сигурност. Но на "Българска рапсодия" му желая успех. А относно Хамлет, моята професорка Димитрина Гюрова ми казваше: "Виж какво, моето момче, много си ми симпатичен и много те обичам, но Хамлет никога няма да изиграеш!" Наскоро й го напомних в едно телевизионно предаване и уточних, че поне до Хорацио стигнах - в постановката на Лилия Абаджиева. Така че съм играл в тази пиеса.
Ако питаш мен, наградите, не ме блазнят. Да, това е вид признание. Имам "Аскеер" и да, много е приятно усещането да получиш отличие именно от колеги. Но по-приятно е да изиграеш роля, която да те провокира и зрителите да харесат.
- "Българска рапсодия" е предложението от наша страна за наградите на академията, радваш ли се?
- Радвам се, разбира се. Даже по този повод се шегувах с Мария: "Ти представяш ли си, отива този филм на "Оскар"-ите и ми дават наградата за поддържаща мъжка роля. И аз оттук нататък какво?! Всичко ми се променя". В сферата на шегата е, но това по принцип не е невъзможно да се случи. Нямам предвид на мен, но на колеги.
- Какъв е героят ви в тази лента?
- Аз не съм гледал филма, но си говорих с приятели и те казаха, че правя много различен образ. Това беше и идеята на Иван Ничев. Доста по-сериозна ми е ролята, но не искам много да издавам. От лошите съм, дребна душица, човек, който се променя, като се види с малко власт. Не е от много читавите, но от такива сме заобиколени и в живота.
- Сигурно ти е било много приятно да снимаш такъв персонаж.
- Да. Знам, че хората са свикнали да виждат Рачков, който подскача. Рядко съм имал подобни възможности. Един такъв шанс беше участието ми в "Отело" на Лили Абаджиева, където играех Яго. Благодарен съм за всички комплименти, които съм получавал в живота си, но много скъпи ми бяха тези на Крикор Азарян и Захари Бахаров след премиерата. Радваха се, че правя нещо по-различно. Захари ми каза: "Гледах хората в публиката в първото ти появяване как се усмихнаха и когато заговори, усмивките им изстинаха". Виж как ми се е запечатило това. Готино е.
- И в други Шекспирови пиеси си играл, всеки актьор ли мечтае да е Хамлет?
- Аз не, нямам петилетен план, да съм Хамлет, крал Лир, добре е човек да си дава сметка за възможностите. Трябва някой режисьор да открие у теб нещо от героя. Да те убеди, че ще се получи. Че няма да е пародия. Стига да е провокативно, бих го изиграл.
- "Вражалец"-ът настрана, няма те много на театралната сцена, защо така?
- Не знам на хората дали им липсвам...
- На себе си липсваш ли си там?
- Да, сцената ми липсва. Играл съм 11 години в Народния театър.
- Как се оставя такава престижна трупа?
- Появиха се спекулации, че имало скандали... Нищо подобно. Просто в един момент ми дойде повече напрежението, защото и телевизията си изисква своето. Не мога да се справя с две дини под една мишница, не съм толкова гениален. Правиш компромиси заради едното или другото и нещата могат да станат половинчати. Бях в период, в който играех много в театъра. Имах 22-23 представления месечно, в 8-9 заглавия. Дойде ми повече. Усетих нужда от телевизията. А сега играя и в "Благородния испанец" на Мелпомена освен във "Вражалец".
- Имаш ли предложения в театъра?
- Имам за спектакли. За щат нямам. Аз три години мислих дали да напусна. Мечта е за всеки актьор да е част от Народния театър и се радвам че 11 години от моята биография са в трупата. Това е една много добра сцена и школа. Срещнах страхотни режисьори. С един от най-добрите актьори съм си партнирал. В един момент реших, че е по-честно да предпочета едното. Когато си на свободна практика, можеш да избираш дали ти допада една роля или не. Получавал съм предложения за представления, но или не са ми допадали, или не съм имал време. В "Господарите" имаме много работа. На екран се виждат само 25 минути, но зад това стои доста сериозен труд, голяма машина. Снима се по цели дни. Сега обмислям участие в една пиеса, но още е рано да говоря.
- Вярно ли, че напускаш "Господарите" от Нова година?
- Не знам за такова нещо.
- Преди време Магърдич Халваджиян се пошегува, че ако някой се интересува от трансфер, струваш един милион евро.
- Ха-ха, не знам дали не ми е паднала цената... Нашите ако знаят, че струвам толкова, няма да ме пуснат от вкъщи.
- "Вражалец" ще се играе на 24 октомври в НДК, как си обяснявате обичайно големия интерес към постановката? Някои я смятат за комерс.
- Да, и халтура го наричат. За мен халтура е, когато си несериозен към своята работа. И нямаш отношение. Когато гледаш да претупаш нещата. Има я в киното, театъра, телевизията. Колкото и нескромно да звучи, не съм се отнасял халтураджийски, или поне така аз си мисля, към нито едно от нещата, с които се занимавам. Било в телевизия, било на частно парти. И там си чета сценария, подготвям се, репетирам.
А иначе за "Вражалец" това е едно представление, което направихме с много любов. То е по-отворено към публиката и вероятно за това го харесват много. Играли сме го над 200 пъти. Всички колеги се отнасят сериозно към спектакъла, правим възстановителни репетиции. Не се отнасяме с пренебрежение. Но най-важна е реакцията на публиката.
- Кум сте на Светлана и Христо Бонин, които играят в представлението. С Христо се познавате от студентските години, каква беше историята за това кой по-хубаво готви?
- Живеехме в една квартира аз, Христо Бонин и Пенко Господинов. Аз с готвенето съм на "вие" на N-та степен. Ицо ни изхранваше. Той от едни картофи, ако само това са ни провизиите, може да ти направи супа топчета, кавърма и крем карамел. Не знам как, но го прави. И накрая и макарони на фурна може да извърти.
- Често ви погаждали номера именно с храната, която героят ви яде във "Вражалец".
- В началото ям една попара и веднъж ми бяха сложили толкова люто вътре, а аз нали съм в роля, хапвам две бързи лъжици. Първата естествено не съм я усетил и по едно време устата ми пламва. Очите червени, вода рукна от мен. Беше неописуемо люто и аз не можех да продължа. Въпреки това ми стана смешно, а и ги гледам колегите зад кулисите как се превиват от смях.
- Вярно ли е, че отслабвате по 2 килограма на представление?
- Преувеличават. Някакъв грамаж свалям. 500-600 грама. Малко фира давам, ха-ха! Не съм се мерил, явно трябва. Натурата ми е такава. Питат ме дали тренирам - не. Загрявам малко. Защото съм имал случай да се сецна на сцената. Веднъж в "Ръгби" на Съни Сънински, в началото на постановката, при едно рязко изправяне се сецнах зверски. А предстоеше скачане, бягане. Как съм го изиграл не помня. Аз направо си се сгънах на 90 градуса и така довърших представлението. Може хората да си помислили, че съм се трансформирал в Ричард III. Пет-шест дни бях на инжекции след това.
- Има една история за това как сте се намазали с виетнамско чудо заради роля...
- Правихме "Албена" в Сливенския театър с режисьор Димитър Еленов. Аз бях Гунчо Митин. Имах монолог и Еленов ми каза: "Момче, тук е много хубаво да пуснеш една сълза". Но на мен сълзи не ми идват. На репетициите си мисля кофти неща, да предизвикам плач... Не става и не става. Един ден взимам виетнамско чудо и се намазах под очите. Като рукнаха тези сълзи... Явно съм сложил повече, защото потече и секрет от носа. Бърша се в пуловера, бърша, то не спира. Малко пресолих манджата. А Еленов доволен ми каза: "Ето това исках!". Но на едно от следващите представления ме подуши и вика: "На какво миришеш ти?". "Ами аз заради ролята", отвърнах му.
- Кои несправедливости в живота те възмущават?
- Малко ли са! Не виждаш ли в какво време живеем, особено сега? Колко нещастни, бедни хора има? Живеят с по 100-200 лева, това може ли да те радва?! Дори ти да си добре, когато около теб има нещастни хора, как да си щастлив?!
Представи си и обратното - че в държавата нещата вървят и театърът е фрашкан с публика, хората могат да си позволят по-скъпи билети и за актьорите е по-добре, и по-голям ще е телевизионният пазар, и рекламодателите ще са повече. Просто всичко е свързано. Днес вдигат цената на тока, утре друго. На хората им писна.
- Кое ти дава надежда?
- Гледам да запазя доза оптимизъм у себе си.
- С Мария имате близки рождени дни, как празнувахте, имахте ли общ купон?
- Не, аз празнувах със скромна вечеря с близък кръг хора. Мария направи хубав, голям купон. Имах ангажимент в Пловдив, но към един часа се класирах и аз на партито.
- Имате ли любими игри със сина ви Димитър-младши?
- Карахме колела лятото. Ето до преди малко бях с него и понеже с майка му обсъдихме, че е време да му вземем телефон, за да го чуваме от време на време, а той има рожден ден на 1 ноември...
- Денят на будителите.
- Да, като малък му казвах, че е голям будител, когато ревеше. И сега тъкмо му съобщих, че за рождения ден ще има телефон, и той вика: "Трябва ли да чакам цял месец, не може ли малко предварително". "Малко предварително?", попитах аз, а той каза:"Утре?"
- Тежко е да си разделен с детето си, успявате ли да прекарате достатъчно време заедно?
- Ако имам грях към него, той е, че не прекарваме необходимото време заедно. Има родители, които живеят с децата си, но в този динамичен свят, увлечени да изкарат пари, за да ги отгледат, също ги виждат за малко, вечер. Но това звучи като оправдание.
- Всички сме свидетели и донякъде участваме в това да си общуваме предимно с телефоните, виртуално, в социалните мрежи, мина ли времето на живия контакт?
- И на Запад е така. Аз, дето бях против всякакви такива нови технологии, се хващам как ровя нещо по телефона, чета разни работи. Мария понякога казва: "Махни този телефон". Не е добре това. Изчезва общуването между хората.
- Но ти си твърдо против фейсбук, нали?
- Абсолютно, това не е моето пространство.
- Имаш ли фалшиви профили?
- Знам за един. Много често ми показват какво пише този човек, който се представя за мен. Ето, чрез вашия вестник заявявам, че нямам профил и хората, които ми пишат и искат да ми стават приятели, трябва да знаят, че не общуват с мен. Не знам кой е този човек. Той не пише лоши неща. Но явно иска да живее моя живот. Защото публикува неща от сорта: "Приятели, току-що свърши "Като две капки вода", мина страхотно". Или: "Сега излизам от "Вражалец", "Честитя рождения ден на Мария". Аз не съм от хората, които ще споделят подобни неща. Имам усещането, че все едно някой иска да вземе моята самоличност. Дори да мине страхотно едно представление, няма да го упоменавам, да го правя публично достояние. Но самият факт, че говори от мое име, е стряскащо. Аз не мога да общувам с хора виртуално. Искам да виждам очите на човека.
- Какво ти е хобито?
- Лов. Рядко ходя, но тази година смятам да съм по-активен. Даже този уикенд съм си го освободил за това. Стрелям само по прасета. Няколко съм повалил. Имам пушка, подарък от приятел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
