Работодателите отдавна са хвърлили око на Кодекса на труда и лека-полека го огризват така, че да заработи изцяло в тяхна полза. Как никой до сега не се е сетил да направи едно сравнение на текстовете на този основен защитник на работещия българин от 1990 г. и сега.
Тогава ще стане ясно, че спешно трябва да започнем да се борим за правата си, които все още смятаме за нещо дадено веднъж завинаги.
Но 28-те предложения, които вчера публикува Българска стопанска камара, надминаха всичко и стана ясно не само, че е време, но и че сме закъснели. Защото техните мерки, маскирани с благовидното "за по-малко бюрокрация", всъщност ни връщат във времето, когато в САЩ се заражда празнуването на 1 май. Какво например означава работодателите да могат да "предоставят" един на друг "временно или постоянно" не какви да е, а "висококвалифицирани специалисти от едно предприятие на друго"? Че
това кореспондира директно с робството в Америка
преди два века. Инженер с университетско образование, множество специализации и стаж работи в завод в София, но работодателят му решава, че може да вземе друг, по-евтин например, и го "предоставя" на колегата си, който има предприятие около Кърджали. Как ви се вижда това? Като се "овъзмездява" предоставящият работодател, а не служителят. Законово, без да се иска мнението на инженера, който има семейство с две деца ученици, а жена му е, да кажем, доцент в университета. Това се предлага в т. 3 на мерките на БСК. В други няколко от тях пък се иска пак чрез промяна на Кодекса (сиреч закона) да се разреши официално наемането на деца на 15 години (т. 6). Да припомням ли колко години е водена борба в световен мащаб за премахването на детския труд и къде всъщност се връщаме ние? Или да се разреши на чорбаджията да решава самоволно да удължава работното време и работата в почивни и празнични дни както прецени за добре (т. 9, 10 и 11).
Като се приравняват условията с тези при бедствия, аварии и война
Никъде обаче не се казва, че работодателят е длъжен така да си планира производството и да осигури заетост на всичките си работници равномерно и стратегически, че да не се налага да се действа като на война. Изобщо никъде във всичките 28 точки на съчинението не се казва, че работодателят има някакви задължения, че той е длъжен да се държи като инициатор и организатор на целия производствен процес, като отговорен за хората, което наема и които се трудят за него, а не в някакво хипотетично предприятие. Но иначе не е забравено нищо, което може да накърни неговата изгода. Отдавна лелеяната мечта да се намалят допълнителните възнаграждения за прослужено време и стаж присъстват и тук. Както и премахването на правото на отпуск на майките, на отпуска на задочниците. Никъде не става въпрос за допълнително стимулиране, за изпращането за квалификация и придобиване на специалност на вече заетите (което е много разпространена форма в целия свят, т. нар. учене през целия живот). Никъде не става въпрос за по-специално отношение към много добрите работници, както и към болните и инвалидите. Пардон, в т. 21 се иска да се премахне задължителната квота за трудоустроени. И така нататък, и така нататък... Тук изобщо не разсъждавам над предложенията за уволняването и пенсионирането по имейл, за отмяната на минималните осигурителни прагове, за отказа за плащане на първите дни от болничните, за премахване на обезщетенията при освобождаване при пенсиониране. Всъщност последните така и не се плащат от частните фирми... И после се чудим защо Европа и САЩ се напълниха с българи с висше образование, които работят като миячи на чинии и берачи на картофи на места, за които няма желаещи дори от местните роми. Просто ни ми се иска да си представя какво би се случило по улиците в една Франция, ако бъдат предложени само три от 28-те стъпки на българските работодатели. А при приемането и на 28-те картофените полета ще се видят като райски на останалите в България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
